The first 200 lines.
ЗЛАТНА ДЪГА = Епизод 2 =
Останах без дъх. - Добре. Нека повървим.
Побързай, ако искаш да пресрещнеш татко към къщи.
Ще мога ли да си купя пастели този път?
Не само пастели. Можем да купим бои,
цветна хартия и блокче за рисуване, които искаш.
А дрехи и обувки с емблемата на моряшката луна?
Ще ида в игралната зала и ще играя King of Fighters цял ден.
Глупости. Чиста загуба на пари. - Ти харчиш пари за глупости.
Дрехите на сестра ти са достатъчни, а с игрите придобиваш умения.
Бек Ун, Йол Ун пак ме нарече глупав.
По-голяма съм от него. - На едни години сме.
Родена съм 1 час преди теб.
Но аз съм по-висок и ям повече от теб.
Стига. Защо се карате за подобни глупости?
Йол Ун, Сиб Ун е по-голяма от теб, ясно?
Су Пьо, може ли да си взема?
Моля те. - Виж какво.
Най-жалкото нещо е да искаш от храната на човека,
който яде до теб.
Толкова е вкусно. - Чун Су Пьо,
не можеш ли просто да му дадеш?
Ако дам на него, Сиб Ун, Йол Ун и Ил Ун също ще искат.
Не става.
Добре, натъпчи се с всичко като прасе!
Като стана дума, изядох всичко.
Толкова беше вкусно.
Всичко е наред. Не плачи.
Татко ще ти купи 100 от тези. Не плачи.
Татко! - Татко!
Хвана ли много риба?
Хвана ли много риба? Какво хвана?
Защо водиш децата?
Какво? Не си хванал нищо?
Къде, по дяволите, е отишла всичката риба?
Стояхме цяла нощ, но нищо не хванахме.
Хора, искате ли да се повозите на лодката?
Нямаме пари дори за бензин!
Татко, може ли да купим говеждо месо?
Говеждото не е важно сега. Може да гладуваме до смърт!
Да вървим. - Къде отиваш?
Трябва да продадем това.
Рибата и без това не е много. С баща ти и сами ще се справите.
Да вървим.
Върнахте се. Къде е Хан Джу?
Защо ядеш тези кестени, госпожо?
Как може да си толкова повърхностна?
Хан Джу върна ли се вече?
Влизай вътре да си пишеш домашните. - Искам да играя още.
От играта ще огладнееш. Утре си на училище.
Ще си вървиш, след като изядеш тези кестени, нали?
Сигурно имаш работа. - Само да си взема чантата.
Юфка ли, или палачинки? Кое да бъде?
Хан Джу не е мигнал цяла нощ от работа.
Не мога да го оставя да яде брашно. Свари ориз.
Просто направи зеленчукови палачинки.
Хей! Толкова си груба!
Още си малка! Трябва да уважаваш по-възрастните!
Татко се върна!
Пак ли юфка? Обеща да ни купиш свински пържоли като се върне татко.
Искам да ям пица и пиле.
Татко утре ще хване много риба, нали?
Утре ще ви купя пица, свински пържоли,
пълнозърнеста юфка и всичко останало.
Яж палачинки.
Хан Джу, аз направих палачинката. Опитай. Ето.
Йонг Ун, хапни още.
Тук има месо! - Къде? Къде?
Ще го изям. - Не. Мое е. Беше в моята купичка.
Дай ми от палачинката. - Не. Ти обичаш юфка.
Мразя юфка. Искам палачинки!
Не ми говори така! По-голяма съм от теб.
Престанете всички!
Толкова сте шумни! Говорете един по един!
Да. Спрете, деца.
Престанете, момчета!
Изтървах палачинката заради теб!
Защо викаш на децата? - Що за поведение пред храната?
Спри да плачеш.
Какъв е проблемът? Млъкнете!
Хей, госпожице Янг.
Отдавна не сме се виждали. Как си?
Това е юфка. Изглежда добре!
Надушвам месо. - Хапнах малко говеждо.
Тази юфка ще ми дойде като десерт.
Ходихме до магазина и се сблъскахме с мой познат. Той ни купи говеждо.
Не ядохме много.
Искам говеждо. - И аз.
И аз. - Аз също.
Казах, че ще ви купя утре. Спрете да плачете.
Бек Ун!
Къде отиваш?
Мислех да хвана стриди, да ги продам и да купя месо.
Аз ще го направя. Прибери се и си почини.
Беше на лодката цяла нощ, утре си на училище.
Отивай да спиш. - Ти също трябва да ходиш на училище.
Иначе и аз няма да ходя.
Тогава нека отидем заедно,
че да ги съберем, преди да дойде приливът.
Моля те, не викай пред децата. Плашат се от теб.
