We Are Not Alone (Anachnu Lo Levad)

Един филм на Лиор Хар-Лев

Мили хора.

Напускам ви днес

и отивам на пътешествие на хиляди светлинни години.

За съжаление, когато се върна,

вас вече няма да ви има.

На 23-ти май

настоящият цикъл на човешката цивилизация ще достигне своя край.

Много археологически находки свидетелстват за този край

и признаците вече са видими.

Но повечето от вас предпочитат да ги игнорират.

След няколко дни ще ви напусна и ще отида...

Еди... Еди... чуваш ли?

Приемам, Еди слуша.

Ела на Изход 7, моля. - Приемам. Край.

Здрасти, Влад.

Какво става, шампионе?

Здрасти, Вадим.

Ще дойдете на моето прощално парти, нали?

В четвъртък, преди смяната?

Не забравяйте. Ще вдигнем тост, ще има леки закуски...

Ще бъде готино.

НИЕ НЕ СМЕ САМИ

Translation ZALMEN BEHAR

Да, скъпа. Татко е. Татко.

Да.

Разбира се, скъпа!

Да.

Направи ли канелени бисквитки?

Много, много канелени бисквитки. Да.

Знаеш ли колко много те обичам?

Повече от това.

Когато се прибера довечера ще опитам канелените бисквитки.

Не, когато се прибера довечера. Добре.

Чао. До скоро.

Ти луд ли си? Какво правиш?

Правя проверка за сигурност.

Това ли наричаш проверка за сигурност? Просто ме изчукай и да приключваме!

Но аз не искам да те чукам.

Имаш ли оръжие?

Как се чувстваш, Еди?

В какъв смисъл?

Ела по-близо.

Дай да видя.

Боли ли? - Не.

А сега? - Ох... Да.

Сега боли.

Внимавай за хората.

Добре.

Научи се да спазваш дистанция.

Нали?

Никой не може да те види тук, човече.

Няма камери тук.

Хайде вземи още един балон, Еди.

Седни. Спокойно.

Проблемът с теб, Еди е...

че за толкова дълго време хората те гледат,

без наистина да виждат,

че си започнал да вярваш, че си прозрачен. Невидим.

Но не си невидим, Еди.

Тези дрехи? Те са камуфлаж. - Камуфлаж?

Точно така. Камуфлаж. Ти си... гущер.

Да, да. Ти си хамелеон.

Нещо такова.

Какво е толкова смешно?

Ти си гущер.

Не.

Не, не, не, Еди.

Аз не съм гущер.

Искам хората да ме виждат.

Имам стремежи и мечти...

Мечти... и стремежи

Аз също имам мечти и стремежи.

За какво мечтаеш? - Аз...

Аз мечтая, че след като светът бъде унищожен

и нашата култура приключи,

ще започна следващия цикъл и ще бъде...

Всичко ще бъде... знаеш ли...

всичко ново, и аз и всички...

Ще бъде различно.

Ще бъде съвсем различно, ще бъде много по-добре.

Не го разбрах.

Има едни статуи.

Къде? - На Великденския остров.

Те просто стоят там

и се взират в небето.

Чакайки.

Искам да бъда актьор.

Г-н Еди?

Яйчено руло, супа "уонтон", телешки нудълс? - Да. Благодаря.

Хайде. Заповядай, моля.

Яйчено руло, супа "уонтон", телешки нудълс? - Седни. Седни.

Яйчено руло, супа "уонтон", телешки нудълс? - Това е добре.

Трябват да платиш за храната за вкъщи!

Да, на мястото съм, Нисо. Точно там съм.

Добре, само без бъркотии отново.

Разбира се. Разчитай 100% на мен. - Да вървим!

Остави го! - Остави ме на мира, перверзник!

Извинете, да сте викали охраната? - Махни я от мен! Откачена...

Е, не съм сигурен, че това, което направи...

Махни я от тук! - Обяснявам й. Един момент.

Извинете, господине. Продължавайте!

Какво гледате?

Е? - Занимавам с нея.

Е? Хайде.

Кажи ми...

Имаш ли нещо против да ходиш? Уморих се.

Благодаря.

От тук.

Еди? - Да.

Това краткото на Едуард ли е?

Да не си потомък на английската кралска фамилия?

Не.

"Сега е времето да избягате от неизбежното

"с голямото разнообразие от стилни маратонки "Ноу Пойнт".

Е, това е парк-3.

Къде си паркирала?

Хей!

Хей!

Еди, чуваш ли ме? Зад теб!

Зад колоната!

Хайде, мърдай!

Г-це, това не е честно.

Всичко наред ли е?

Не си наранена, нали?

Качвай се в колата си и си отивай у дома, става ли?

Г-це, не прави проблеми.

Нямам нито кола нито дом.

Нямаш дом?

Не.

Какво искаш да кажеш?

Майка ми почина преди пет месеца.

Рак на панкреаса.

Съжалявам.

Месец по-късно... бум.

Баща ми почина.

Точно същото заболяване.

Симетрична смърт. - Уау.

Имаш ли си някой...

семейство, приятели, роднини...

някой, който може да ти помогне?

Не. - Не.

Сега разбираш ли защо ти създавам толкова неприятности, Едуард?

Да.

Просто...

Добре, ще ти кажа какво ще направим.

Ще напуснеш мола сега...

и се върни след 15 минути през Изход 5.

Какво?

Камерите там ги ремонтират.

"Има такива, които ни наблюдават от горе.

Които винаги са ни наблюдавали.

Скъпи читателю...

Ние не сме сами.

От зората на историята човешката раса е била удостоявана

с посещения от по-напреднали цивилизации.

Големите каменни статуи на Великденския остров

са съобщението, което са оставили.

Тук е мястото, където трябва да изчакате.

На определената дата ще се върнем, за да ви дадем възможност

да започнете отново."

Госпожице!

Моля ви, да се върнете зад предпазния парапет!

Предпазния парапет е сложен тук за безопасността на клиентите.

Заради твоите родители ли?

За симетричния рак... И всичко това?

Едуард? Това ти ли си?

Да.

Какво става?

Не може да бъде по-добре.

Познавам това чувство!

Може би сега не се забелязва, но също преживях моменти, когато...

нямах с кого да си поговоря.

Някой да го е грижа за мен. - Не се нуждая от грижа, разбра ли?

Добре, добре.

Нещо против, да си кажем сбогом сега? - Да! Имам много против!

Няма да си тръгна, докато не слезеш.

Наистина ли искаш да ме спасиш, Едуард? - Да!

Тогава броя до десет...

Десет...

девет...

осем...

седем...

шест...

пет...

четири...

три...

две... едно... бум.

Къде отиваш? - Вкъщи.

Мислех, че нямаш къща.

Е, благодаря, че ми спаси живота и всичко това.

Ти си моят рицар в блестящи доспехи, нали така?

Сега се разкарай.

Е, тогава...

Знаеш ли...

понякога...

животът може да е малко труден...

Както и да е, сигурен съм, че утре сутринта ще се чувстваш...

много по-добре.

Да не си от тези, които вярват, че животът е прекрасен дар?