Mother Night

МАЙКА НОЩ

"Полиция"

"Хайфа, Израел, 1961-ва"

Немски ли предпочитате или английски?

Английски.

Трябва да напишете мемоарите си за архива...

на военнопрестъпниците към института в Хайфа.

Имате три седмици преди началото на процеса да завършите мемоарите си.

Имате ли въпроси?

Не. Това е чудесно. Благодаря за всичко.

"Евреи, Негри... Мелези"

Вие сте единствения, когото познавам, с нечиста съвест заради войната.

Кой е това?

Бернард Либман.

На пост съм от 2:00 до 10:00.

O. Разбирам.

Всички останали и от двете страни

са убедени, че не биха могли да действат по друг начин.

Откъде знаете, че имам нечиста съвест?

От начина, по който говорите насън.

Знам, че нещо ви тормози.

Какво си представяте, че ме тормози, Бернард Либман?

Всичко, което чух бяха две имена.

"Хелга" бе едното.

"Хьос" бе другото.

Познавах Хьос.

Той нямаше проблем със съня.

Спа като бебе до самия край.

Знаете това?

Предполагам.

Помогнах да го обесят.

С показанията си? - Не.

С ръцете си.

Това достави ли ви задоволство?

Работата ми бе да окова глезените му.

Свърших много добра работа.

Разбирам.

След това си опаковах нещата, за да си ида вкъщи.

Ключалката на куфара ми бе счупена,

така че го стегнах с широк кожен каиш.

Два пъти за един час

свърших една и съща работа.

Един път с Хьос...

един път с моя куфар.

И двете ми доставиха еднакво задоволство.

Да...

Аз, Хауърд В. Кембъл, мл., съм американец по рождение...

нацист по репутация...

и безнародностен по влечение.

Очаквам справедлив съд в Израел за военните си престъпления.

Роден съм в Скенектъди, Ню Йорк, на 16 Февруари 1904г.

Баща ми е израснал в Тенеси...

като син на баптистки свещеник.

Той беше сервизен инженер в Дженеръл Електрик.

Заради работата си...

повечето му четива бяха търговски журнали и технически книги.

Имаше няколко забележителни изключения.

Хауърд!

През 1919-та, когато Дженеръл Електрик преместиха баща ми...

напуснахме Скенектъди и се преместихме в Берлин, Германия.

През 1938-та...

бях станал успешен драматург в немския език...

и бях женен за младата, красива...

и известна немска актриса Хелга Нот.

Когато родителите ми напуснаха Германия...

ме помолиха да се върна с тях в Щатите.

Отказах.

"Моя скъпа, сладка Ева...

това е единствения начин...

Знам как да обърна в добро...

плашещото зло, което ни сполетя.

Не е важно, какво ни чака в бъдеще...

защото имам зад гърба си живот...

целия изживян в тези няколко, сладки часове с теб.

Веднъж ти казах, че бих заклел живота си...

за нашата нация от двама...

и бих живял там...

дори в смъртта...

толкова уверен, че съм в Рая...

когато ме обгръщат твоите ръце.

Скоро ще настъпи времето на тази клетва...

и щастлив съм с мисълта...

че земните тревоги повече не ще пречат...

на вечното ми отдаване към теб.

От този миг натам...

нашата нация от двама...

е едничката страна...

която ще познавам."

Когато лудостта на света ни засипа...

моята Хелга и аз оцеляхме заклевайки безсмъртната си лоялност...

към единствената нация, която имаше смисъл за нас.

Наричаше се das Reich der Zwei...

"нацията от двама."

Бе минал едва месец, откакто родителите ми се завърнаха в Щатите...

три години преди Америка да се включи във войната...

когато за пръв път срещнах своята фея кръстница.

Наричам го така, защото никой освен мен не вярва, че съществува.

Но той наистина съществува... или поне съществуваше...

в толкова далечния неделен следобед в Берлин.

Добре изглеждащи момчета.

Предполагам.

Говорите ли английски? - Да.

Слава Богу.

Полудях, докат' се опитвах да намеря с някой да побъбря.

Моля?

Извинете. Нещо против да седна при вас, за да не се провикваме?

Както желаете.

"Както желаете." Това звучи кат' нещо, което би казал англичанин.

Англичанин ли сте? - Не, американец съм.

Вярно ли?

Абе да ви питам, с какво си изкарвате хляба?

