The Jungle Book

LUDOTO и MEGI разказват за вас

КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА

Много странни легенди са разказвани за тези джунгли в Индия...

но никоя не е по-странна от историята на едно малко момче на име Маугли.

Всичко започна една сутрин когато тишината на джунглата бе нарушена от непознати звуци.

Подобни звуци не бях чувал никога в тази част на джунглата.

Това беше човешко дете!

Ако тогава знаех колко неприятности ще си навлека...

Щях да се вслушам в гласа на разума и просто да си отида.

Някой трябваше да се погрижи за него много скоро.

Пътувало беше много дни от най-близкото човешко село...

и без майчини грижи скоро щеше да бъде свършено с него.

И тогава ми хрумна нещо.

Едно семейство вълци наскоро се бе сдобило с няколко малки.

Благодарение на майчиния инстинкт нямаше да имам никакви проблеми с вълчицата, но...

не бях сигурен, че така ще реагира и бащата Рама.

Десет пъти валяха големите дъждове

аз често се отбивах да видя как живеят вълците и Маугли.

Той беше любимец на малките.

Едва ли някога е бил по-щастлив.

И въпреки това знаех, че един ден...

той ще трябва да се върне обратно при себеподобните си.

Тогава една нощ старите вълци в глутницата се събраха при големите скали...

защото Шир Хан - тигърът...

бе дошъл в тяхната част на джунглата.

Тази вечер щеше да промени бъдещето на момчето.

Шир Хан сигурно ще иска да убие момчето, а ние ще трябва да го защитим.

Сега, всички ли са съгласни, че това трябва да се направи?

Мое е неприятното задължение да съобщя на бащата на момчето.

Рама, ела насам, моля те.

- Да, Акила? - Съветът взе решение.

Момчето не може да остане в глутницата.

- Трябва да си замине незабавно! - Да замине?

Съжалявам Рама, но няма друг начин.

Но...но той ми е като роден син.

Той има право да се ползва от защитата на глутницата.

Дори силата на цялата глутница не ще победи тигъра.

Но момчето не може да оцелее само в джунглата.

Акила, може би аз ще мога да помогна.

Ти ли, Багира? Как?

Знам едно село където живеят хора, момчето там ще бъде в безопасност.

Аз и Маугли често сме се разхождали в джунглата, и съм сигурен че ще тръгне с мен.

Така да бъде. Нямаме време за губене. Успех.

Багира.

Вече ми се спи. Няма ли да се прибираме в къщи?

Маугли, този път няма да се връщаме.

- Водя те в селото на хората. - Но защо?

Защото Шир Хан се завръща в тази част на джунглата.

И се е заклел да те убие.

Да ме убие, че защо ще прави това?

Защото мрази хората.

И няма да ти позволи да порастнеш голям...

и да станеш ловец с пушка.

Тогава просто ще му обясня че никога не бих направил такова нещо.

Глупости. Никой нищо не може да обясни на Шир Хан.

Може би е така. Но и аз не се страхувам.

- А и освен това,... - Достатъчно.

Ще прекараме ноща тук. Утрото е по-мъдро от вечерта.

Човече? Човече!

Хайде покатери се на дърното. Там горе е по безопасно.

Не искам да се връщам в селото на хората.

Хайде. Качвай се.

- Там горе? - Точно така.

Това ли ти е най-доброто катерене?

Много е дебело...

И освен това няма клони.

Хайде, сега поспи.

Утре ни чака дълго пътуване.

Искам да остана в джунглата.

И ще живееш само още един ден.

Не се страхувам, мога да се пазя сам.

С-странно, какво с-си имаме тук?

Момченц-це.

Малко момченц-це.

Махай се и ме остави сам.

Да те оставя сам в джунглата? Не мога.

Не, не. Хайде сега заспивай.

Да, моля те зас-спивай момче.

Зас-спивай.

С-спи, момченце.

Почивай в мир.

С-спи, с-спи.

Ба...Ба-гира.

О,... безмислено е да спорим сега

никакви приказки до сутринта.

Той няма да бъде тук на сутринта.

Напротив ще бъде!

Каа!

С-синузита ми.

