Bill & Ted Face the Music

Готова, Би?

Готова съм, Ти.

Добре.

Това е историята на най-чудесните бащи.

Аз съм Бил С. Престън, Ескуайър.

Аз съм Тед "Теодор" Логан.

Ние сме "Дивите жребци"!

Така изглеждаха в началото.

Да се разцепим!

"ЖРЕБЦИТЕ" С РЕКОРДНА ПУБЛИКА

И вероятно това беше за последно.

"ДИВИЯТ" УСПЕХ.

Малко преди нас,

им било казано,

че тяхна песен ще обедини света.

Мислели, че това е първият им хит...

"ЗА РОКА".

Не само не обедини света...

ЛЕГЕНДАРНА ГРУПА СЕ РАЗПАДА

...но и се разпаднаха.

КРАЙ С "ДИВИТЕ"

И бащите ни, вече сами, опитваха все повече и повече.

Колкото повече опитваха...

Толкова по-малко хора слушаха музиката им.

ОЩЕ БОКЛУК

Отрази се не само върху тях и семейството...

Но и вселената, която трябваше да съберат...

Беше започнала да се разпада.

Времето се свиваше от само себе си.

Беше зле.

Какво?

Напълно, пич. - Вдигнете малко шум!

Както и да е, ето как стигнахме до тук.

Здравейте, приятели и близки.

САН ДИМАС, КАЛИФОРНИЯ НАСТОЯЩЕ

Добре дошли на всички вас на това радостно събитие!

С Тед познаваме Миси в различни роли от десетилетия.

Първо ни беше детегледачка.

Поканихме я на абитуриентския си бал,

беше колежанка, а ние зайци.

Да!

После се омъжи за баща ми,

и така Миси ми стана майка.

След развода с бащата на Бил, тя се омъжи за татко

и стана моя майка.

И сега се омъжва за малкия брат на Тед,

офицер Дийкън Логан.

ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ДИЙКЪН И МИСИ

Да.

Миси, аз, Бил,

прекрасната ми съпруга, Елизабет,

и дъщеря ни, Били...

Съпругата ми, Джоана и дъщеря ни, Теа,

ти казваме "Добре дошла"...

С отворени обятия.

Сватбата ще направи Дийкън тъст сам на себе си,

а Тед – свой чичо.

Да не говорим, че баща ми ще си бъде син.

С тези чудни размишления,

за първия ви танц

искаме да ви представим сватбения ни подарък.

Кратък поглед към премиерата на най-новото ни творение.

Не знаем дали тази песен ще обедини света.

Но смятаме, че може.

Поне се надяваме. - Да.

Сигурно ще е поредното уникално нещо от "Дивите жребци"

Проба, едно, две.

Да танцуваме, Чудако Дийки.

Разбира се, Писи Миси. - Тихо. Баща ти ме наричаше така.

Знам, скъпа.

Насладете се на първите три части от...

"Това, което ни свързва през времето.

Химичното, физичното и биологичното естество на любовта.

Изследване на значението на смисъла.

Част първа."

Готов ли си. - Готов съм, Тед.

Едно. - Две.

Едно, две, три, четири.

Тате, хиляди пъти съм ти казвал,

че трябва да продължаваме, докато...

Да. Докато музиката ви обедини света.

Началник Логан, хората от бъдещето ни казаха...

Не сте пътували във времето.

Пътувахме. - Те не са от средновековието.

Са. - Не сте били в ада.

Бяхме! - Не сте!

Бяхме! - И знаете ли защо?

Защото е невъзможно.

Ето ви една истинска идея.

Започва се, пич.

Намерете си истинска работа.

Бъдете модел за подражание за дъщерите си.

Няма смисъл.

Вие вече сте.

Те са на 24, живеят при вас и са безработни.

Помните ли, как ги наричахте "Малките Бил и Тед?

Беше сладурско, дядо. - Ехо.

Явно е било нещо като проклятие.

Виждам ги само да седят и да слушат музика.

Основно това правим,

определено. - Да.

Добре ли сте?

Джоана, Елизабет,

как се чувствате като единствените възрастни в семействата?

Единствените с истинска работа?

Събираме багажа!

Не го слушай. - Ох.

Оценявам усилието ти. Изборът не беше твой.

Няма проблем, Джо.

Искам да ни се получи.

Добре.

О, здравейте.

Как сте, пич?

Добре сме, пич.

Здравей! - Джо.

О, не.

Днес ли беше часът ни?

Да, абсолютно.

Разбирате ли защо ситуацията

изглежда странна на съпругите ви?

Не. Изобщо. Защо?

Когато съпругите ви предложиха терапия за двойки,

мислите ли, че са имали предвид това?

Определено, да.

Ние сме двойка двойки, нали така?

Така е. - Да.

Но обикновено при терапията с двойки

двойката е една.

Има логика. - Да.

Така и така сме тук, нека поработим върху това.

Съгласни? - Да.

Чудесно.

Тед, имаш ли да кажеш нещо на съпругата си?

Да, абсолютно.

Обичаме ви.

Това е добро, пич.

По някакъв начин, да.

В смисъл, чудесно е да си обичан.

Но разбирате ли,

че това звучи странно на съпругите ви?

Въпросът е към Бил.

Не.

Ние ги обичаме.

"Обичаме ги." - Да.

Да. Така е.

Добре. Проблемът е в "ние".

Тед, можеш ли да кажеш същото,

но вместо "ние" използвай "аз" в изречението.

Да. - Добре.

Разбира се.

Добре.

Елизабет? - Да.

Аз и Бил обичаме теб и Джоана.

Добре.

Не мисля, че схващаш.

Опитай ти, пич.

Добре.

Ще направя опит. - Добре. Опитай, пич.

Супер. - Добре.

Джоана?

От все сърце, аз

и Тед,

аз и Тед обичаме и боготворим теб

и Елизабет.

Идеално, пич. - Супер, пич. Благодаря.

Джоана, Елизабет, бихте ли отговорили на това?

Ами...

Би ли... - Срещаме трудности.

Вкъщи.

Тежко ми е да ви гледам

как си блъскате главите от 25 години

и вече не съм сигурна, че може да продължавате така.

Какво?

Добре...

Бил, Тед,

бих искала да довърша сесията със съпругите ви.

Насаме?

Да, насаме.

Добре. Хубаво.

Ще се видим вкъщи.

Добре тогава.

А, да.

Добре.

Пич, знаеше ли, че мислят така?

Трябва да оправим нещата.

Лошото е, че са прави, Бил.

Те са принцеси.

Да.

Промениха живота си заради нас.

Но не и за да живеят така.

Трябва да продължим да работим.

Не е ли това проблемът?

Да.

Но е и решението.

Предполагам.

Това е трансцедентно.

"Филмор 1996"?

Не, "Монтерей 1967".

Когато направиха рифа на "Небесна милост".

Какво става, татковци?