The first 200 lines.
23.976
С Е Р А Ф И М С К И Т Е В О Д О П А Д И
ПЛАНИНИТЕ РУБИ, 1868 година
Е, сега определено го пипнахме.
Беше изстрел напосоки, но пък добре го подреди.
Дори не успя да вземе пушката си. И конят му избяга...
Проясни се малко, да тръгваме. - Нека си кърви.
Продължи ли да се спуска, ще набере голяма преднина.
Няма къде да иде.
Нека си кърви.
Е, давай да се разплащаме и да свършваме с това.
Влязъл е в реката. - Да.
От другата страна няма следи. - Паднал е във водопада.
Тялото му го нямаше. - Ами като е паднал в реката...
Няма тяло. Няма и да има.
Винаги има. - Че откъде искаш да ти го вземем?
Искам да го намерите. Затова ви плащам.
Стой, стой там.
О, Боже!
О, Господи!
Надушвате ли туй?
Дявол да го вземе!
Не го докосвай.
Върнал се е по следите си. Хейс, с хлапето проследете тези две.
Поуп, ти тръгни по тази. Г-н Парсънс ще чака тук.
Аз ще тръгна по тези. Не е стигнал далеч.
Затова се пазете. - Пушката му е у мен.
Вече не кърви.
Кърви, и още как.
Къде е Поуп?
Отстоянието е 10 стъпки. Бъдете нащрек, той е тук.
Помнете, убиете ли този кучи син, няма да ви платя.
Целете се само в краката и ръцете.
Дявол да го вземе! - По дяволите!
Милостиви Боже!
Какво е сторил на Поуп?
Господине, кой е този мъж?
На конете. В ръцете ни е.
Трябва да е наполовина индианец. Или вълк.
Да яде от човека така... - Не го е ял. Тръгвай.
Хайде!
И какво си мислите, че правите?
Е, очакваше се.
Накрая да ме довърши някой хлапак. - Не съм ви никаква хлапачка!
И не желая да чувам от вас ни дума повече.
Сега, излезте от там и дръжте ръце пред себе си.
Хайде.
Прострелян сте! Докато сте крал нечий друг кон явно.
Бих ви казала, че трябва да се захванете с нещо друго, г-не.
Натаниел!
Натаниел, ела.
Хайде, полека.
Благодаря ви. Благодаря.
Кой е този? - Конекрадец.
Но е ранен.
Ще платя за коня.
Почивайте, по-добре.
Татко скоро ще се върне и той ще реши какво да ви правим.
Следите свършиха, Карвър.
Изчезват оттук нататък.
Сестра ти...
Никак не обича крадците май.
Ще имаш време за това, когато пораснеш.
Вижте.
Да, още кърви. - Тук долу има още нещо.
Огледай.
Какво видя?
Шарлът?
Хванахме го, докато се опитваше да открадне коня. Прострелян е.
Кой сте вие, г-не?
Ловувах малко по на север от тук.
Доста по на север от тук ще да е било.
Доста.
Май не сте се прострелял сам, нали?
Не, не.
Някой иска да ви вземе кожите?
Да ви отнеме ловното поле?
Не зная.
Дошли сте чак от онзи проход без кон?
Тук, толкова високо в планината, човек без кон си е направо мъртвец.
Това вече го разбрах.
Няма да пожаля този, опитал да открадне моя.
Вече казах на момичето ви, ще платя за коня.
Оттук до града са само 6 дни пеш.
Доколкото си спомням.
Ще ви платя двойно повече, отколкото сте дали за кобилата.
Щом можете да платите, защо сам не слезете пеша?
По-добре да не го правя.
Няма нищо тук. - Нищичко.
Ще сляза да огледам. - Не.
Тук приключихме. Ще вървим по хребета.
Минаха 16 дни вече. 17, ако броим и Маунт Олив.
По долар на ден. - Хванем ли го, ще получите парите си.
Не и преди това. - Как така? Сам видяхте.
Следата свърши в онази клисура.
Защото не е слизал в нея.
Ще вървим по хребета.
Приближи се.
Името ми е Гидиън.
Май не си от разговорливите, а момче?
Да знаеш, не е учтиво...
Да застреляш човек, който си подслонил в дома си.
Е, връщай се в леглото.
Къде е той?
Кой, по дяволите... - Аз задавам въпросите!