Ти току-що направи сериозна грешка, приятелю.

С-страш-шно глупава грешка...

- Не, не Каа аз... - Глупава греш-шка.

Гледай ме като ти говоря в очите.

- Моля те, Каа! - И с двете очи ме гледай.

Току-що си подпис-са с-смъртната прис-съда.

Виж, Багира! Виж!

Багира, събуди се!

Само почакай да те увия още веднъж и ще видиш.

Виж го, има възел на опашката!

"Има възел на опашката."

Това ще затрудни подвижнос-ста ми.

Значи можеш да се пазиш сам, а?

И искаш да останеш в джунглата, нали?

Да. Искам да остана в джунглата.

За последен път ти казвам, заспивай!

Човешко същество.

Човешко същество.

Раз, два, три, четири

Задръж два, три, четири

Раз, два, три, четири

Задръж два, три, четири

Раз, два, три, четири

Парад.

О, не! Пак този "Дум патрул".

Отделение, запей!

Ний сме от патрула Дум никак не пращим от ум

Вървим от хълм на хълм от хълм на хълм

Всички във военен строй

Всички във военен строй

И раз, два, три, четири

Раз, два, три, четири

В колона по един

Всичко ще обиколим

Ще потъпчем прас и дърво и храст

Всички във военен строй

Всички във военен строй

Здравей. Какво правите?

Трамбоваме.

- Може ли и аз? - Разбира се.Прави това което аз правя.

Само не говори в строя. Нарушаваш устава.

Кръгом! Марш!

Не натам. Обратно.

Раз, два, три, четири

Задръж два, три, четири

Първите! На място!

Отделение, Стой!

Това означава "спри".

Отделение, наляво!

Маршировки, маршировки. Краката ме болят до смърт.

Аз пък си мисля да се прехвърля в друга група.

Тишина в строя!

Изправете задната редица.

А, така.

Готови за проверка!

Изправи си носа.

- Така ли? - Точно така.

Един непочистен мускул.

Войнико, помни че във битка хобота може да ти спаси живота.

- Грижи се за него добре. - Да, сър!

Продължаваме.

- Искам малко повече блясък върху тези бивни. - Да, сър.

Изряден външен вид.

Така получих повишението когато превозвах Махараджата.

През 88 - ма, мисля че беше?

Сега ще започне пак да разправя за Викторианския кръст.

Тогава получих Викторианския кръст...

за храброст и вярна служба.

В онези времена.

Дисциплината. Дисциплината се спазваше.

Да изградиш характер, това беше важно.

Докъде бях стигнал? А, да. Инспекцията.

Е, много добре.

Махни тая глупава усмивка, войнико. Тук е армията.

Гледай напред.

Лейтенанте, каква е тази коса?

Трябва да се окастри, не мислите ли?

А, така е по-добре.

А ти...

Ето те и теб.

Да съберем малко краката, а, синко?

Добре, татко... сър.

Така е по-добре.

А, нови попълнения?

Бих попитал, какво е станало с хобота ти?

Ей, престани!

Човешко момче! Това е заговор!

Саботаж! Аз нямам момчета в моята джунгла!

- Джунглата не е твоя! - Почакайте! Чакайте! Аз мога да обясня, Хати.

Полковник Хати. Ах, тия цивилни!!!

Да, полковник Хати.

Момчето е с мен. Водя го към селото на хората.

- Там ли ще остане? - Имаш думата на Багира.

Добре. И помнете, един слон, никога не забравя.

Как се обърна света.

Тия младите, ти се качват на главата вече?

Изправи редиците! Надясно!

Ходом, марш!

Скъпи, не забрави ли нещо?

Глупости, Уинфра, момичето ми. Слоновете никога не забравят.

Да, но ти току-що забрави нашия син.

Син?

Син! О, да, да!

Кръгом! Марш!

Когато порастна, ще стана полковник като моя татко...

- Да бях ти казвал веднъж, но съм ти казвал поне хиляда пъти да не...

Татко! Внимавай!

А бе татко, ти забрави да кажеш "стой".

А, разправят че слоновете не забравяли.

Не е смешно.

Да се махаме от тук, докато нещо друго не ти се е случило.