The Wooden Gun (Roveh Huliot) (Roveh Huliot)

ДЪРВЕНОТО ОРЪЖИЕ

Translation ZALMEN BEHAR

В ролята на Йони Шрайбер: Арик Розен

Сценарист и режисьор: Илан Мошензон

Тел Авив, април 1950г.

Той оттук ли ще мине? - Оттам. От къщата на Цейфер.

Сега ще го направим на кайма. Така ще го натупаме!

Никога не сме нападали по един техните войници.

Днес ще го направим!

Казваш го, защото е от твоя клас.

Не е вярно. Казвам го, защото е против правилата.

Няма вече правила! Трябва да ги победим.

Веднъж и завинаги. Ясно ли ти е?

Тази война вече трае три месеца.

Дани! Сега ли намери да пикаеш!

Ела тук! Малък страхливец.

Йони не заслужава това. Той е най-добрият от тях.

Защо причакваме Йони? - Защо ли?

Защото неговата луда майка, след това, което му направим,

утре ще го разкара от бандата. Разбра ли?

Но той е най-добър от тях. - Никой от тях не е добър!

Той е наш враг! Така че как може да бъде добър? А?

Йорам! Иди виж, може да идва. - Да, разчитай на мен.

Мики! Качи се на това дърво.

Дани! Скрий се зад онзи куп.

Анатолий, ти си с мен.

Ади! Идва!

Аз съм сам!

Това е против правилата!

Това не е правилно.

Хванете го!

Ръката ми!

Ръката ми... - Счупи ли я? Добре!

Следващият път и главата ще ти строша! Разбра ли?

Победата е наша! Войната свърши! - Хей, вие!

Да вървим!

Какво правите тук? Прибирайте се вкъщи!

Анатолий, какво стоиш там?

Искам да им отмъстя.

Всички бяха там, когато Ади ми счупи ръката. Всички ще си платят.

Но утре ти свалят гипса. Не е ли рано?

Чаках вече цял месец. Повече не ми се чака.

Може би ако не беше ходил сам вечерта, по затънтен път, нямаше да се случи.

Имам право да ходя, където искам, когато искам. Това е свободна страна.

Магаре!

Г-н Йонатан Шрайбер, нека ти напомня, че утре ти свалят гипса,

и ще можеш да победиш другарите си с двете си ръце. Какво ще кажеш?

Знаеш ли, просто не мога да те позная напоследък.

Пристигнахме! Деца, пристигнахме! - Ура!

Толкова е горещо, по дяволите! - Къде ни докара този тип?

Какво има там? - Боеприпаси!

Това са най-тежките шишарки в цялата страна! С тях, ще спечелим!

Защо дойдохме тук, Ной? Какво ще правим? А сега накъде?

Следвайте ме!

Къде ни е довел той?

Той се е побъркал, честно.

Йерусалим.

Йерусалим...

Мечтата на поколения!

Йерусалим! Вечния град!

Хиляди поколения сме те сънували, Йерусалим.

Някакви хълмове. Къде е Йерусалим?

"Благословен си, Господи, който ни даде живот,

и ни крепеше, за да го доживеем."

Амин!

О, да, Йерусалим... - Не се вижда никакъв Йерусалим.

Какво правиш? Какво правиш там?

Какво търси там?

Ще си поговоря с майка ти, когато се върнем в училище!

Не те ли е срам?

Престани!

"Този въпрос не е обществен, и не е религиозен..."

"Този въпрос не е обществен и не е... не е..."

Поисках четири яйца. Само четири. Не ми даде!

Може би ще дадат от следващата квота.

"Имаш оплаквания? Отиди при Дов Йосеф. Дефицит, има дефицит."

Но детето е болно! Защо тя трябва да страда заради тяхната разруха?

Защо Анатолий трябва да страда? Защо твоя Йони трябва да страда, Мая?

Точно в Йерусалим ли трябваше да ги закара? Виж колко е часът!

Не мога да понасям повече, Мая. Свърши се търпението ми.

Всички казват: "Когато дойдохме, имаше само пясък и чакали."

Е, добре. Искам да живея като човек. Достатъчно се настрадах.

Дори не знам какво правя в тази страна.

И къде ще отидеш, Хеня?

Може би има къде.

Хайде деца, строите се, започваме. Бързо!

Хайде, по-бързо! Нямаме време! Стройте се по-бързо, хайде!

Дор! Дор, започваме.

"Силите на защипниците... " - Какво? Защитници! За-щит-ни-ци!

"Силите на защитниците се изчерпили."

"И в този горчив ден, римляните нахлули в храма и го... "

Запалили! - "И го запалили."

"И видяха хората как огнените езици изгарят светинята, и паднали духом."

Е! Хайде, какво правиш?

"И устроиха римляните ужасно клане на народа,

и кръв потече по улиците на Йерусалим, като вода."

Ставайте деца, ставайте! Бягайте, бягайте!

По-бързо, по-бързо! Бягайте! Да!

Да, в кръг! Силно! Точно така! Браво!

