It's Okay, That's Love (Gwaenchana, Sarangiya / 괜찮아, 사랑이야)

ВСИЧКО Е НАРЕД, ТОВА Е ЛЮБОВ

Наименованията на болестите и диагнозите в сериала са измислени

= Епизод 6 =

Толкова е приятно!

Можах да го направя "просто така"!

То си било съвсем лесно.

Толкова е приятно!

Спри!

Ти…

Да отидем да си купим някакви дрехи. - Какво?

Тези са мокри, некомфортно ми е.

Защо да купуваме нови? Може просто да изсушим тези.

Това ли представлява тревожното разстройство?

Докторът е зает?

Добре, разбрах.

Предай му, че в петък ме пускат градска отпуска.

И за амитала…

В смисъл… непременно го подсети за интервюто ми.

Да, в същия ден е.

Затварям.

Не си забравил за какво те помолих, нали?

Вече попитах всички момчета отвън.

Браво на теб.

Какво? Джебом бил мил човек?

Този доклад лъжа ли е? Кражба, опит за изнасилване…

Опит за изнасилване? Не е вярно.

Тя му беше гадже. Натопи го, понеже скъсаха.

Е, да речем, че е така. Тогава…

Как ще обясниш това?

Чанг Джеюл е бил на 16 по това време!

Изчакай ме. - Откога си станахме толкова близки?

Получил е толкова наранявания, че е едва е оживял.

Бил е с вътрешни разкъсвания и счупени ребра!

Представи си, щом майка му е докладвала в полицията.

Джебом е убил доведения им баща,

но се опитва да изкара брат си виновен.

А ако успее да се промени?

Та той няма ни най-малко чувство за вина.

Най-добрата терапия за такива негодници е да киснат в затвора!

Нито се разяжда от вина, нито се опитва да живее нормално.

Прав си!

Няма надежда за Джебом.

Дори и сега се заканва да убие Джеюл, когато излезе.

Но майка му и Джеюл му вярват.

Не искат да се откажат.

Ще се побъркам!

Защо ми се ядосва на мен?

Благодаря ви. Много ви благодаря!

Какво правиш?

Казах ти да купиш дрехи. Защо стоиш тук?

Имаш пари в излишък?

Дамското е тук, нали?

Дамски дрехи ли ще купуваш?

Странен си. Казах ти, че не искам, защо настояваш?

Ще ти върна парите, когато се приберем.

Не приемам пари от жена, която съм целувал.

Ако ги приема, няма ли да е странно?

Стига си споменавал целувките!

Ти сам си реши така… - Сам?

Че взаимно ли беше?

Нали имаш тревожно разстройство?

Ще те разбра, ако то е причината да реагираш така.

Тази ситуация няма нищо общо с проблема ми.

Дали съм развълнувана? Разбира се, всеки би бил.

Защо да не съм? Когато се забавляваш във водата,

и някой изведнъж те целуне…

Ти не откликна ли? - Аз ли?

И на теб също ти хареса.

Казах, че не ми хареса, значи е така. Защо все ти да си прав?

По-важно е какво чувстваш.

Не ми хареса. Ето, казах го съвсем ясно.

Ти ми налетя… - Имам чувства към теб.

Това беше момент на искреност.

Не съм ти налетял, а те целунах, защото те харесвам.

Харесваш ме?

Бъди честен със себе си, Джеюл!

Времето беше приятно, забавлявахме се.

Това беше просто прищявка. - Права си, прищявка беше.

Сега пък се съгласяваш? Звучиш абсурдно.

Да не би да харесваш мъже, които планират целувките?

Използват жалки трикове, изчисляват момента

и планират всичко?

Да забравим.

Хайде да станем гаджета.

Искаш ли време да помислиш?

Не, не ми е нужно.

Добре, да забравим тогава.

Да не съм ти личен шофьор? Седни отпред.

Предупреждавам те за последно. Само посмей да направиш това отново…

Няма да го направя никога повече. Не се тревожи.

Радвам се, че приключихме без драми.

Купи ми нещо за ядене.

Не съм наивник. Нека забравим, че преди те харесвах.

Тогава постоянно ме използваше заради парите,

но вече се осъзнах.

Чанг Джеюл предложи да те наема в кафенето,

но няма да го направя. Чудиш се защо?