Добре. Съжалявам.
Изморена ли си? - Ако съм, ще се погрижиш ли за мен?
Претоварваш се напоследък. Преди често ме носеше на гръб.
Вече не го правиш. - Ами…
Знам защо. Тежка съм, нали?
Внимавай!
Господине, карайте внимателно!
Трябва да се отдръпнете, ако идва кола.
А вие защо не подадохте сигнал? Не видях колата.
Доволна ли си?
Хей, спри!
Ман Ун, недей. Този е луд.
Къде сме? - Какво ти дреме?
Каза, че ще решим проблема, ако дойдем.
Защо сме тук? - Иди да вземеш нещо за пиене.
Нямаме нито дом, нито храна! Ами училището ми?
Точно това ли е важно сега? Просто иди купи пиене.
Не бива да пиеш сега. Как може да пиеш в тази ситуация?
Проклета кучка!
Защо ме удряш? Какво съм направила?
Мислиш, че баща ти е голяма работа?
Затваряй си устата и кротувай. Аз ще се погрижа за всичко.
Внучката на "Златна рибка" открита мъртва 5 дни след покушението
Кой си ти?
Да няма бездомен гладник в стомаха ти?
Ядеш твърде много. - Храната е толкова вкусна.
Хубаво е. - Поне не вдигай шум, докато ядеш.
Да не си прасе?
Храната е най-хубава, ако я помиришеш,
почувстваш вкуса и издадеш звук.
Хей, той има предвид, че е невъзпитано.
Мамо, знаеш, че не ми пука.
Бабо, нахрани ли се вече? - Мълчи.
Какво? - Затваряй си устата, докато ядеш.
Не мога да ям със затворена уста. Няма как.
Какво не е наред с теб днес? - В смисъл?
Не знаеш ли? Караш всички да се чувстват неудобно.
Каза ми да не съм депресиран.
Отиде твърде далеч. Проблем ли имаш с мен?
Предизвикваш ли ме? - Не. Оценявам това,
че ми позволи да живея в тази огромна къща.
Ти… - Съжалявам.
Ще внимавам.
Не показвай слабост. Стой нащрек.
Може да те изритат отново.
Какво прави днес? - Защо?
Няма значение. Лека нощ.
Татко не знае какъв ден е днес.
Защо ме остави толкова рано?
Аз ще вдигна. Ало?
Домът на г-жа Канг Чонг Шим, директор на "Златна рибка" ли е?
Да.
Може ли да разговарям с госпожата?
За какво се отнася?
За внучката й, която умря преди 10 години.
Кой е?
Тя не е тук. Можете да говорите с мен.
Знам кой уби внучката й.
По-точно, знам кой поръча да я убият.
Ако искате да знаете кой го направи,
ще ви струва 100 милиона вона. Давам ви 4 дни.
Кой се обади?
Търсеха жена ми. Нищо важно.
Да не е Канг Донг Пал? - Невъзможно.
Беше преди повече от 10 години. Само луд би го направил.
Той познава мен. - Не ми пука луд ли е или не.
Интересува ме само едно.
Ако наистина се появи и се раздрънка за инцидента пред старата,
ще е въпрос на време да издаде и теб.
И чие име ще кажеш ти?
Не, господине. Познавате ме.
Бил си гангстер преди, но сега ти плащам и се справяш.
Ще стане без да искаш. - Напротив.
Без значение какво ще се случи, няма да спомена името ви.
Тогава се погрижи за това. Стана заради твоя грешка.
Да, господине.
Кажете ми къде и кога да се срещнеш с него и ще се погрижа.
Не ме ли слушаш? Приготви си чантата.
Не. Казах, че няма да ходя на училище!
Сиб Ун… - Не ме наричай така.
Искаш да те напердаша ли? - Писна ми да нося твоите дрехи!
И обувките изглеждат стари. Другите ми се подиграват.
Смеят ми се и заради името. Не мога да отида с тази тениска!
Купих ти нови дрехи. - Старомодни са!
Трябва ли да звъня на Ман Ун? Да не искаш да те плесна?
Татко ти каза, че ако хване много риба,
ще ти купи всичко, което искаш.
Затова ме слушай. Ясно?
Приготви се.
Трябва да си лягаш, Йонг Ун.
Тя дори не ми е истинска сестра, а само ме командва.
Ще й кажа какво говориш. - Да не съм казала нещо грешно?
Ние нямаме кръвна връзка. Сираци сме. И ти си от улицата.
Не. - Да. Помня…
Майка ти те остави пред дома ми.
Не! Това не е вярно!
Ако ревеш, ще те набия.
Татко.
Защо не си в леглото? Утре си от рано на работа.
Това за мен ли е? - Да.
No comments yet. Be the first to leave one.