Paint

Трудно е да не се почувстваш малко изгубен в началото,

но нека обходим всичко с поглед

и да видим какво ще открием.

Кой знае?

Може то да открие нас.

Още докато изричаме думите.

Това е Мис Марси.

Тя е прекрасен, пищен боровинков храст,

на който сме се натъквали по време на пътешествията си.

Какво ще споделиш с нас днес, стара приятелко?

Сочна боровинка?

Кога за последно сте чували някой да казва нещо толкова интересно?

Може би Мис Марси ще изпусне няколко боровинки в потока.

И може би те ще пуснат корени по брега надолу по течението

и ще раждат дечица за Мис Марси години наред.

Не знам дали боровинките растат така.

Но звучи добре.

Обзалагам се, че Мис Марси би се радвала да си има някого,

с когото да разнообрази това местенце.

Как ще го наречем?

Артър.

Артър Вечнозеления.

Мисля, че могъщата планина Менсфийлд би одобрила такова име.

Защото нищо не може да се сравни

с усещането да имаш до себе си близка душа,

когато студ скове света.

Това е картината, която всички искаме да нарисуваме.

Благодаря, че дойдохте на това специално място с мен, Карл Наргъл.

Стоп! Край.

По същото време утре?

Не бих го пропуснал за нищо на света.

ХУДОЖНИКЪТ С КАРЛ НАРГЪЛ

Да. Точно така.

Гледате "Най-силният човек на света".

За момент почти забравих къде съм.

Почти.

Зашеметяващо!

Няма друга дума.

Уникално и страхотно.

Имали ли сме Артър досега?

Имаше езеро Артър, но не и дърво.

Не и дърво? - Да.

Нови територии.

Забравих млякото. - Добре.

Боли ли те някъде?

Не, чувствам се добре. - Някакво схващане?

Сняг по това време?

Невероятно.

Никога не знам накъде ще тръгна.

Но стигаш до крайната цел.

Вятърът носи влага.

Може ли да отнеса Мис Марси и приятелите й във Вантастик?

Мисля, че ще им хареса.

Толкова са топли.

Извинявай за минута. - Тони.

Ето ти кафе с мляко.

Чудесно.

Тони.

Тони.

Катрин.

Доналд! - Гледате "Следобед в Бърлингтън".

Готово. - На живо сме.

Добре дошли в "Следобед в Бърлингтън".

Камера две.

Аз съм водещият... - Камера едно.

... Доналд Мур. - Остани на първа.

Трудно е да откъснеш очи. - И все пак много хора го правят.

"Фокс Нюз" ни убива, канал "Времето", че и Телевизионната програма.

Ти. - Да?

Не губи вяра.

По-важният въпрос е дали искаме парадът да блокира достъпа

до местните културни средища.

Доктор Брадфорд Ленихан?

Уредник на Музея на изкуствата в Бърлингтън.

Музея на изкуствата в Бърлингтън?

Всеки истински художник, който живее над Питсфийлд и под Сейнт Олбънс,

излага там. - Да.

Аз познавам художник, който води най-популярното предаване във Върмонт.

Името му е Карл Наргъл.

Да.

Благодаря, но... Разочароващо е.

Имам чувството, че когато си всестранно развит,

хората не виждат дарбата ти.

Ние...

Аз имам идея как да променим това.

Ела.

Орязаха бюджета и се нуждаем от помощта ти.

Казвай какво да направя. Ще разписвам рекламни торбички,

докато пръстите ми се оцветят в парижко синьо.

Торбичките няма да помогнат. Нуждаем се от рейтинги.

Рейтинги, които само Карл Наргъл може да ни осигури.

Ще излъчваме предаването два часа дневно.

Два епизода. По една картина на час.

Нужни са ми за подготовката.

Хората ще имат възможност да видят два пъти повече произведения?

Идеята е на Катрин.

На Катрин?

Иска да се погрижи телевизията да е в добра форма.

Аз също.

За да напусне.

Разбира се, като истински творец,

ако започна да рисувам още 255 картини годишно,

хората ще си помислят, че тези творби не са безценни за мен.

Не мога да поема този риск.

