Chevalier

ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ ПРЕЛЮДИЯ КЪМ РЕВОЛЮЦИЯ

За тези от вас, които по някаква причина не го знаят,

името ми е

Волфганг Амадеус

Моцарт.

И тъй като сте възхитителна публика,

мисля да изпълня ваши желания.

Симфония 25.

Номер 2.

Номер 4.

Концерт за цигулка 5.

Аз също доста го харесвам. Нека бъде 5.

Може ли да свиря с вас, мосю?

Какво?

Може ли да свиря заедно с вас?

Добре. Елате тук.

Кой ви накара да го направите?

Аз, мосю.

Извинете.

Не смятате ли, че ще имате нужда от...

една от тези?

Изглежда съм оставил моята в магазина.

В магазина!

Дами и господа, на вашето внимание музика

с помощта на...

тъмен непознат.

Предполагам, че знаете тази творба?

Да, мосю.

Надявам се да не се почувствате неудобно.

От алегро.

Към моята каденца!

Браво!

Браво!

Кой, по дяволите, е този?

ШЕВАЛИЕ

АКАДЕМИЯ "БОАЗИЕ"

Добре дошъл в Париж, Жозеф.

Ваш син?

Да.

А майката?

Ваша съпруга?

Не ви влиза в работата.

Мосю, има по-подходящи места

за скриване на такива грешки.

Разстоянието от Гваделупа до Париж не е малко.

Надали сте очаквали просто да оставите

негърското си копеле от плантацията

в първата академия, на която попаднете.

Мога да платя.

Убеден съм в това.

Но се опасявам, че това няма да е добро място

за такова момче.

Той има дарба.

Такъв талант не трябва да погива в плантация.

Дължа му поне това.

Дарба?

Таланти.

Момчето има много, но един от тях е изключителен.

Това е, което твърдите, че подхранвате тук, нали...

Мосю Боазие?

Добре.

Жозеф, сега това е твоят дом.

Мястото може да не те посрещне радушно веднага, момче.

Но трябва да си отличник.

Винаги отличник.

Не давай на никого каквато и да е причина да те критикува.

Запомни...

никой не може да победи един отличен французин.

Непохватна маймуна.

Удари го! Удари го!

Ще се изправиш пред трудни опоненти, така че постоянно бъди нащрек.

Атака, париране, атака, париране.

Много добре. Рамото надолу.

Предизвикваме елитния възпитаник на "Боазие" на дуел.

Така че, ако сте дошли за сблъсък, ще станете свидетели на сблъсък.

Дами и господа.

Ваши Величества.

Народе на Франция,

нашата страна, нашият дом

са под обсада.

Обсада не от стомана или оръдия, а обсада

срещу чистотата на нашата кръв.

Чистотата на нашата нация. Този враг -

врагът на Франция,

се страхувам, че вече е тук.

Негрите.

Те вече не са ограничени в далечните плантации в колониите.

Намерили са пътя до нашата родина.

Но не се тревожете, защото надеждата е човекът, когото гордо ви представям.

Истински син на Франция.

Той е тук, за да смаже черната чума.

Френският шампион от Руан -

Алекзандър Пикар!

Какво? Какво беше това?

Дами и господа,

чуйте ме.

Франция се променя, да.

Но също и светът.

Нима ще изоставаме?

Великата ни нация ще се противи на трансформацията ли?

Нима ще потънем в застой,

вкопчили се в архаизма на нашите предци,

докато тази страна не се превърне в прах?

Вижте...

бъдещето на Франция.

Той е и ангел, и дявол.

Воин и поет.

Истински син на Франция.

Моят най-добър приятел.

Майсторът на рапирата.

Маестрото на лъка.

Познавате го добре!

Жозеф Болон!

Жозеф Болон.

Радвам се, че най-накрая лично видях каква сензация сте.

Вещ в ездата, и езика, и поезията.

Свирите на инструмента си така, както владеете рапирата си.

Работата ви като диригент на "Концерта на аматьорите" е несравнима.

Госек и Леклер ви възхваляват. Както и концертите ви.

Виж ти.

Очарователно.

С тази така впечатляваща победа

се доказахте като истински французин.

Мисля, че е крайно време да възнаградим това съвършенство.

Аз, Мария-Антоанета, кралица на Франция,

ръкополагам теб, Жозеф Болон,

кавалер дьо Сен-Жорж.

Добре. Някой да му даде лъскав пояс или нещо такова.

Нека го направим празнично.

Ти.

Хайде.

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Ваше Величество.

Божичко, тук стана скучно, все едно гледам как тревата расте.

Гимар. Възрастта започва да й личи.

Франкор изглежда, сякаш е извлачен от крипта.

Да изтичам ли да проверя пулса му?

Да го поръся със свещена вода и да отменя поканата му?

Ще забодеш ли фиба в сърцето ми,

за да прокървя и да си тръгнем по-рано?

Трябва да съживя това място,

иначе копелетата от музикалния комитет ще ме погнат.

Кой е човекът с него?

Кристоф Глук.

Току-що пристигна от Виена. Поставя концерт за някого.

Вероятно за човек без слух или вкус.

Жозеф. Толкова си жесток.

Страхотно. Най-накрая свърши.

Слава богу.

Жозеф, чуваш ли? Свирят твоя музика.

Разбира се.

Трябва да я поздравя.

Гимар.

Ваше Величество.

Чудесно. Прекрасно, великолепно.

Ето го и него.

Шевалие.

Радвам се да те видя.

Красив е и отблизо.

Казах ти, че ще дойде.

Шевалие е тук.

Ето го и него.

Шевалие.

Добър вечер, Шевалие.

Всичко е същото. Измислено. Като мен.

Ето го и него. Филип.

Жозеф.

Ще ме представиш ли?

Ела, това е Клер... Не.

Това е Клер. А това е... Съжалявам, как се казваш?

-Филомена. -Може ли да го открадна?

Шевалие.

Страхотно представление, Гимар.

Благодаря.

Няма по-добър глас в операта.

Прав си.

Мислех си,

че трябва да ме посетиш някой път в Пантен.

Направих малък театър в къщата си.

Мога да ти изнеса частно шоу.

Не бих искал някой от многобройните ти ухажори да ревнува.

Мисля, че мъжете понякога трябва да ревнуват.

Добре е за тях. Не мислиш ли?

Например,

всички изключително много завиждат

за огромния ти...

талант.

Мисля, че е време да заработим заедно.

Ела в каретата ми и бихме могли

да порепетираме.

Ти си прекрасна изпълнителка, Гимар.

Надявам се един ден да си сътрудничим.

Като професионалисти.

Мисля, че ще разбереш, че обикновено постигам желаното.

Приятна вечер.

Това е притеснително.

Моля?

Обикновено аз съм най-впечатляващият човек на партито,

но изглежда тази вечер вие привличате вниманието.

Нима?