Pioneer One

Седем, осем... девет и десет.

Сигурен ли си, че това е правилната посока?

Химена, разгледах го отвсякъде този тунел и преброих стъпките,

така че това е посоката, която ще ни заведе до къщата, сигурен съм.

Добро утро, съседи! Как така сте станали толкова рано?

Тази жена в колко става, че вече е и на улицата?

Не знам. - Добро утро!

Просто малка разходка за добро утро.

Сега 15... натам.

Не може, объркали сме се. - 10.

Помогни ми.

25 е наляво.

Знам си аз, че са по-странни и от зелено куче.

Какво правиш?

Мисля си.

Искаш ли да играем на нещо?

14... 15... Ако вървим така ще ни блъсне някоя кола.

Марио, съсредоточи се върху картата. В момента тя е важната. Хайде.

18, 19...

Ти сигурна ли си, че това е важно? Искам да кажа, сигурна ли си?

Тунелът е в нашата къща, а тя е на Руано, а аз мисля, че те нямат и идея.

Ясно е, че Руано са затворили достъпа до тунела.

Но човека, който живее тук да, защото знае за съществуването на тунела.

И щом го знае, може би е човека, за който говореше Андрес.

Който живее тук и знае всичко. Хайде.

Щом този човек е сложил капак на тунела може би,

е защото сигурно не иска никой да го намери, нали? Ами, ако е опасен?

Ами, ако знае нещо за дъщеря ми, не мислиш ли, че си струва рискът?

На мен рискът ми харесва, много ме кефи.

Тук ли е?

Поне стана ясно, че това с крачките не е много точна наука.

Все още не знаем коя е къщата.

Но е тук. На тази улица.

Тук е.

Превод: Venichka_es и missglamour Отбор "Субтитри" p2pbg, com

ЗАЩИТЕНИТЕ "Светлината в края на тунела"

Какво? Играете партия на луди ли?

Казва се шах. - Да се казва, както си иска.

Побързай, че топлата вода се свършва, а после въобще няма да има.

Какво му става?

Нищо, с мен винаги си е такъв.

Сигурен ли си, че не е заради това, че живея тук?

Заради теб? Разбира се, че не, човече.

Има си проблеми с момичета, такива неща.

Шах. - По дяволите!

Свършвам, а и трябва да тръгвам на училище.

Защо не ме матираш вече и да приключваме?

Защото така играта не е забавна.

По-интересно е малко по-малко.

Да накараш врагът си да страда малко, преди да го матираш.

И кое е това момиче, заради което е такъв?

Не знам, не знам. - Не знаеш ли?

На мен не ми разказват нищо, казват, че съм дете и заради това.

Защо не тръгна към царя? - Защото така е много лесно.

По-добре да взема царицата.

Защото тогава царя страда наистина. Когато остане сам.

Когато му отнемат, това, което най-много обича.

Тогава какъв е планът?

Откакто се прибрахме, влезе в кухнята и не си казала и една думичка.

Това е планът.

Изглежда много добре, но не разбирам.

Това са магдаленки за съседите от улицата. Ще ходим от къща в къща.

Ще се представим на хората и после ще попитаме дали имат котка като онази.

Така ще разберем дали сме в къщата под тунела.

Разбира се. И какво ще им кажем? Че преброяваме котките ли?

Че имаш алергия. - Алергия?

Марио, не гледай така. Да, сърбеж, че те боли, че те дразни, не е трудно.

Никога ли не си имал алергия? - Да, наужким.

Всеки път, когато лъжа се забърквам в някоя каша.

Марио, ако не искаш да участваш, просто ми кажи, ще те разбера.

Но тъй като ми каза, че си искал да бъдеш с мен в това, тогава...

Не, и искам да съм, и съм... на 100% 100% ли ти казах? 200%

200% Ще участвам с душата си, виждаш ли...

И за кой са тези магдалени? - За съседите.

Искам една. - Добър ден, съседи!

Здравейте! - Как е сутрешната разходка?

Били сте големи атлети, макар с годините, които имате и всичко.

Как сте? Как е Антонио? - А, перфектно, защо питаш?

Ами говорехме си, че от барбекюто насам, не сме го виждали.

Ами... в чужбина е.

Участва в една секретна мисия срещу лошите.

Като във филм? - Ама на теб какво ти казах?

Тайната не се казва. Теб на какво те учат в училище?

Баща ми е на някакъв курс в чужбина за криминалисти, не знам какво си, нали?

Дъще, така, както го казваш звучи сякаш е курс по кореспонденция.

Толкова ли престъпници има тук в Изгубената долина?

Аз ти казвам. От както онзи изчезна от участъка, нещата са зле.

Никой не се доверява на никой. Даже и на съсед.

Това не го казваш, заради нас, нали? - Истината е, че...

Антонио като най-добър трябваше да изкара този курс. В САЩ е.

Всички сме много горди. - Ами на нас не ни каза нищо.

Ами знаете ги как са от високите инстанции. Да или не?

Какво е долнопробен крайпътен мотел? - Защо?

Ами, защото бащата на Борха Руано живее там.

Това ли означава да си в чужбина? - О, Боже!

Развели са се!

Наистина няма за какво да ме изпращаш.

Няма нищо. Нали сме уж гаджета. Така правят двойките.

Благодаря.

Извинявай, по дяволите, Клаудия. Не те видях. Извинявай.

Да, разбира се. Направи го нарочно.

Защо го казваш, не те видях просто... - Да, Змия.

Няма да ти го повтарям пак. Забрави ме!

Клаудия, изчакай... - Дори не ме доближавай.

Не знам как съм могла да бъда с теб.

Какъв идиот! Не съм глупачка, знам, че го направи нарочно...

Били ли са заедно?

Добре, после ще се видим. - Добре.

Защо не дойде да ти отвори вратата и да ти оправи и столчето, за да седнеш?

И на теб какво ти пука? - А, на мен ми е все тая,

как се държа кавалерчето с теб. - Да, разбира се.

Добър ден!

Днес имаме контролно изненада.

От този момент нататък, ако някой си отвори устата, ще бъде скъсан.

Тогава съм направо за септември. - Спокойно, Кастийо.

Това е специално контролно. Прави се само веднъж и не е нужно да се учи.

И все пак трябва да сме учили, нали? - Не е тест от училището.

Това е официална проверка за вашето културно ниво.

За какво ниво? - Нали обяснявах до сега.

Това отразява ли се на крайната ни оценка?

Не, не. Това е просто официална проверка за училищни случаи.

Който не мине ще бъде разследван, заради слабото си изпълнение.

Разследван? - Да, да.

Ще се разгледат оценките му в предишните курсове...

Спокойно.. за нещастие е невъзможно да не го издържите, дори и Вие, Кастийо.

Който е минал началните класове, няма как да не мине сега.

Вече може да започвате.

Само казвам, че направихме вечеря, за да ги съберем, а накрая се разделиха.

Проблема е започнал, когато са си казали "ДА" или преди това.

Почваме оттук.

Звъним, поздравяваме, даваме магдалените и започваме по темата.

И ако е било, заради нещо, което съм казал?

За разделянето... аз бях този, който се опита да ги събере и може би...

Как може да се раздели 20 г. брак само с една твоя дума?

Ами да, Химена, може, защото имам тази способност.

Има хора, които минават през стени, други да са невидими...

А аз си отварям устата и провокирам катастрофи.

Последната, да унищожа едно семейство. - Не мисля, че си чак толкова силен.

Колко пъти сме били на косъм да ни хванат, защото съм говорил в повече?

Какво ти става? Защо се виниш така? Здравейте!

Как сте? Аз съм Химена. - А аз Марио.

Ние сме новите съседи, а тя е жена ми и аз има алергия.

Тя не, от котките.

Вие имате ли котка? Питам, защото, ако имате няма да мога да вляза вътре.

Е, да, още не съм Ви поканил в моята къща като...

но виждам, че имате лице на добър човек и казвам... Искате ли магдалена?

Виждаш ли? Виждаш ли, че бях прав?

Кастийо! Не се опитвайте да си споделите теста,

защото ще си споделите само скъсването. И изключване.

Спокойно, Искричке.

Какво има, Франсиска?

Не знам. - Как да не знаете? Защо крещяхте?

Почувствах някакво присъствие.

Не, не, кълна се, господин Салвадор, беше точно тук.

Не говорете глупости. Призраците съществуват само в книгите.

Къде е Кастийо?

Тук съм, тук съм. - И какво правите там?

Да си взема молив. - Това е химикал!

А, по дяволите! Не съм видял. - Свърши се!

Какво? - Търпението ми.

И вашето време за изпита. Върнете се на мястото си.

Твой ред е.

Баща ми ми изпрати обувки като на Газол, подписани и с всичко.

Да бе! - Ами да, защото е в Америка.

И какво прави там? - Знаете ли какво е ФБР?

Борха Руано разказва само лъжи. - Да, но той не знае, че е лъжа.

И ако му кажем истината? - Ние ли?

Да, така после, когато разбере, няма да е тъжен.

Но, ако му го разкажем пак ще се натъжи.

И ще се ядоса. На мен.

И ще ме набие. - Аз съм Химена, а това е Марио.

Ням е бедничкият. Има алергия. Като види котка и веднага се проявява.

Няма някоя наоколо, нали?

Котка, котка. - Котка.

Котка. - Има ли някой вкъщи?

И котката? Котката вкъщи ли е?

Не разбрахме нищо, човек.

Но пък магдалените обраха овациите.

Не знам, Химена, може би трябва да потърсим на друго място или наоколо.

Ще видим, дай да говорим по пътя до училището,

че не е добре учителят да закъснява. - Хайде.

Извинете, добре ли сте? Има ли Ви нещо?

Оставете на мен... - Много съжалявам, не Ви видях.

Ние сме новите съседи, имаме и магдалени.

Госпожо? Госпожо, съжалявам наистина, просто не Ви видях.

Позволете ни да Ви поканим, заради това, което направихме.

Не? Има храна за котки.

Видя ли?

Когато излезе контролното оттук всичко свършва.

Ами няма да излезе оттук, аз ще се погрижа.

Но какво ще правиш, Салвадор е вътре. - Ами няма да ме види.

Да, ще те види или поне летящите контролни, докато търсиш твоето.

Да имаш някой по-добър план? - Да помолим Марио да говори с него.

Не, не. Сам се забърках в това и сам ще изляза от него.

Змия, не си сам в това. Всички сме затънали до гушата.

Трябва да потърсим помощ и да им разкажем.

Да не става дума, нямам желание.

Нямаш желание да им кажеш, защото не искаш да знаят, че не можеш да четеш.

Но какво ще им кажеш, когато разберат, че си оставяш всички контролни в бяло,

и че никога не изкарваш нищо. И когато разберат, че не си искал помощ,