Писател съм. - Без майтап!

Ами, ето ти съвпадение, 'щото си седях ей там...

с желанието да мога да пиша...

'щото ми хрумна страшна история.

Значи има един американец, видите ли?

И толкова дълго е живял в Германия, че практически вече е немец.

Пише пиеси на немски, женен е за красива немска актриса.

Познава много важни нацистки клечки, обичащи да се навъртат около театъра.

Кой сте вие?

O, чакайте малко. Става по-хубаво.

Та тоя пич знае, че се задава война.

Америка ще е на едната страна, Германия на другата.

Така, че този американец, който не е бил мил с нацистите досега,

решава да се представи за нацист

и да остане в Германия, когато настъпи войната

и да бъде много полезен американски шпионин.

Попитах, "Кой сте вие?"

Извинете. Извинете.

Толкова се увлякох, че...

Заповядайте. Това съм аз.

"Военен Департамент на САЩ, Франк Виртанен - майор"

И така, г-н Кембъл, какво мислите за малката ми история?

Какво мисля за нея ли? O, не мисля много за нея.

Имам предвид, много е неправдоподобна. Абсурдна е.

O, няма проблем, 'щото...

не днес ще ми дадете окончателен отговор, така или иначе.

Окончателен отговор?

Ако си представяте, че ще се прибера вкъщи и ще обмисля това, грешите.

Ще спя като пън.

Не съм политическа личност. Просто не съм.

Аз съм артист.

Ако настъпи война, просто ще трябва да се оправяте без мен.

Ами, желая ви целия късмет на света, Хауърд.

Колкото повече се влошава тоя нацизъм...

толкова по-малко ще спят като пънове.

Ами, не знам. Може би. Ще видим.

Точно така. Ще видим.

Затова не очаквам окончателния ви отговор днес.

Ако решите да приемете, ще са за ваша сметка усилията...

при изкачването по нацистката йерархия, колкото успеете по-нависоко.

За да се справите, ще трябва да извършите висше предателство.

Дори да преживеете войната без да сте заловен...

правителството ви никога не ще признае ролята ви като агент.

Не можем да си позволим подобен риск.

Като поискате помилване...

ще отрекат, че някога са чували за вас.

Ще ви оставят да изсъхнете на бесилото.

Направихте го да звучи много привлекателно.

O, усещам, че съм го направил да звучи много привлекателно за Вас, Хауърд.

Посещавал съм пиесите Ви. - Наистина ли?

И какво научихте от тях?

Обсебен сте от идеите за чисти сърца и героизъм.

Обичате доброто, и мразите злото...

и бихте пожертвали всичко в името на романса.

Ще поддържам връзка.

Бе тайна мечта на всеки постановчик...

да създаде най-предизвикателната роля, която бих могъл да си представя...

и после сам да я изиграя.

Музикалният сигнал.

"Три години по-късно"

"Добър ден, дами и господа.

Това е Хауърд В. Кемпбел младши,

последния свободен американец,

който ви говори от Берлин, Германия, сърцето на свободния свят.

Има една хубава статия в последния брой на "Рийдърс Дайджест"...

озаглавена "Няма атеисти в окопите".

Е, днес бих искал малко да разширя тази тема

и да ви кажа, че въпреки, че това е война вдъхновена от евреите,

война, от която само евреите могат да припечелят,

ще видите, че и в окопите няма евреи.

Всеки американски войник знае..."

Всеки неделен следобед навсякъде, където гласът ми можеше да бъде чут...

хората спираха каквото и да правеха, само за да чуят какво още ще кажа.

Дори шефът на полицията в Берлин и семейството му бяха верни слушатели...

и не само, защото ми бяха сватове.

"Сега, към американския народ у дома...

Искам да се замислите за всичките евреи живеещи в махалата."

Отнемаше ми само час-два да пиша всяка реч...

след което я предавах на М-вото на пропагандата за архивиране.

Сред тези, които я преглеждаха имаше друг съюзнически агент

чиято самоличност никога не ми бе разкрита.

"Имат горе-долу гориво?"

Речта ми се връщаше с най-различни белязки...

включително тези оставени от другаря по служба.

"Към тези въпроси..."

Тези белязки диктуваха определени гласови маниерности...

прекъсвания, ударения...

прокашляния, запъвания, прочиствания на гърлото.

"Позволете сега да ви попитам следното: