Take the Money and Run

25.000

На 1 декември 1935,

г-жа Уилямс Старкуел, жена на занаятчия от Ню Джърси

роди първото и единствено свое дете.

То бе момче и го нарекоха Върджил.

То бе много красиво бебе, с чудесен темперамент.

Преди да навърши 25 години,

беше търсен от полицията в 6 щата,

за нападение, въоръжен грабеж, и нелегално притежаване на брадавица.

Да израснеш в бедняшки квартал,...

където престъпността е между най–високите в страната, не е лесно.

Особено за Върджил, който беше нисък и слабичък в сравнение с останалите деца.

Върджил Старкуел завърши училище и получи висок бал на теста за интелигентност,

въпреки, че поведението му смущаваше учителите.

Интервюирахме г-ца Дороги Лоури, учителка, помнеща Върджил.

Спомням си, че открадна перодръжка.

Не исках да го унижавам.

Знаете, че учителите имат способ за това.

Казах на класа така.

Всички ще си затворим очите,

и този, който е отраднал писалката, нека да я върне.

Така, затворихме си очите и той върна писалката.

но използва възможността да усети всички момичета!

Може ли да се каже „усети?

Прекарвайки повечето от времето си на улицата,

Върджил започна да престъпва закона отрано.

Но беше абсолютен неудачник.

Едва успяваше да избяга с открадната машина за дъвки.

Родителите му работеха непрестанно, за да свържат двата края и

Върджил стана близък с дядо си.

60 годишен немски имигрант.

Той водеше момчето на кино и бейзбол.

Там настъпи трагедията.

На мач на Сенаторите,

дядото на Върджил бе ударен с топка по главата.

Ударът повреди мозъка му.

Той започна да с мисли за Кайзер Вилхелм.

Това са редки негови снимки с други пациенти от санаториума.

Когато стана на 15 години сред насилието и бедността на крайния квартал,

Върджил получи подарък виолончело.

Той се влюби в инструмента.

За пръв път в къщата на Старкуелови се чу музика.

Говорим с г-н Торгман, неговия пръв и единствен учител по музика.

Ами няма какво много да кажа...

ъ-ъ-... защото свиреше ужасно.

Той... нямаше идея как се получава тон.

Той просто движеше лъка напред назад.

Той просто стържеше по инструмента до такава степен...

че ако някой го слушаше, можеше да полудее.

Нямаше идея за инструмента.

Той не знаеше как да го използва.

Но го обичаше.

И мисля, че крадеше за да си плаща уроците.

Но не можа да постигне нищо.

Върджил крадеше за уроците си.

И макар и да не постигна някакво съвършенство на инструмента си,

стана достатъчно добър за оркестъра на махалата.

Но джунглата не е място за музикант.

И Върджил скоро разбира това.

На 18 той е самотен и объркан.

Напуска училището, защото вече не може да се концентрира върху нищо.

Единственото, което иска е да стане член на улична банда.

Така смята да докаже мъжествеността си.

Подложен на икономически натиск,

Върджил решава да припечелва нещо от билярд.

Ще се заема здравата с билярд, казва той на приятелите си.

Топката, моля.

Благодаря.

Върджил иска да влезе във флотата, но пропада на психотеста.

Прилича ми на два слона, които духат на някого.

Г-н Т. С. Фостер, който го изпитва си спомня ясно.

Той беше човек, на който може да се разчита.

Но трябва да се имат предвид и някои особености на характера му.

Като например?

Ами... не казваше винаги истината.

Да, не винаги казваше истинината.

Понякога преувеличаваше,

а понякога... просто лъжеше.

Той имаше криминално досие.

Но това не значеше, че момчето е съвсем пропаднало.

Неспособен да се впише в окръжаващата го среда,

Върджил започва да действа самостоятелно.

В опит да изясним някои неща от този период на живота му,

разговаряхме с родителите му.

Те се срамуват от криминалното му досие и са дегизирани.

Той беше добро момче.

О, хайде престани.

Ако беше добро момче, защо трябва да носим тези?

Той е нехранимайко! Той е гангстер, ето какво е!

Как можеш да кажеш това! Той бе толкова умен.

- И обичаше музиката. - И беше атеист.

Исках да го обърна към Бога, но той беше непоклатим.

Той искаше да ни напусне и и да стане независим,

да уреди сам живота си и да бъде самостоятелен човек.

Ти си много властен.

- Какво?! - Да, такъв си!

Той искаше да открие себе си.

Добре, ще си поговорим после за всичко това.

Заклева се да не стои в затвора до края на присъдата си,

и измисля хитър план за бягство с помощта на калъп сапун и вакса за обуща.

Пазач, пазач!

Да?

