Autumn's Concerto / Next Stop, Happiness (下一站，幸福 / Xia Yi Zhan, Xing Fu)

Мишу, мишу!

Мишу, мишу!

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

ЕСЕНЕН КОНЦЕРТ

= Епизод 21 = Финал

Обръщай се към партньора ми, докато ме няма.

Обади ми се, ако имаш някакви въпроси.

Сигурен ли си, че искаш да заминеш?

Внезапно реши да се разведеш. Няма ли да размислиш?

Вече съм решил, няма да съжалявам.

Пък и нямам причина да остана.

Ще вървя. Време е за полета.

Ало.

Сяо Лъ… Как може да изчезне?!

Добре, къде сте?

Ще ви намеря.

Сяо Лъ е изчезнал.

Правете, каквото ви кажем!

Не се обаждайте на полицията, или детето ви ще умре.

Това е само между нас. Не забърквайте други хора в това.

Отидете, където ви кажем.

Пак ще се свържем с вас и ще ви кажем къде да оставите парите.

Предупреждаваме ви, не се опитвайте да ни изиграете.

Тан Тан каза, че Сяо Лъ не е отишъл с нея.

Значи липсва от няколко часа.

Аз съм виновна, трябваше да го наблюдавам.

Успокой се. Какво всъщност искат тези хора?

Дойдохме на указаното място. Защо не се обаждат?

Дали да не се обадим на полицията?

"Влезте в църквата, хванати за ръка. Изпратете снимка."

"Детето ви е нашите ръце. Похитителите"

Похитителите?

Защо наричат себе си така?

Освен това, защо искаха да дойдем тук?

Готово, казвам ти, майка ти и баща ти вече са заедно.

Сяо Лъ, толкова си умен. Как се сети за този номер?

Щом си отвлечен, те ще са принудени да са заедно.

Сега Гуан Си ще трябва да остане тук.

Татко и мама постоянно се криеха един от друг.

Не можех да гледам повече. - Точно така.

Така Му Чен и Гуан Си ще изгладят недоразуменията.

Но батко, мама и тати са много умни, дали ще се хванат?

Вярно. Не помислихме за това.

Защо гласът на "похитителите" ми се стори познат?

Дали това не е шега на леля Хуа и останалите?

Самолетът ми всеки момент ще излети.

Какви са тези странни искания?

Но Сяо Лъ е в ръцете им, трябва да правим, каквото ни кажат.

Да вървим.

Не съм мислил, че отново ще се държим за ръце

при такива обстоятелства. И то разведени.

Относно молбата… още не съм я подписала.

Да видим какво друго ще поискат похитителите.

Добре, когато подпишеш,

изпрати документите на Гари, той ще се погрижи.

Кой казва, че ще подпиша?

Не смятам да се съгласявам с тази молба за развод.

Съжалявам, че ти казвам това сега, но аз не искам развод.

Този път искам да съм честна със себе си.

Преди имаше много причини,

които ме принуждаваха да те лъжа.

Ако можех да върна времето,

щях да избера да съм честна с теб и да ти кажа всичко.

Истината е, че преди шест години

те обичах с цялото си сърце.

Тогава се преструвах, че те напускам,

а всъщност исках да остана.

През тези шест години се преструвах, че живея добре,

но в действителност не бях щастлива.

Преструвах се, че давам благословията си на теб и И Циен,

но истината е, че й завиждах.

Преструвах се на силна,

но всъщност бях слаба.

Затова, когато те срещнах отново,

не знаех как да ти кажа всичко.

Не знаех как да се изправя пред теб.

Можех единствено

да погреба всичко в сърцето си.

Защо ми казваш тези неща чак сега?

Дадох ти толкова възможности, а ти ме разочарова.

Сега, когато знаеш какво искаш,

мислиш, че отново можем да сме заедно и ми казваш това?

Какво очакваш да ти отговоря?

"Отворете пианото и си разменете пръстени."

"Изпратете снимка. Похитителите"

Ясно е, че е планирано.

Нека те питам,

щом искаш да си честна със себе си,

когато бяхме във вилата, какво решение взе сърцето ти?

Да си тръгнеш, или да останеш?

Ако можех да върна времето,

отново щях да избера да си тръгна.

Но този път, първо щях да ти кажа причината,

защо трябваше да отида да видя Ту Йе.

Защото се доверявам на любовта ти.

Сега е мой ред да те попитам.

Ако Сяо Лъ се прибере невредим,

пак ли ще избереш да ни напуснеш и да заминеш за Америка?

Сега е мой ред да те попитам.

Ако Сяо Лъ се прибере невредим,

пак ли ще избереш да ни напуснеш и да заминеш за Америка?

Нямам причина да оставам.

Преди каза, че животът ни е като игра на Монополи.

Шанс и съдба, имат по 50% вероятност.

След като си върнах спомените, започнах играта отново.

Дадох ти много шансове, но накрая

отново стигнахме до същата съдба.

Имам прекалено много подозрения към теб.

Може би,

ще е по-добре, ако се разделим за известно време.

Тогава върви.

Така или иначе,

ще те чакам,

докато отново не се върнеш в живота ми.

Ако животът ни е като играта Монополи,

независимо колко пъти ще я играем, краят ще е един и същ.

Защото…

ти си моята съдба.

Помниш ли,

преди шест години бяхме тук и се молихме на Бог?

Знаеш ли какво казах на Господ?

Молих се за прошката му.

Тогава

не можех да кажа това, което исках.

Какво?

"Да".