Защото поумнях.

Ела да хапнем рамен у нас. - Какво?

Ела. Ще ти сготвя рамен.

Идвай, за да не съжаляваш после. Побързай.

Идвам единствено защото преди изхарчих доста пари по теб…

Заслужил съм да ми сготвиш поне един рамен.

Не си въобразявай, че те харесвам.

Прибрах се.

Добре.

Вечерял ли си? - Не съм гладен.

Искаш ли да сготвя рамен?

Да сложа ли вода да ври?

Обикновен ли да е, или с морски дарове?

Ядосваш ми се, че говоря с теб?

Да спра ли да ти обръщам внимание?

Какво става между вас двамата?

Какво ви има?

До вчера се забавлявахте заедно, а днес се държите така студено.

Случи ли се нещо през нощта? Казвайте!

Скарахте ли се?

Нищо особено.

Защо се държи така?

Съчувствайте му.

Ударих му шамар, защото ме целуна днес.

Вярно е.

Позира.

Позира като си признава, дори с цената на унижението.

Че защо да не си призная? Това е самата истина.

Целунах Хесу и ми беше приятно.

Дотогава тя се държа добре. Сега озлобя.

Уж ме харесва, после не ме харесва…

Непрекъснато променя мнението си.

Наистина ли нищо не почувства?

Чувството, което и двамата усетихме, наистина ли беше само за миг?

Престани. - С кое да престане? Ти си странната.

Джеюл, попитай я какви сте вие двамата сега?

Да. Няма да мога да заспя от любопитство.

Обсъдете го.

Наистина ли нищо не почувства?

И 10 пъти да попиташ, отговорът е "не".

Намерил се кой да се сърди.

Ще спреш ли да губиш самообладание във важни моменти?

Загубих апетит.

Ако ще се карате, стигнете докрай! Това не ти отива, Хесу!

Не прилича на себе си, нали?

А ако я е насилил сексуално?

Тогава Джеюл щеше да е вече в гроба.

Има нещо подозрително, нали?

Ще се къпя, изчезвай!

Ще счупиш вратата.

Може ли по-тихо?

Прекалено шумите… - Затвори си устата!

Позволяваш си да насилваш момиче.

Хесу ми е като по-малка сестра.

Какво като къщата е твоя?

Влизай.

Върви си.

Забрави.

И аз съм ядосана, но понякога мъжете правят такива неща.

Не е чак такова насилие, каквото си представяш.

Но си почувствала тръпка и ти, нали?

Сега и ти ли започваш? - Не използвай защитен механизъм.

Боже!

Казах да не използваш защитен механизъм.

Погледни ме!

Смешен ли съм?

Като бягаш от проблема,

караш другия да изглежда жалък, въпреки че нищо лошо не е направил.

От какво се пазиш?

От тревогата, която цял живот се мъчиш да преодолееш?

Питам те като лекар и твой наставник.

Когато се целунахте с Джеюл,

мислеше ли за майка си?

Мислеше ли или не?

Не.

А когато се целуваше с Че Хо, все така се случваше.

Какво почувства? Хареса ли ти?

Май да…

Не го казвай така неуверено. Ясно признай дали ти е харесало.

Хареса ми.

Но съм неуверена…

Това чувство ме обърква.

И не разбирам защо от всички хора на света,

трябваше да почувствам това точно с него.

Поспи.

Почти се разплаках.

Когато са се целунали, тя не се е сетила за майка си.

И че си призна, че й харесва.

Много ли й завиждаш?

И аз искам да преодолея травмата си.

Когато целувам момиче, или спя с него,

поне веднъж да не получа пристъп. Колко ще е хубаво!

Алармата ти звъни твърде силно.

Дете да види изневярата на майка си,

е по-болезнено, отколкото хората си представят.

Любовта, целувките и сексът тя приема като предателство.

Счита ги за безсмислени. Това е един вид фобия.

Държи се студено, не защото не те харесва.

Това е защитен механизъм, предпазващ я от болката й.

Ще го имам предвид.

Разказвам ти всичко това за Хесу, понеже

ми се иска да не си играеш с нея, ако чувствата ти не са искрени.

Този поглед може да се изтълкува погрешно. Като на играч.