Заведете ме до лечебницата!

- Какво се е случило? - Не питай!

Опитът за бягство на Върджил е наказан строго.

Присъдата му е увеличена с две години.

1956 е щастлива за много хора.

Върджил обаче не вижда нищо от тясната си килия.

Прекарва времето си в четене.

Един ден не се появява нова възможност.

Търсим доброволци за експеримент.

Докторите ще му инжектират нова ваксина.

Тя не използвана досега върху човек

и не се знаят страничните ефекти.

Честно казано, има риск.

Награда обаче е амнистия.

Сигурен съм, че ще се намери смелчага, който да рискува.

Заради амнистията, Върджил се подлага на експеримента.

Експериментът е успешен, но има временен страничен ефект.

За няколко часа той се превръща в равин.

И така причината да празнуваме Изхода като ядем Матцо,

е да си припомним времето, когато Моисей

извежда чадата на Израел от Египет.

Той имаше много добри качества.

Да, бе... кажи някои.

Имаше технически умения.

Беше артистичен.

Спомняш ли си каква картина нарисува за рождения ти ден?

Той беше отвратителен атеист, ето какво беше.

Исках да го обърна към Бога. Послуша ли ме? Не!

Върджил напуска затвора притеснен.

Все пак се надява да започне нов живот.

Вместо това светът не го посреща ласкаво.

Срамува се да се върне в къщи и наема евтина стая в чужд град.

Обезсърчен и на дъното Върджил се опитва да преживява с малки престъпления.

Тук прави опит да обере магазин за домашни любимци.

Надявам се, че не ме гледате, не изглеждам добре.

Ами, разхождах се наоколо и забелязах, че

рисувате нещо и...

- Можете да погледате. - Може ли?

Макар, че не е много хубаво.

Не бих казал, мисля... мисля... че е прекрасно.

- Аха... - Не е много хубаво.

Не, аз мисля че е прекрасно. Можете да печелите пари с това.

- Художник ли сте? - Не, не съм.

Не? Ами какво правите?

- Перачка съм. - Перачка?

- Пране? - Да. Пера дрехи в Меирланд.

Това е върховно!

Не е. Харесва ми, но не е особено интересно.

- Как се казвате? - Луиза. А Вие?

Върджил. Старкуел, Върджил Старкуел.

- Какво работите? - Какво работя? Какво работя?

Ами... Свиря на виолончело.

- О, това е фантастично. - Да, аз съм виолончелист.

- Това е прекрасна работа. - Във филхармонията ли сте?

- Да, всъщност съм там. - Фантастично!

Да, сега търся групата си. Добра група сме.

Облечен съм така, защото съм на разходка.

- Искате ли да се поразходим? - O. K.

Аз... разбрах, че съм влюбен, но... отначало просто ми се гадеше.

Не бях срещал такова красиво момиче.

Прекалено съм чувствителен.

Истинската красота ме кара да губя ума и дума.

Не знам как да се отнасям с момичетата. Нервен и срамежлив съм с жените.

Иска ми се да се изсуля.

Единственото момиче, което познавах, беше съседка.

Не беше привлекателна.

Водех мръсни телефонни разговори за нейна сметка.

Тя ги приемаше винаги, но нищо не се случи.

Сега лъжех на поразия, не можех да кажа на Луиза,

че съм бил в затвора, че грабя и крада,

че не съм имал нормална работа никога през живота си.

Доста хора не одобряват подобно поведение.

А тя бе толкова мила. Ние се разхождахме в парка.

Тя ме развълнува. След 15 минути исках да се оженя за нея.

След половин час дори изоставих идеята да грабна чантата й.

Поисках да й кажа, че не съм във Филхармонията,

но тя бе толкова впечатлена от това.

Когато обаче ме запита нещо за Моцарт,

тя се усъмни, защото за известно време не сгрях за кого става дума.

Да, наистина не знам нищо... когато стане въпрос до жени.

Затворническият психолог ме пита дали съм бил с момиче, аз казах, че не.

След това ме попита, дали смятам, че сексът е мръсно нещо.

После ми каза, че е, ако правиш само него.

Знам само, че сърцето ми пърхаше

и усещах странни трептения по цялото тяло.

Не знаех дали това е любов или дребна шарка.

- Хей, искаш ли да вечеряме днес заедно? - Да!

Прекрасна си, наистина.

- Притеснява ли те, че говоря така? - Ами... да.

Шапката ти е чудесна.

Благодаря.

- Градът е пълен с тях. - Наистина?

Не съм ги виждала.

О да, те са на разпродажба.

Като се разхождам по улиците

съм виждал милиони от тях в онези кошове за намалени стоки.

Всичко е наред.

Обичам да гледам как другите се хранят.