"Ние ви донесохме мир... "

"Ние ви донесохме, мир на вас!" - По-силно, по-силно!

Утре в осем в училище, както винаги! - Ууу!

Не искаме да се учим! Не искаме да се учим!

Как се чувстваш? - Отлично! Защо?

Мигрената вече мина ли ти? - Да. Просто главоболие.

Значи, добре, че отидох, и не останах с теб.

Е, разбира се! И аз исках да отидеш, не мислиш ли?

Радвам се, че отиде и се върна. Йони, а ръката болеше ли те?

Не. - И как беше иначе?

Ти обеща, че повече няма да ме взимаш след екскурзия.

И за последен път ме прегръщаш и целуваш пред всички!

Какво правиш, Кауфман?

Да ти обещая точно тук и сега ли? - Не ми обещавай, но се овладей.

Йони, след три дена е Денят на независимостта, помниш ли?

Не сме решили как ще прекараме празника.

Договорихте ли се с твоите съученици? - Не знам. Ще видим.

А мен ми хрумна нещо. - Какво?

Изненада. Ще ти кажа у дома.

Здравейте. - Здравей.

Отново същото тържество като миналата година.

Всички тези разрушения, бедствия. Писна ми!

Бенямин Зеев Херцел видя ли? - Видях. Ади.

Проклет да е! - Той и всичките му приятели-идиоти.

Хеня! Тръгваме. - Защо я извика?

Да вървим.

Йони, къде тръгна? Внимавай!

Кауфман! Ти си Теодор Херцел! Кауфман!

Всеки ден идват от Европа.

Преживели войната, бежанци. - Точно така. Жертви.

Виж какво пристигна.

Той има стъклено око, виж!

Колко отвратително!

Да се махаме оттук.

Майка ти знае ли, че ще воюваме пак? - Все още не.

Тя по-добре да не знае, нали?

Да, но ще й кажа, че искаме да унищожим тиранина. Тя ще разбере.

И ако не разбере?

Йонатан, ние знаем всичко.

Знаем, че утре ще ти махат гипса и събираш отново бандата.

Не е вярно.

Така че знай, няма да има пощада, нито за теб, нито за никого.

Ти не ни плашиш. - Наистина ли? А сега?

Майчице! Нож!

Огън!

След него!

Йонатан, няма да ви дадем да се съберете отново!

И на вашия мазен Айншвайн също предай!

Войната за двора приключи преди месец, ние спечелихме. Разбра ли?

Стой си вкъщи, мамино детенце! - Посвири на пиано, музикант такъв!

И как е Йерусалим?

Красив ли е? - Ной казва,

че Йерусалим без Стената на плача е като цар без корона.

Ще се справим и без тази корона.

Когато порасна, ще възвърна Стария град.

Как си изгорял! Страхотно. Един истински мъж!

Какви неща видяхме там!

Ревизионисти по стените, бяха насочили оръжие към нас, видяхме куп войници...

До нас мина танк, докоснахме веригата и корпуса.

Качих се на него. Каква сила има в него!

Така че утре аз ли да те заведа да ти свалят гипса или татко?

Нека татко.

Знаеш ли, ако арабите отново нападнат,

ще приключим с тях завинаги. Ще си разчистим сметките.

Какви сметки? Всичко е вече минало, свърши.

Не е свършило. Вече сме измислили как да си възвърнем Стария град.

Ще отидем в обход през хълмовете,

ще се появим през нощта, където не ни очакват.

Йони, войната свърши, и така сме си добре.

Когато арабите сключат мир с нас,

ще отидеш и при Стената, ако толкова държиш.

Ной казва, че те никога няма да сключат мир с нас.

Да, Ной разбира ли? Бен Гурион е по-умен, нали?

И какво каза той за мира, чу ли?

Но Бен Гурион е виновен, че Стената не е в наши ръце!

Войната не биваше да спре по средата. Трябваше да бъде доведена до край.

Тя не трябваше да започва.

Ти не разбираш нищо от политика!

Йони, няма какво да говорим повече.

Вече платихме на ангела на смъртта, за хиляда години напред заплатихме.

По дяволите вашия учител, вече прави от вас войници.

Прави от нас войници? Може би по малко.

Но Айншвайн ни прави!

Да върви по дяволите, този дебелак Айншвайн.

Той е отличен командир!

В края на краищата, няма да воювате повече, нали?

Йони, вече всичко свърши, нали?

Те ме нападнаха петима срещу един!

Те нарушиха всички правила!

Те засегнаха нашата чест!

Трябва да си разчистим сметките, трябва да си отмъстим!

Ние сме войници!

Това не е твоя работа!

Ти не разбираш нищо!

Достатъчно, Палестина! Върви си вкъщи! Отивай си! Тихо! Достатъчно си пяла!

Вече е нощ!

Вкъщи, Палестина, прибирай се вкъщи!

Уау, ти си опасен противник!

Скоро ще бъдеш войник, а?

Днес с Ной щурмувахме пост на хълм в Йерусалим. Като войници.

И какво, старецът също ли щурмуваше?