Solo: A Star Wars Story

Царят времена на хаос и беззакония.

Престъпни синдикати

се съревновават за надмощие в ресурсите и горивото.

На корабостроителницата Корелия,

лейди Проксима принуждава бегълците

да плячкосват в замяна на подслон и протекция.

По тези улици млад мъж се бори за оцеляването си

и копнее да лети сред звездите...

Хайде! Давай!

Спри незабавно! Стой!

СОЛО ИСТОРИЯ ОТ МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

УНАКС ТИЙМ UNACS TEAM

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

Влизай вътре! Побързай!

Проксима ще ти одере кожата!

Връщай се тук!

Погледни какво откраднах. Проксима ще ми даде повече порцион.

Тоест на мен ще го даде. - Върни ми го!

Който го държи, негово си е! - А това не си ти.

Фул Сабат. - Идиотска терца.

Дай да видя! Мамиш! - Картите са си мои!

Хан?

Адски много се забави. Сигурна бях, че се е объркало нещо.

Нищо ми няма. Да беше видяла само тях.

Слушай внимателно. При размяната тъкмо щях да предам коаксия,

когато ми се нахвърлиха. - Но как?

Избягах и им свих спидера.

Отиваме ли някъде? - Където си пожелаем.

Задържал си един флакон? - Хан се върна!

Това тук струва... - 500-600 кредита.

Повече отколкото са ни нужни. - Да напуснем контролираната зона.

Да напуснем Корелия. Хан, това е...

Може и да се получи. - Да.

Кийра, казваше, че един ден ще напуснем това място и той дойде.

Какво тогава чакаме?

Ето го! Вие двамата!

Я виж кой се е появил. - Молох, как я караш?

Тъкмо отивах да се видя с Лейди Проксима.

Носиш ли парите?

Само каква нощ преживях! Няма да повярваш. Не, ще повярваш.

Претърсете го. - Не мърдай, отрепко.

По-кротко! - Хайде!

Добре. - Да отидем при Лейди Проксима.

Приближи се.

Какво точно се случи? - Ще ти обясня.

Прецакаха те. Искаха да ме убият. - А парите?

Задържаха ги. - А коаксия ми?

Също остана у тях, но научихме ценен урок. Не може да им вярваме.

Очакваш да повярвам, че си тръгнал с празни ръце?

Избягах и спасих живота си. Все нещо е.

Поне за мен е доста. - Поверих ти проста задача,

а чувам единствено извинения.

Ще има последствия за неподчинението ти.

В противен случай никога няма да се научиш.

Знаеш ли какво?

Надали някога ще си взема поука. - Какво каза?

Казах, че следващия път, когато някой ме удари,

ще му отвърна здраво. - Не и ако те застрелям.

Молох, почакай! Недей!

Кийра, спомни си Силоза.

Спасихме те от онова ужасно място и ти дадохме дом.

Не захвърляй живота си заради Хан. Не си заслужава.

Каквото и да е изгубил, ще го върнем двойно.

Ще ти се реваншираме. - Коаксият е скъп.

Отрепките като вас са заменими.

Всички да се отдръпнат! - Какво означава това?

Термален детонатор е, който току-що задействах.

Просто камък е. - Не, не е.

Точно такова е, а ти издаде звук с устата си.

Моля те, нали това не е планът? - Не, това е.

Модел М-68? Харесва ми! - Як е, нали? Скачай!

От док Коронет излита кораб, на който ще се качим.

Преминем ли контролния пункт и сме свободни.

Ще стана пилот. - Ще си вземем собствен кораб ли?

И ще прекосим галактиката, цялата.

И няма да получаваме заповеди и да ни се разпорежда никой.

Никой повече.

Смятах, че ще имаме повече преднина.

Незабавно спри, Хан!

Внимавай! - Дръж се!

Навлизате в територия с ограничен достъп.

Спрете незабавно! Трябва да следвате протокола.

Стингърът е бърз. - Да, но ние сме по-бързи. Нали?

Надявам се.

Отбий!

Спри, няма да успеем! - Така ли?

Прекалено тясно е, Хан! - Само наблюдавай.

Пуснете хрътките! След тях!

Хайде, да вървим.

Нямате ли бордова карта, не се редете на опашка.

Не се допускат пътници без персонален чип.

Дроидите трябва да бъдат регистрирани.

Движи се! Хайде! - Пътниците от висок клас...

Не се съпротивлявай! - Пуснете ме!

Дръж го! - Водете го в килия 3В.

Хайде, мърдай! - Движи се.

Задръж.

Следващият.

Тук са, Хан.

Какво правите тук? - Само още малко остана.

Дръж се за мен. Не поглеждай назад. - Следващият.

Успеем ли да минем, трябва да помислим къде ще отидем.

Където и да е извън Империята. Няма да е по-зле от Корелия.

Напротив, може. Няма да имаме никаква защита.

Може да ни отвлекат и да ни продадат

на Алена зора или Хътянския синдикат.

Няма да се случи. Не ще го допусна.

