Titanic

UNACS TEAM >>>

превод: JJD

ТИТАНИК част трета

Обсадената ул. "Сидни стрийт", ЛОНДОН януари 1911

Г-н Чърчил, намерихме телата на двама от тях.

Сваарс и Соколов.

Ами другите? Трябва ми водача.

- Питър Пиятков? - Да, Питър Пиятков!

Питър художника. Най-вече убиеца на полицаи. Къде е?

Няма следа от него, опасявам се, сър. Дори не знам дали е бил в къщата.

Някои казват, че са го видели, но не сме сигурни затова.

Бил е тук, разбрахте ли. Искам да го откриете.

Заради това доведох армията по улиците на Лондон.

И парламента ще ми изпие кръвта, ако за всичко това им поднеса съучастници.

Не ме интересува колко време ще отнеме или колко ще струва,

искам да го намерите.

- 40,000 яйца. - Да, сър.

- 3,500 лука. - Да, сър.

... или проклетата ти майка! Този човек, няма да се качи на кораба!

- Разбирате ли? - Моля ви.

- Не! - Питмън. Елате тук.

Г-н Лайтолър е зает, не желае да говори с вас.

Гледай си работата. - Ако изпозвате очите си, ще видите.

Човекът е много зает. - Лоу.

Какво е разногласието?

Имам брат, сър. Ще съм само до Ню Йорк на кораба.

Надявах се, той да пътува с мен. Планира нов живот в Америка.

Как да “пътува с мен"? - Разбрах, че ви липсва стюард.

Брат ми е стюард. - Липсва ли ни?

Изглежда наистина ни липсва. Том Ричард, в първа класа.

Питам се, от къде ли знае.

Не бихте искали да останете така, сър. Не и в първа класа.

Но е италианец, сър. Всички такива са в ресторанта на г-н Гати.

В първа са англичани и ирландци. - Но не е закон.

Ако Ричард има добро извинение, брат ти ще слезе от кораба.

Естествено, сър. - Само ако униформата му стане. Името?

Пауло Сандрини, сър. Благодаря ви, сър, много. Пауло.

- Благодаря ви, сър. - Да, да, качвайте се на борда.

На този кораб предпочитат огнярното да е без персонал, от колкото първа класа.

Кой мислиш, че е? Прилича на странстващ пророк.

Питър Любов.

Следващата пътека, тази е за втора класа.

Съжалявам. Извинете ме. Пермисо.

Може ли да се върне, този Ричърд? - Невъзможно.

ОТ къде си сигурен? - Защото е невъзможно.

Не ставай смешен.

Когато снощи те оставих, минах през пъба, където се събира екипажа.

Той бе първият стюард, който ми попадна.

И ти го напи? - Да.

Пак ще може да ходи, не до тогава ще по средата на Атлантика.

Няма да ти прости, да го измамиш за първия курс на Титаник.

Ще го преживее.

Когато си готов, рапортувай на главния стюард.

Разбра ли? - Знам какво да правя.

Искам да видя билетите ви, сър. - Преди малко бяха в мен.

Хайде де, да ги оставим тук. Хайде.

Сър, дайте ми минута, сър.

Жадна съм, мамо. - Изчакай малко, да отидем да потърсим.

Но аз съм жадна сега. - Ще я взема аз.

Извинете, извинете.

Не ми харесва. - Какво не ти харесва?

Просто не ми харесва. Отдолу има твърде много вода.

Тереза, скъпа. Ще е притеснително да няма достатъчно.

Нека ти намерим безалкохолно.

За първи път ли си до Ню Йорк? - Не. Работя за "Уайт Стар" от отдавна.

И не се изкуши да останеш там?

Това ли ти е планът? Да живееш в Америка?

Да го кажа така, остана ли в Европа никога няма да пия от такава чаша.

И всеки в Америка яде в порцелан и пие от кристална чаша ли?

Поне имат шанса да го направят.

Сандрини.

Мога ли да попитам защо си облякън наполовина?

Униформата му беше голяма, и не искаше пасажерите да го видят.

Благодаря ти. - По-добре е да се махам.

Ще те видя ли по-късно?

Може, когато приключим вечерята, ще бъда в столовата на прислугата.

Освен ако не съм.

Не знам името ти.

Ако дойда да те потърся тази вечер, как да знам кого да търся?

Няма как да изчезна, не и на кораб.

Ани. Ани Дезмънд. - Пауло Сандрини.

Ще се видим ли по-късно?

Предполагам, че няма да видиш никой ако не се върнеш към задълженията си.

А не трябваше ли да останем и да се опитаме да променим нещата?

Направих достатъчно в тази насока. - И какво, предаде ли се?

И не ме интересува кой знае.

Потиснатите да се свиват под камшика на господарите си.

Аз съм на път към новия свят, и няма да се върна.

Изпуснахте това.

Няма ли да му благодариш? - Благодаря ви.

Това е Питър Любов. А това е жена ми, Мери.

Госпожо Малони.

Какво ти става? Не си такава. - Нищо.

Съжалявам, съжалявам, не успях.

Имах още една свада с шефа. Накара ме да подредя всеки шкаф.

За какво беше кавгата? - За нищо, и нещо.

