Dickinson

Емили Дикинсън е родена през 1830 г. В Амхърст, Масачузетс.

Никога не напуска семейния дом.

Към края на живота си дори от стаята си не излиза.

Стиховете й, с малки изключения, така и не са публикувани.

Поемите й са открити след смъртта й.

Чудни, потресаващи, вълшебни стихове.

Общо - почти две хиляди, скрити в сандъка на слугинята.

Хм...

Емили!

Ставай вече!

Донеси вода.

Лавиния, четири сутринта е.

Пиша!

Мама праща теб, аз ходих вчера.

Защо не накараш Остин?

Той е момче!

Що за глупости!

ДИКИНСЪН

НЕ МОЖЕХ ЗА СМЪРТТА ДА СПРА

Не можех за смъртта да спра...

Да спра.

От час чакаме тази вода!

Къде се бавиш?

Ведрата са наполовина!

Разляла си почти всичката!

Никаква полза от теб, момиче!

Да наемем слугиня.

Само през трупа ми.

Имаме шест коня. Можем да си го позволим.

Заповядай, Вини. Цвете.

За мен ли е?

Когато баща ти ме взе,

казах му, че получава най-добрата жена в Хампшър.

Не, в цяла Нова Англия!

Бих останала без ръце, не и да наема прислуга.

Гледам и вас така да възпитам.

Не искам...

Един ден и ти ще станеш домакиня.

А сега се облечи.

Поредният джентълмен на сгледи.

Пак ли?

Стига, мамо!

Може да стане твой съпруг.

Колко романтично!

И този път - без номерата ти.

Беше приношение.

Да пуснеш мъртва мишка в скута му!

Точно така.

Като котка.

Но ти не си котка, Емили.

Не съм.

За съжаление, аз съм жена.

Сладките са за кандидата.

Защо аз нямам кандидати?

Теб не гледам да омъжа, бива те в къщната работа.

Ще си умра стара мома, защото ме бива с ведрото?

Съдбата е несправедлива.

Здравей.

Не така, Емили!

Здравей, Емили.

Ти да видиш!

Джордж!

Здравей!

Вече се познавате с дъщеря ми?

Той и Остин са в Читателския клуб.

Постоянно сме заедно.

Точно казвах на Джордж...

...каква прекрасна съпруга би била,

колко педантична си в къщната работа, пестелива...

Да, отлична партия!

Сядай като дама.

Джордж, да поговорим навън?

Разбира се. - Чудесно.

Ще сме на верандата. Не подслушвай.

Да, добре.

Знаеш, че няма да се омъжа за теб.

Никога не казвай никога.

Сама си го написала: "Тая надежда аз..."

Хубаво.

Обичам да ме цитират.

Защо не ми станеш жена?

Не разбираш. Няма да съм ничия жена.

Майка ти друго разправя.

На този свят имам едничка цел,

да стана велика писателка.

Съпруг само би ми попречил.

Не и аз.

Сега приказваш така.

Но постепенно ще ме пречупваш.

Луд съм по теб.

Лоша работа. - Друг ли има?

Всъщност има.

Кой е? Ще го унищожа!

Няма да успееш.

Той е Смъртта.

Моля?

Влюбена съм в смъртта.

В каляската си ме разхожда всяка вечер.

Истински джентълмен.

Неустоим.

Ти си доста лудичка.

Защо ли ме привличаш неудържимо?

Готов съм на всичко за теб.

Има нещо, което може да свършиш.

Само кажи.

Още си редактор на списанието.

Съредактор.

Все пак, да.

Публикувай това.

Еха!

Най-сетне ще ми позволиш да публикувам нещо твое!

Не знам дали е завършено.

Тъкмо имаме място в предстоящия брой.

Ще мога да го вкарам.

Утре печатим броя.

Наистина ли?

Всички ще научат за Емили Дикинсън.

Да, но... Чакай.

Какво има?

Пусни го анонимно.

Защо?

Татко не одобрява жени да пишат.

Престани.

Това е глупаво.

Гениална си! Трябва да даде одобрението си.

Не може ли да излезе с инициали? Или анонимно?

Няма да стане.

Заслужаваш признанието.

Бъди непоколебима пред него.

Знаеш ли...

Публикувай го и това е.

Издай го, постави отдолу името ми.

Джордж, благодаря ти!

За теб, винаги!

Катастрофа!

Ето на,

пак съсипа всичко.

Тъкмо наопаки! Видях ги да се целуват!

Да се целуват!

Момиче, какво те прихваща?

Ти ме тикаш в ръцете на тези мъже!

Нищо подобно.

И е толкова унизително!

Би ме сватосала и с вдовец, и със сакат. Само да ме вземат!

Цял Амхърст знае, че гледаш да се отървеш от мен.

Какво става тук?

Мама пак ме позори.

На 18 г. Вече бях омъжена. Време ти е да се задомиш.

За да се изнеса, нали?

Така става, когато момичето се задоми.

Защо не търсите съпруг за мен?

Ако питат мен, Емили може да не се омъжва.

Благодаря ти, татко! - Хм.

Само ти не се мъчиш да ме изриташ от дома.

И ще я оставиш вкъщи, докато свят светува!

Да не пипва работа? - Върша доста.

Например?

Аз намерих птичите гнезда.

Заемете се с нещо.

Искам несмущавано да се насладя на лула и вестник.

Така да бъде.

Време беше да се върнем в кухнята.

Момичета, идвайте.

И аз ли?

Държиш се безобразно.

Не искам по цял ден да съм заета с къщна работа.

А с какво друго?

Със собствените си мисли.

Остави я на мира.

Нека седи.

Благодаря, татко.

Велик си!

Ти все я защитаваш.

Но ще съжаляваш. Тя е дивачка.

Не умее да се държи като дама.

Ще опозори семейството ни!

Какво става?

Нищо, почивам си, братко.

Отхвърлила си поредния кандидат.

Не ме влечеше.

По въпроса с женитбата имам новина.

Каква?

Предложих на Сю.

Отговорът й беше "да".

Да!

Да!

Какво?

Не може да ти е жена!

Защо? - Тя ми е първа приятелка!

Не полудявай точно сега.

Не му е времето.

Почина сестра й Мери.

Как така?

Беше съвсем здрава.

Да, но се е заразила с тиф. Мъртва е.

Божичко! Горката Сю.

Да. Прояви деликатност в тази ситуация.

Не ми казвай да съм деликатна с най-добрата си приятелка.

Прояви уважение към бъдещата ми съпруга.

Не можех за смъртта да спра...