The Morgue

Когато премахнеш невъзможното,

каквито и да е следи, колкото и необичайни,

ще откриеш истината." Сър Артър Конан Дойл

М О Р Г А Т А

С участието на:

Лиса Крили

Хедър Донахю

Бил Кобс

Крис Девлайн

Брендън Куин Тайлър Липмен и др.

музика Пери Ла Марка

сценаристи Найла Ал-Дори Андрю Пличър

продуцент Карина Санджинито

режисьори Хелдър Гомез Гершон Санджинито

Въпрос на време е.

Не чакай.

Среща. В конферетната зала. След 5 минути.

Ти също, Дрейк.

Марго Дей е.

Ако е Филип, не ме безпокой със съобщения.

Чу ли го, Дрейк? Пет минути.

Да.

Отново на работа.

Какво е това, Пати? Да, днес е рожденият ми ден.

Благодаря за напомнянето.

Мори, трябва да знаеш, че не се пита дама за годините й.

По дяволите, Джордж.

Лека нощ, Джордж.

Марго Дей е.

Ако е Филип, не ме безпокой със съобщения.

Хей Марго, Филип е.

Слушай, трябва да поговорим за това, което се случи.

Исках да знаеш, че наистина съжалявам

и че искам да поговорим.

И знам, че днес е специален ден за теб,

и затова си помислих, че можем да направим нещо забавно

нещо, което ти се прави.

И обещавам, че този път ще слушам.

Както и да е, честит рожден ден.

И обади ми се щом го чуеш това.

Обичам те, скъпа. Чао.

Ще бъда там навреме, да. Трябва да вървя, чао.

Съжалявам. - Седнете, моля.

Оня ден получихме обаждане - семейна кавга.

Намерихме мъртва жена, около трийсетте,

застреляна два пъти в гърдите, един път в главата.

А щастливият съпруг? - Той е бил извън града.

Специално шоу. - Специално шоу?

Която и да е била прецакала се е него ден.

Работата е там, че съпругът се прибира и ни казва за детето.

Което ни води към нашия Ембър.

Най-важният ни приоритет.

Повече никога не го прави.

Хайде.

Какво?

Нищо.

Стига де.

Мамка му!

Сигурно се шегуваш.

Боже.

Здрасти, Джордж.

Ехо?

Съжалявам, не исках да те стресна. - Какво?

Казах, че съжалявам, не исках да те стресна.

Среща ли ли сме се?

О, не.

Просто минавахме от тук, отивахме на семейна среща.

Докато не ни свърши бензина.

Нали, Питър?

Нали, Питър?

О, да. Джипът не върви без бензин.

А ти коя си?

Пишка ми се.

Виж, беше дълъг ден за нас.

Имаш ли нещо напротив да ползваме тоалетната?

О, не, разбира се, че не. Оттук. - Благодаря.

Къде е? Трябва да отида. - Малко остана.

Знам. Опитах с вар,

белина, с всичко. Но явно нищо не може да го изчисти.

Какво се е случило?

Собствениците казват, че един от служителите им, Хорас,

просто откачил. Дошъл тук и се е самоубил.

Предполага се, че това е кръв.

Не мисли за това, Хорас.

Сега той е заседнал в чистилището,

полужив, полумъртъв,

обитаващ земята докато душата му не намери покой.

Това е най-нелепото нещо, което съм чувала.

Знам.

Мисля, че е страшно. - Свършвай вече.

Между другото какво правиш тук?

Ами, заплащането е добро, защото няма друг, който да иска я върши.

И освен това, предпочитам времето ми да минава с тихи приятели,

отколкото с шеф на главата ми.

Готова ли си? Добре.

Какво има? Какво стана? - Видях някой.

Това просто е Джордж. Той е нощният пазач.

Има кал по огледалото.

Това е невъзможно, току-що го почистих.

Беше точно тук. - Много смешно.

Гладна съм. - Обичаш ли бисквитки?

Какво ще кажеш за шоколадови? Имам няколко.

Хайде.

Завиваме надясно.

Сама ги направих. - Какво ще кажеш?

Благодаря. - Няма защо.

Благодаря пак за всичко. - Няма проблеми.

Има пикап отвън. Знаеш ли на кого е?

Джордж?

Сигурно е излязъл за малко. Сигурна съм, че ще се върне.

Най-близкият град е Бирмингам. На десет километра обратно.

Защо просто не останете тук за малко, докато той се върне?

Какъв избор имаме?

Има ли място където мога да го изчакам? - Да, лобито отпред.

Хайде. - Накъде си тръгнала?

Идваме с теб. - Не искам да отивам.

Да тръгваме. Казах да тръгваме.

Имам тесте карти и можем да поиграем,

да си хапнем бисквитки в дневната.

Имаш ли нещо напротив?

Не.

Бъди послушна.

Хайде. Насам.

Какво правиш?

Строя къща от карти. - Чудесно.

Помощ! Някой да помогне!

Моля ви, помогнете ни! Приятелят ми Самим...

Мисля, че умира. - Да, разбира се!

Имате ли мобилен? Изгубил съм моя. - Мобилните нямат обхват тука.

Слушай, имаме телефонна линия. Ще се обадя на 911.

Не, недей! Аз ще го направя!

Ситуацията ми е ясна. Мога да обясня по-добре.

Добре, телефонът е натам.

Ето, помогни на Самим с това. - Да, да.

Скъпа, няма страшно. Няма страшно.

Слушай, остави ме да му помогна.

Какво по дяволите? Вратата е заключена.

Не, не може да бъде. - Заключена е.

Имам ключове. Слушай скъпа, ще се върна веднага.

Веднага се връщам.

Не би трябвало.

Както казах.

Къде са проклетите ми ключове?

Да пробваме тази в края на коридора.

Ето там.

Ехо? Джордж?

Джордж?

Повика ли помощ? - Трябва да се върна. Да видя Самим.

Накъде е пътя? - Остави ме да ти покажа.

Задник.

Извинете? Джордж?

На теб ти говорим.

Свърши ни бензина на два километра от тук. Можете ли да ни помогнете?

Ще ви бъдем благодарни.

Питър...

Остави ме да се справя с това.

Питър, недей.

Остави на мен.

Добре.

Ще взема Джил и ще се махна от това място.

Какво се случи?

Може ли да те попитам какво се случи?

Пич, млъкни!

Трябва да... - Схванах!

Няма да се забъркаме в неприятности. - Добре, просто гледай си пътя.

Кучи...

Джордж се върна. Джил, ела...

Кои са тези?

Добре, Джил, хайде.

Хайде.

Нен?

Нен!

Къде е тя?

Хайде. Да се връщаме вътре.

Влизай вътре.

Нен да се е връщала? - Не, не съм я виждала.

Джордж. Стой тук.

Почакай! - Какво?

Идвам с теб. Не знаеш как да говориш с Джордж.

Преживя много.

Добре. - Слушай, наскоро изгуби дъщеря си.

Не иска да говори с никой освен с мен.

Джордж, къде си? - Джордж, там ли си?

Джордж?

Сигурно пак е излязъл.

Чудесно. - А сега какво има?

Мисля, че той имаше фенер някъде тук. - Почакай.

Ето.

Идеално.

Да пробваме тези...

Бинго.

Заповядай. - Да, вземи кибрита.

Оттук.

Какво е това? Погледни. Боже мой, добре ли си?

Какво става?

Има някой след нас! Кога пристига помощта?

Хорас, той е, нали?

Къде са те?

Няма да позволя да ти се случи нещо. - Марго, отвори вратата!

Няма да отваряш врата.