Кафе и сладки, жено. - Така, излъжеш ли ме...
Ще подпаля всичко тук и то, докато вие сте вътре.
Къде е той? - Сигурно е тръгнал рано призори.
Ние дойдохме тук призори, глупако.
Здрав ли беше, когато се появи? - Не.
Дадохте ли му храна или пушка? - Не.
Имаше пистолет. - Взел го е от Поуп, след като го уби.
Даде ли му кон? - Не.
Нямам излишни коне.
Господине, не зная откъде идете,
но ние помогнахме на прострелян човек и той си замина през нощта.
Само това знаем.
Ти, лъжлив кучи сине!
Какво си му продал? Какво получи този дявол за парите си?
Хейс.
Не ти плащам, да се забавляваш със селските моми.
Разкажи ми за мъжа, който е бил тук.
И усъмня ли се, че ме лъжеш...
Ще убия брат ти, а теб ще оставя на г-н Хейс.
Беше тук...
Но си отиде през нощта.
Откраднал е кобилата явно. - А златото?
Не зная.
Не зная...
Аз го взех.
Той спеше. Взех го от торбата му.
Само търсех пистолет.
За да се пазим.
Синко, никой никого не може да защити в този свят.
Колкото по-рано го осъзнаеш, толкоз по-добре за теб.
Конят на Поуп остава тук.
Ах ти, малък кучи сине.
Затова не говореше много.
Бил си зает с крадене.
Как се пише "съпруга"?
Хлапе, пише се...
К-У-Р-В-А.
Без значение как го пишеш...
Една жена никога няма да е твоя, освен ако не й платиш за нощта.
Плащаш й, за да е мила с теб, хлапе. Това е всичко.
Никога не бъркай парите с любовта.
Хвърли пищова!
Какво искате от мен?
Мислех, че е ясно след като видя, че стрелях по теб.
Дръж ръцете вдигнати!
Обърни се!
Защо правите това?
Серафимските водопади.
Полковник Карвър.
Обърни се. Да видя лицето ти.
Какво? - Удвоявам постовете за през нощта.
Скоро ще го пипнем. Бил е тук днес.
Добре оглеждайте навсякъде. Да не се измъкне и покрие следите си.
Мили Боже!
Още диша. Да махнем това от него.
Парсънс, погрижи се за коня.
Е, време е да си поговорим пак. Тук и веднага.
Не сме се договаряли, да преследваме такъв убиец.
Ще ви се плати добре.
Осемнадесет дни минаха от тази едномесечна задача.
А двама от нас вече са мъртви. - Не съм учуден.
Човекът, когото търсим, убива слабите и неподготвените.
Приемете това, като предупреждение.
Ами ако го приемем, като предложение да се откажем?
Разбира се, че можете да го направите, г-н Хейс.
Но без конете, на които седите, защото те са мои.
Ясен ли съм, господа?
Ще продължим с вас. Но искаме да си разделим дела на мъртвите.
Дадено. А сега, да скъсим разстоянието между нас и него.
Ако нашият беглец успее да слезе в равнината, едва ли ще го видим пак.
Е, аз едва ли ще се тръшкам тогава.
Добро утро, страннико.
Не знаех, че в тази пустош има пансион.
Просто минавам оттук.
Искаш ли уиски? Имаме малко. - Млъквай, Хоръс.
Не бих казал, че търся уиски...
Но ако имате някаква храна...
БАНКА "КАРСЪН СИТИ"
Явно си имате други грижи, момчета.
По-добре да не беше виждал тези.
Е, ако нямате храна, аз ще тръгвам.
Опасявам се, че не можем да те пуснем.
Виждаш ли, и ние сме бегълци от закона.
Хванат ли ни, ще ни обесят.
Хоръс, ако не млъкнеш, аз сам ще те обеся.
За мен няма значение.
Само искам да бъда оставен намира. Също като вас.
Е, ще тръгвам сега.
Изглеждаш ми дяволски познат, г-не.
Познавам ли те?
Съмнявам се.
Проклет да съм! Това е един от отряда на МакКлилън при Антиетъм.
Няма ли да го гръмнеш? - Ще изхабиш куршума напразно.
Толкова е пребит и гладен, че няма да стигне града.
В един ден изгуби и двамата си сина, при онзи проклет мост.
No comments yet. Be the first to leave one.