Ще измислим нещо.

Ако мога да помогна с нещо, само ми кажи.

До скоро.

ВАНТАСТИК

ХУДОЖНИК ОТ ВЪРМОНТ

Вантастик!

Здравей, Вантастик!

Не свири буги-уги на краля на рокендрола.

НЕ ЗАВИВАЙ НА ЧЕРВЕНО

МУЗЕЙ ПО ИЗКУСТВАТА НА БЪРЛИНГТЪН

Това можеше да е в музея. - Не.

22 ГОДИНИ ПО-РАНО

Добра е, Карл.

Човек получава само един шанс с Музея по изкуствата на Бърлингтън.

Няма сграда или човек,

за когото не би било късмет да те има.

За мен би било късмет да имам теб.

Молиш ме да бъда твое платно?

Моля те да дойдеш с мен на специално място. Отзад в буса.

Хайде.

Точно така. Внимателно.

Разтегателен ли е?

По поръчка.

Страхотни са.

Лесен достъп. Едно, две...

И готово, легло.

Мисля, че някаква сила на природата иска да правим любов тук.

Това португалски бархет ли е?

Тройно изчеткан за повече плътност. - Няма начин.

Това ме разгорещява като лют дюнер.

Вдъхновяваш ме да бъда велик.

Здравей. Моля?

Вдъхновяваш ме да бъда велик!

Аз съм четката в ръката на Бог.

Придружавам те до специалното място, откакто бях на девет години!

Благодаря, че идваш с мен.

Господи! Бързо, бързо.

Червеното държи много дълго.

Отивам в Уолмарт.

Казах, че отивам в Уолмарт.

Тръгвай.

МУЗЕЙ ПО ИЗКУСТВАТА НА БЪРЛИНГТЪН

Хей, номер 12 е тук.

Как си, Сид?

Някой има среща.

Аз. И съм въодушевен.

Да не би да живее в рамка, скрита в планините?

Катрин? Не.

Но смята да напусне ПБС Бърлингтън.

Аз не възразявам.

Караш бус без огледала за обратно виждане и без спирачки.

Звучи опасно. Харесва ми.

Винаги се движа напред, към следващата цел.

Нямаше да седя тук днес, ако живеех по друг начин.

Да, ти си на най-доброто място в най-добрата бръснарница в града.

Де всички да имахме този късмет.

Всяка гора има най-високо дърво

и ние май открихме нашето.

Вероятно е най-впечатляващият дървен материал,

който планината Менсфийлд е виждала.

Благодаря, че дойдохте на специално място с мен, Карл Наргъл.

Стоп. - Дървото беше твърде високо.

Пригответе се. Ще има обаждания за това.

Да. Ела за малко насам.

В началото беше крилат бряст, а се превърна в бял дъб.

Да. Уенди, вземи картината. - Твърде голяма е. Да я сложа...

Сложи я в буса, както си правила вече 6000 пъти.

Забравих кутията. - Амброжа!

Ако имах още 30 минути, щеше да стане секвоя.

Божичко! - Или гигантска секвоя.

Ако може... Насам. - Господин Наргъл.

Здравей. Извинявай. - Здравейте.

За мен е чест да се запознаем. - Благодаря.

Когато бях малка, нашите използваха предаването,

за да ме научат, че всичко е възможно. - Нима?

Стига да вложиш четките си, нали?

Коя е тя? - И ето ме тук!

Амброжа. Не е ли страхотна? Фантастична е.

След три, две, едно... - Добре.

Какво става? - Нищо.

Нищо, за което трябва да се тревожиш.

Ти си Карл Наргъл.

Не е нужно да гледаш през рамо

в пряк и преносен смисъл.

Да поговорим.

Гледате "Художникът" с Амброжа.

Бяло платно.

Така започваме всички.

Дали е стряскащо, или е възможност да създадете нещо,

което светът не е виждал?

Честно казано, по малко от двете.

Но аз съм във възторг,

че ще ви придружавам в това пътуване към себе си.

Да рисуваме.

Скала. Да нарисуваме скала.

Когато мисля за скали, първо се питам какво има вътре в тях,