Бях тук, както казах. А сега трябва да тръгвам.

Рано е, имаш ли време за разходка? - Не е рано, нямам време за нищо.

Къде отиваш? - Да устроя дамите от втора класа.

Не могат ли да го направят без теб? - Надявам се, че не.

Ако могат, няма да имам работа. - Мога ли да дойда с теб?

Какво, в каютите им? - Не, но мога да те съпроводя до там.

Минавайки през палубата.

И как палубата ще ни отведе до втора класа?

Струва ми се, като направим обиколка.

Сам ли пътувате? - И ако е така, какво?

Просто завързвам разговор.

Дайвид Евънс. Също съм сам.

Който пътува сам, пътува най-бързо, а?

Изглежда се движим със скоростта на всички останали.

Каква е историята ти? - Такава и онакава.

Аз бях в армията. Шотландската гвардия.

Спрях куршум и ме дариха с целувка за сбогом.

Но си получих дължимото и не се оплаквам.

Защо ви интересувам? - Интересувам ли се?

Изглеждате ми познат, това е всичко.

Не съм ви познат, поне не и на вас.

Трябва да вървя.

Не трябва да съм в първа класа. Влияеш ми лошо.

Не можеш да дойдеш с мен. - Мога да опитам.

Време е да се прибираме, не мислиш ли, че достатъчно се разходихме?

Опитвам се да я изморя с ходене. - Искате ли да ви помогна, мадам?

Не, благодаря. Стана хладно. Ще влизаме вътре.

Мога ли да вляза?

Не и без разрешение на офицер, мис. - Трябва да вляза във втора класа.

Тогава не трябва да сте в първа класа.

Моля ви. Ще закъснея. - Да сте мислили затова преди, мис.

Първа класа, втора класа, а твоята класа каква е?

Нямаш ли малко преданост, човече?

Само този път. Друг път не опитвайте!

Благодаря ти.

Да ви спусна леглото, мадам? - Влезте.

Не е била недружелюбна.

Видя как ни изгледа като ни покани на чай.

Нямаше да е по-шокирана ако се бяхме изплюли в лицето й.

Ще ми помогнете ли с това?

Преувеличаваш. - Никак дори.

И защо за Бога следваш тези английски маниери?

"Разбира се, Лорд Мантон. Удоволствие е, Лорд Мантон."

Закопчалката й малко твърда. Трябва да я стигнеш.

Благодаря ви.

За каква се мисли? - Мисли се за контеса, и е права.

Да ви спусна леглото, мадам?

Да, моля.

Неделя, 4-ти април, 1912

Мисля да се разходя по палубата. - Не и аз, след тази доза религия.

Този път английски. - Защо?

Защото е така в първа класа. От любопитство, вие не сте ли?

Аз окабелих кораба, не забравяй. Познавам всяко ъгълче.

Но нека не ти развалям приключението.

Това е, аз съм винаги готов за нови приключения.

Какво искаше?

Каза, че ще ходи на английската служба.

Въпреки че не ми изглежда като богомолец.

Хората са пълни с изненади.

Каза, че иска да надникне.

И аз мога да отида. - За какво?

Шанс да видя първа класа. - Господ ще те накаже.

Не мисля, че господ ще ме накаже заради малко любопитство.

Ами ако се окаже Бога от Стария завет? - Ще рискувам.

Тогава, отиди.

Така, вие ще дойдете с татко.

Не се страхувай от силните си чувства.

Какво правиш?

За тази вечер имам само двама. - Защо?

Уаднърс ще дадат вечеря на капитана в ресторанта на Гати.

Поканиха английския лорд, Астър, Гордън и актрисата.

Останаха само Ръштън.

Чудя се, какво ли са сгрешили.

Дали да не ги събера, вместо да ги разделям?

Не трябва да задавам такъв въпрос, в многолюден бар

Ще ми хареса да работя тук. Всички джентълмени са толкова умни.

Дамите в своите прекрасни рокли и искрящи тиари.

Запитвала ли си се, защото те имат толкова много, а ти толкова малко?

Не мисля, че имам толкова малко.

Не вярвам в завистта.

Изяжда те отвътре. Винаги ще има богати и бедни.

Може би. Но мога да ти кажа място, където лесно да смениш групата.

Америка.

Така казват.

В Америка, мъжът може да стигне върхът, ако не го е страх да работи здраво.

Ами жената? Не ме е страх да работя здраво.

Не мога ли да стигна върха?

Ами една двойка? Готови да се възползват от новия живот?

Какво не биха постигнали те?

Това ли е мечтата ти?

Имам много мечти.

Но тази е сърцето им.

Извинете.

Чудя се, дали можете да ми помогнете.

Казаха ми, че от тук е за трета класа, но вратата изглежда е заключена.

Понеже е заключена.

Клипсата на бижуто на лейди Мантън е заяла.

Помислих си, че там може да има някой, който да я поправи.

Съжалявам, не може да отидете в трета. Помолете стюарда, той може да помогне.

Не искам господарката да узнае, ще си помисли, че е по моя вина.

Грубичка ли е? - Знаете ги какви са.

Определено ги знам.

Ще си платя колкото струва. - Е, добре.

Но ако загазя, вината ще е ваша.