The first 200 lines.
-Весела Коледа, капитан Инграм. -Весела Коледа, Еванс.
Съобщиха ли ви за детето?
Да.
Съжалявам, но е необходимо формално разпознаване.
Да, разбира се.
Трябва да ви предупредя...
страхувам се, че повечето наранявания са по лицето.
От полицията казаха,
че синът ми е умрял на момента. Вярно ли е?
Не съвсем.
Точно след като линейката пристигна.
-Колко време е минало? -Бил е в безсъзнание.
Не е чувствал никаква болка.
Колко дълго, докторе?
Двадесет минути.
-Поръчахте ли рентген? -Тръгнали са.
Тя се нуждае спешно от скенер.
Липса на мозъчна реакция?
Това е съпругът й.
Искам да й говорите.
Рей, Джон е.
Опитайте пак.
Рей, аз съм.
Джон е, Рей.
''Изля се дъжд ът И изкъпа бедния Уинси
''Изгря слънчевата светлина
''И изсуши изцяло дъжда
''И дребничкият паяк
''Изпълзя отново над водата''
Смешна е.
Ще опиташ ли заедно с мама сега?
Не.
Хайде.
''Дребничкият паяк
''Изпълзя над водата...
''Вода!
''Изля се дъждът
''И изкъпа бедния Уинси
-''Изгря слънчевата светлина'' -Той падна!
''И изсуши изцяло дъжда''
-Дани, върни се на мястото си. -Взех го.
Аз го спасих.
Не!
Всичко е наред.
Аз го държах!
Зная.
Джон, можех да помириша главата му.
Престани, Рей.
Не мога!
Толкова съм уплашена.
Той е мъртъв, скъпа.
Не можем да го върнем.
Ще отнеме много време.
Ти знаеш това. Лекарите ни предупредиха.
Да си отидем вкъщи.
-Моля те? -Там ще е по-лошо.
-Не мисля, че мога да го понеса. -Можеш, скъпа.
Не, не мога.
Не казвай това.
Помисли.
Имаме много седмици.
Спокойни дни, спокойни води.
Сега трябва да укрепнем.
И когато станеш силна,
ще се приберем у дома и ще започнем живота си отначало.
Ще го направим, нали?
Кажи, Рей. Ще го направим ли?
Кажи, Рей. Ще го направим ли?
Какво има, Бен?
Ела, приятелю.
УСПОКОИТЕЛНИ
Какво беше?
Нищо. Само зората.
Има ли вятър?
Няма и полъх.
Какъв ден е днес?
Четвъртък или петък. Един от тези с ''ъ'' в тях.
Погледни това.
Първият кораб от три седмици.
Със сигурност е претърпял сурово време.
Има ли някой на палубата?
Не, доколкото виждам.
Ще ги потърся по радиовръзката.
Трябва ли да го правиш?
Харесва ми така както е.
Само ние двамата.
На мен също.
Но погледни към него, Рей.
Този кораб е в беда.
ЗАГРЯВАНЕ НА РАДАРА ИЗЧАКАЙ
Черна шхуна отляво.
Тук е яхта Сарасен, Виктор Кило 2-7-6-2.
Южна ширина 16-16, 1 76-47 запад.
Приемате ли? Край.
2 април. 32-ри ден в открито море. Зора. Пълно безветрие.
Забелязана е черна шхуна.
Намира се на 80 градуса източно.
Име неизвестно.
Джон!
Мисля, че видях нещо във водата.
Какво е? Костенурка ли?
Не, по-голямо е.
-Виждаш ли нещо? -Не още. Почакай.
Ето го.
Това е спасителна лодка.
Водата ли я влачи?
Не, има човек в нея.
Пазете се! Ще се блъснете!
Чувате ли ме? Спрете гребането!
Подай ми бронята, скъпа.
Стойте далеч!
Успокойте се.
Дай му малко вода, скъпа. Не много.
-Вземете. -Благодаря.
Казвам се Хюи Уоринър.
Джон Инграм. Жена ми, Рей.
На 32 дни съм от Папити. Държа курс към Фиджи.
Купих го преди три месеца.
Планът ми бе да кръстосвам Тихи океан.
Кой би си помислил, че ще се случи това?
Какъв е проблемът ви?
Проблемът е, че корабът потъва.
Няма да изкара до сутринта.
Сигурен ли сте?
Да, пробит е.
Водата повредила ли е двигателя ви?
Двигателя ми,
предавателя, шибаната преграда, галериите.
Всичко.
Единственият ми шанс беше да се добера до вас с лодката.
Виж от какво има нужда г-н Уоринър, скъпа.
Къде отивате?
Трябва да видя какво мога да направя там.
Колко хора има на борда?
Никой. Сам съм. Аз съм корабът.
Опитал сте се да прекосите океана с него съвсем сам?
Не.
Бяхме шестима.
Другите умряха преди 1 0 дни.
Един по един.
Всичко стана за един ден.
Какво се случи?
Замислял ли сте се някога как животът зависи от малките неща.
Откакто бях дете мисля, че сьомгата е за котките.
От консервирана сьомга ли умряха?
Да.
ПАСПОРТ
Отначало мислехме, че е дизентерия,
докато Чантал погледна ръката си и каза,
че трябва да я е рисувал Пикасо.
Имаше седем пръсти.
Двойно виждане, така ли?
Прилича на ботулизъм.
Какво е това?
Фатално хранително отравяне. Засяга нервната система.
Опитах всичко, за да ги спася.
Няма лечение.
Не и на малък кораб на 1.200 мили от сушата.
Когато се оправите, г-н Уоринър.
По-добре е да отидем и спасим вещите ви.
Вещите ми ли? Виждате как изглежда.
Няма какво да се спасява.
Всичко е съсипано от водата.
Трябва да има нещо.
Пощадете ме. Вие знаете какво е трябвало да направя?
Мога да се досетя.
Те са мъртви от няколко дни! Знаете ли какво става с телата?
Опитайте се да не мислите за това.
Имам в предвид...
Майната ти, не мога да се върна там сега. Разбра ли?
Никога.
Добре. Разбирам.
Защо не си легнеш и не поспиш колкото можеш?
Благодаря ти.
Наистина съжалявам, че провалих деня ви.
-Тук ли? -Да, направо.
КОРАБЕН ДНЕВНИК
Буря! Всички помпят.
Белоус иска да снима. Хюи забранява.
Ще ми се да не бях тук. Борим се.
Няма прясна храна.
СЪСТОЯНИЕ НА МАШИНАТА БЕЗ МОТОР
ТОЗИ ТЪП КОРАБ ПОВЕЧЕ ВОДА
ПЛАВАНЕ ДО ЮЖНИТЕ ОСТРОВИ Свържете се с Ръсел Белоус
Добре ли си?
Да.
Добре съм.
Сигурна ли си?
Открих интересни неща.
Чуй това.
''Плаване до южните острови. Търсят се четири жени за снимки.
''Да са привлекателни и с широки разбирания.''
Ти не го харесваш, нали?
Не съм мислил за това.
Джон, представи си какво е преживял.
Съжалявам, откъдето и да го погледна,
не мога да го приема.
Има ли причини?
Не съвсем. Само 25 години в морето.
Ще отида на кораба.
No comments yet. Be the first to leave one.