Lucky

Знам кога да си тръгна и кога да остана.

И да правя…

- Да. - Нали?

С новините съм в крак, но нищичко не се променя.

Вятърът ме брули, но никога не казвам сбогом.

И сега?

Все се опитвам…

Все се опитвам…

ДНЕВНА - КНИГИ - ОФИС

ПО РОМАНА НА МАРИСА СТЕЙПЛИ

МАЙКЪЛ ЛУИС "КЪМ БЕЗКРАЙНОСТТА"

Армстронг, имаш посетител.

- Сега няма свиждане. - Не думай. Знам само, че те чакат.

- Отвън ли оставаш? - Влез сам.

Липсвам ли ти?

Понякога.

Страхотно изглеждаш.

Присила, повечето хора, като излязат от затвора,

вече не искат и да стъпят там.

Аз съм своенравна.

Знам, че се чуваш с нея.

Чат-пат.

Знаеш ли къде е?

Наясно си, че не бих ти казал, дори да знаех.

Явно искаш да й предам нещо, така че казвай.

- Добре ме познаваш. - Нормално, след толкова време.

Тя трябва да ми донесе парите, Джон, и то бързо.

За да умилостивя Уейн и да спася децата ни от смърт.

Синът ти действа на своя глава.

Или е отвлечен.

Още се опитвам да разбера.

И в двата случая значи, че парите не са у нея.

Дори да е така, и двамата знаем, че скоро ще ги докопа.

Видях се с нея.

Нима? И как мина срещата?

Не й беше ден.

- Но си е тръгнала. - Вероятно куцукайки.

Той ще я убие.

- Ти ще я убиеш. - Не и ако играе чисто.

Вече е в мача. Но ти още не си проумяла правилата.

Забравих за досадната ти самонадеяност.

Едно е родителска гордост, а друго - сляп нарцисизъм.

Е, моето дете поне още ми говори.

Мога да ти простя, че ме окраде.

В природата ти е.

Но когато момиченцето ти умре уплашено и само

с куршум в тила на някое забутано място,

дори ти ще изпиташ вина.

- Когато изляза… - Моля те, недей. Не се излагай.

Всъщност…

Ти ми липсваш.

Понякога.

Времето й изтича, Джон.

Кажи й го.

Божичко.

Дръпни се от децата ми.

- Съжалявам, не исках да ви уплаша. - Да ти изглеждам уплашена с тая пушка?

- Ужасно съм жадна, вървях с часове. - Нима? Хващай пак пътя.

- Тя уби змията. - Е, и?

Щеше да ни ухапе.

Просто реагирах. И ти би постъпила така.

Какво правиш тук?

- Стана катастрофа. - Пострадала ли си?

Едва-две рани, но мисля, че кървенето спря.

- Да повикам ли линейка? - Не.

Нямам осигуровка.

Махам се. Благодаря, че ми дадохте да пийна вода.

Накъде е най-близкият град?

Кингман е на 65 км южно от тук.

Ще умреш от слънчев удар, преди да стигнеш.

Защо не влезеш? Да се измиеш и да се напиеш хубаво с вода.

И ще решим какво да те правим.

- Знаем ли кои са? - Още не.

Нямат документи. Номерът е от Калифорния, но се води на куха фирма от Делауеър.

Защо смяташ, че има връзка с нашия случай?

Фатална катастрофа и кола с фиктивна регистрация

недалеч от мястото, където сгазиха Мейсън, дали е съвпадение?

Наясно си, че Присила оставя трупове след себе си.

Дали е била тук?

Не.

Тя не си цапа ръцете.

Според мен са държали Лъки тук, но не им се е дала.

Момиче да се разправи с двама мъжаги? Тя е 40 кила с мокри дрехи.

Не знам какво е станало, но е била тук.

Беше се измъкнала. Защо се върна?

- Заради десетте милиона. - Не.

Друго е.

Виж кой идва.

Добро утро, шефе.

- Как е Мейсън? - Идвам от болницата.

Здравата е потрошен. Излезе от операция, но край с работата на терен.

Чудя се кое е по-лошо -

че във Вегас си предприела действия без мое знание,

или че не си свършила нищо.

- Не ми се получи. - Кажи ми, че няма нищо общо

с манията ти да тикнеш пак в затвора Присила Мастърсън.

Разходи се, Гейтс.

- Питър? - Прекаляваш, Били.

Съвсем не. Върша си работата.

- Следвам парите. - И водят до Присила?

До Уейн Уитакър.

- Мислиш, че Присила го е обрала ли? - Не, не е толкова глупава.

Но Джон Армстронг винаги гледа да се възползва.

Предполагам, че е скътал доста парици зад гърба й.

Понеже пуснаха Присила, иска да ги скрие, преди да й паднат в ръчичките.

- Звъннал е на щерката. - Уитакър притиска Присила за парите.

Спипаме ли я с тях, готово. Ще изпее Уитакър и ще приберем и двамата.

- Предния път го прикри. - Но вече видя как е в затвора.

Добре, давам ти картбланш, но ще ме държиш в течение, чуваш ли?

- Попитах те нещо. - Да, чувам, шефе, разбрано.

Ясна си ми.

- Само като ти видя погледа. - Кой поглед?

- Ей този. - Този ли?

Вендетата е пагубна за разследването.

Не се настървявай пак.

Слушам. Гейтс!

Махни косата от лицето й.

- Назад ли? - Да, защипи я.

За да виждам раната. Доста е дълбока.

Май е трябвало да се зашие, но вече е късно.

Майка ви явно знае какво прави.

Не ни е майка, а баба.

Деца са на дъщеря ми.

Отдавна беше, но работех като помощничка на училищна медицинска сестра.

Представа си нямаш колко такива рани съм обработила.

Децата все падат от скейтборда.

Готово.

- Някоя от вас ли го е рисувала? - Аз, като по-малка.

Не е зле, а? Голяма художничка е тя.

- Като майка си. - Не ми харесва, но баба не ще да я махне.

Какво?

- Ще ми я покажеш ли? - Да.

Да видим сега.

- Какво й има, защо не я харесваш? - Уж сме аз и баба.

- Но приличат на птици. - Глупости.

- Виж че са с пера. - Извинявай, но всъщност е коса.

Това е нейният шедьовър и си е само мой.

Никога няма да го сваля.

Да се обадя ли на някого за теб?

Не, няма нужда.

- Все има на кого. - Не.

Момичета, идете да намерите Тоби из бъркотията в стаята ви.

- Да го покажете на… - Рейчъл.

Намерете зайчето и го покажете на Рейчъл.

- Бабо, Тоби не я интересува. - Може пък да ми е любопитно.

- Ела ми помогни, Ели. - Да видим под леглото.

Не се надявай.

Тоби е в пикапа ми.

Пращам ги да гонят тоя, де духа, за да ме оставят на спокойствие.

Ще го запомня, ако имам деца.

Виж, не искам да те лъжа.

Със сигурност вече си разбрала, че не беше точно катастрофа.

Знам.

Усетих.

С мъжа ми се скарахме.

Изблъска ме от колата.

Имаш късмет, че си жива.

Не знам какво да правя сега.

Неслучайно доведох децата в пустинята след смъртта на майка им.

Да ти дам ли съвет?

Напусни го. Възползвай се от този шанс.

- И не се връщай. - Той не е лош човек.

- Изхвърлил те е от кола и те е зарязал. - Провокирах го.

- Скандалът беше по моя вина. - Не си виновна ти. Няма такъв вариант.

Обичам го.

Наистина.

Затова ми е трудно да повярвам,

че той постъпи с мен по този начин.

Заряза ме ей така.

И моята дъщеря ми ги разправяше такива.

Безброй пъти, преди да…

Повярвай ми, това никога не свършва добре.

Съжалявам за дъщеря ти.

Недей.

Чуй какво ще ти кажа. Щом те зарязва ранена,

не заслужава любовта ти.

Заслужава да е зад решетките.

Да гние там, докато е жив.

- Не мога да го предам. - Знам, че е трудно.

- Така е, но… - Не си наясно.

Той е полицай.

Мамка му.

Приятелите му сигурно ме търсят. Не бива да ме открият.

Не искам да те товаря, но трябва да го знаеш.

- Не искам да ви навлека неприятности. - Не ме е страх от проблеми.

Никой няма да те открие тук.

Иди си вземи душ, ще ти донеса чисти дрехи.

- Наистина ли? - Да.

Имам сума ти багаж отзад, момичетата растат бързо, ще изровя нещо.

Благодаря.

За нищо.

Добър ден, с какво да помогна?

Наех кола за сина си от клона ви във Вегас.

Рожденият му ден беше през уикенда.

- А знаете какви ги вършат младите. - Наясно съм.

Работата е там, че още го няма и не е върнал колата.

И започвам да се тревожа.

Доколкото помня, слагате тракери на колите под наем.

Да, но по закон нямам право да давам информация.

Подозирах, че ще кажете нещо такова.