За късмет? - Разбира се.

Да вървим. - Следващият.

Персоналните ви чипове. - Странно, но не ги носим.

Обаче разполагаме с това. Рафиниран коаксий.

Струва най-малко 800 кредита.

Мога да ви задържа за притежанието му.

Каква полза ще има от подобно нещо?

Пуснете ни и целият е ваш.

Коаксият първо. - Само след като ни пуснете.

Дай й го.

Просто го направи.

Не бързай толкова, Кийра! - Пуснете ме! Отворете!

Охрана, пробив в сигурността!

Хан! Бягай!

Спасявай се! - Махнете си ръцете от нея!

Не! - Бягай, Хан!

Кийра! - Задържан пътник.

Ще се върна за теб! Ще се върна, Кийра!

До всички, имаме пробив. Пътник без документи е преминал.

Има беглец! - Някой е преминал охраната.

Наблюдавайте изхода. - Няма да минете без документ.

Някъде там е. Търсете.

Ти, там! Спри! Покажи документите си!

Моля ви! Недейте! - Не се противи.

Станете част от нещо голямо. Присъединете се към Империята.

Изследвайте нови светове. Станете професионалисти.

Донесете ред и единство в галактиката.

Станете част от нещо голямо. Присъединете се към Империята.

Мога ли да се запиша за пилот? - Повечето се записват в пехотата,

така че, ако искаш, запиши се. - Аз ще стана пилот.

Най-добрият в галактиката. - Ей, ти! Идваш с нас!

Ще бъдеш разпитан. - Колко време ще ми отнеме?

Зависи дали изпълняваш заповеди. Защо? Ще ходиш ли някъде?

Да, ще се върна обратно тук при първа възможност.

Не го чувам често. Как ти е името, синко?

Хан. - Хан чий?

Фамилията ти?

Нямам си никой. Съвсем сам съм.

Хан Соло. Одобрен си.

Транспортен кораб ID83 ще те отведе в академията на Карида.

Късмет, Хан Соло. За нула време ще станеш пилот.

ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Империята се нуждае от вас. Напред, щурмоваци.

Соло, ставай! Почти стигнахме!

Къде сме стигнали? Къде отиваме? - Трябва да превземем хълма.

Победата е...

Краката ми! Не ги усещам!

Бекет, каза ни, че всичко ще приключи бързо.

Не виждам как ще се случи! Това е същинска война!

Все от нещо ще си недоволен.

Транспортьор. Ето защо сме дошли. Площадката за кацане е натам.

Майорът нареди да се движим в онази посока.

Отивай натам и умри! - Същото стана с майора.

Кой е командващият офицер сега? - Вие, капитане.

Прецака се здраво. - Какъв е планът, капитан Бекет?

Вал, заедно с Рио и четири новобранци ще минете отляво.

Аз ще мина отдясно с този устатия.

Може и да ни излезе късметът. - Той няма нищо общо.

Само един въпрос! Едничък! - Живее ли ти се, тарикат?

Да, много при това. - Тогава мълчи и изпълнявай!

Да вървим! Напред!

Капитане?

Аз се казвам Хан. - Никой не го е грижа как се казваш.

Благодаря ви за оказаната помощ. - Добре се справи.

Обучен съм за въздушни битки... - Да ти дам ли един съвет?

Измъкни се от този ад възможно най-бързо.

От коя част сте? - Не ти влиза в работата.

Няма свободни места в екипа ни. - Остани си войник, хлапе.

Не би искал да бъдеш с нас.

Почакайте, момчета! - Внимание!

След три часа тръгваме към блатата. Ще се нуждая от екип от десет души.

Супер, още тиня. - Какво каза?

Просто се чудех каква е мисията. - Да внесем мир сред галактиката.

Да установим верен на императора режим и да изтребим вражеските сили.

Планетата е тяхна. Врагът сме ние.

Проблем ли имаш, щурмовак? - Не, сър.

Да тръгваме. - Към южните блата!

Движение! - Чухте го! Мърдайте!

Кацат и излитат на половин час. - Ще отстраня охраната.

Свързочникът, пилотът, всички. - Какво гледаме?

Удава ти се да си вреш носа, където не ти е работата.

Не можех да не забележа, че униформата ти е на решето.

Или си се изцерил скорострелно или си я свалил от нечий труп.

Не сте от имперските части. Крадци сте. Ще задигнете оборудване.

Бих искал да участвам. - Ще го застрелям.

Не, прекърши му врата. Ще бъде далеч по-чисто.

Или може да ме вземете с вас. Отраснал съм на улиците на Корелия.

Десетгодишен крадях спидери. Аз съм шофьор и пилот.

Пък и сам каза, че трябва да се махна от това място.

Какво прави изпечен пилот като теб затънал до гуша в тинята?

Изключиха ме от имперската академия, защото имах свое собствено мнение.

Но аз съм страхотен пилот и трябва да се върна вкъщи.

Полудял е. Никой не се връща там. - Имам си причина.