The Illusionist

И Л Ю З И О Н И С Т Ъ Т

Това е тя, знам го! Тя иска да ни каже нещо, трябва да направим нещо!

Успокойте се, моля Ви! Успокойте се и седнете на мястото си!

След мен. - Успокойте я там, отпред!

От името на Негово Императорско Величество и властите на Виена

заповядвам да бъде арестуван Едуард Абрамовиц,

известен още под името Илюзионистът Айзенхайм.

Предявени са му обвинения в шарлатанство,

нарушение на обществения ред и заплаха за безопасността на Империята.

Не го закачайте! Не смейте! Какво правите? Не го закачайте!

Отвеждат го под стража! Отвеждат Айзенхайм под стража!

Старши инспектор Ули.

Закъсняхте.

Моля за извинение, Ваше височество!

Премахвах някои следи по това дело.

Има ли още такива? - Не много.

Той пак ли го направи?

Как успява?

За съжаление, така и не успях да изясня това.

А питахте ли го? - Той отказва да говори.

Уверен съм, че имате методи и за случаи като този.

Искам да сложа край на това.

Сигурно все имате нещо срещу него. Нещо от миналото му.

Да... Да, мисля, че имам нещо.

Нещо повече - знаем всичко за живота му.

Практически говорихме с всеки, който някога го е познавал.

Казаха ми, че когато е бил дете, срещнал странстващ вълшебник.

Момче...

Според една от версиите, след това вълшебникът изчезнал.

Заедно с дървото, под което седял.

Макар че никой не знае какво се е случило там всъщност.

Хората започнали да мислят, че той обладава особена сила.

Или поне, че е различен от другите деца.

А после... После той срещнал нея.

Внимавай да не се нараниш!

Внимавай, ще се спънеш! - Хайде, бръмбар!

Внимавай, дупка! Уличен плъх...

Избери си една карта.

Пъхни я обратно в тестето.

А сега гледай!

Дукеса фон Тешен,

не бива да останете на място като това.

Те са селяни!

Не забравяйте коя сте!

Заведоха я обратно в замъка

и им забраниха да се срещат.

Но те много скоро се заеха именно с това.

В течение на няколко години, те винаги намираха начин да бъдат за малко заедно.

Хайде, влизай.

В Китай живее фокусник, който може да направи така, че всичко да изчезне.

Хора, коли... Всичко.

Ще идем ли при него?

Ако искаме да бъдем заедно, никой не може да ни спре.

Никога няма да ни намерят.

Обещаваш ли да ме вземеш със себе си?

Ще дойде и този ден.

Ще дойде денят, в който ще избягаме заедно.

Ще изчезнем.

Има таен начин да го отвориш.

Отсега нататък ще ми бъде талисман.

Софи, тук ли си?

Трябва да побързаме, те са вече близо.

Херцогиньо фон Тешен!

Херцогиньо фон Тешен!

Херцогиньо фон Тешен!

Направи така, че да изчезнем.

Направи така, че да изчезнем!

Херцогиньо фон Тешен!

Стойте!

Стойте!

Така, така... Ето ги!

Не смейте! - Не!

Пуснете ме! - Какво правите?

Пуснете ме! - Време е да се връщате вкъщи.

Пуснете ме! - Не, моля ви!

Почакай само, малкия! - Пуснете я!

Не!

Пуснете ме! - Пуснете я, моля ви!

Махни се, момче!

Пуснете ме, прекратете! - Софи!

Едуард! Едуард! - Софи!

Софи...

Повече не я доближавай или следващия път ще арестуваме теб и семейството ти.

Какво се е случило после, остава загадка.

Знаем, че е скитал по света.

Че е започнал да изнася представления пред публика.

Че е сменил фамилията си и станал Айзенхайм.

И ето че почти 15 години по-късно

той пристигнал във Виена.

Живот и смърт.

Пространство и време.

Съдба и случайност.

Всички тези сили витаят из Вселената.

Тази вечер, дами и господа,

ви представям човека, който успя да разкрие тези мистерии

Той се върна от отдалечените ъгълчета на нашия свят,

където и до днес управляват тъмни магове и чародеи,

за да ни покаже как успява да избегне

по загадъчен начин законите на природата.

Посрещнете... Айзенхайм!

Може ли да взема назаем една кърпичка от някого?

От Вас, мадам.

Благодаря.

О, не. Търпение.

А сега...

Бих искал да продължа с кратко изследване върху свойствата на времето.

Ние плуваме по реката на времето от момента, в който се появим на бял свят.

Способни сме да възприемаме измеренията му,

но не сме способни да го управляваме.

Не можем нито да го ускорим,

нито да го забавим.

Или можем?

Всеки от нас е имал прекрасни минути

и на всеки се е струвало, че те летят ужасно бързо.

И тогава много ни се е искало да забавим хода на времето.

А през дъждовен ден ни се струва, че времето минава твърде бавно.

И съжаляваме, че не можем да го ускорим.

Уверявам ви, че са истински.

А сега Вие, мадам. Къде е кърпичката Ви?

Браво!

Браво!

Моля, дайте!

Моля Ви, дайте, за Бога!

Какво има? - Бедни сме.

Мислите, че сте бедни? - Да.

Бедни сме!

Искам да ви покажа,

че съвсем не сте бедни.

Всичко, което ви е нужно, е в кърпичката.

Благодаря. - Благодаря.

Благодаря.

А останалото е за всички.

Той е добър вълшебник!

Добро утро. - Добро да е.

Кафе? - Не.

Щрудел? Поръчах два.

Нищо не искам, благодаря.

Имаш толкова доволен вид.

Как е пресата? - Този път - три четвърти страница.

Много добре. - Мисля, че по-нататък ще бъде и повече.

Слушай.

Няма никакво съмнение в това, че тези

представления го открояват от тълпата обикновени второразредни фокусници.

Някои от номерата му се доближават до онова,

което сме свикнали да наричаме изкуство.

Той е необичайно ловък за възрастта си.

Ето, виждаш ли?

След такава рецензия, достъпът до двора ни е осигурен.

Ще заработим повече, отколкото си могъл някога да мечтаеш.

Ако е използвал механика, значи всичко е било скрито вътре в стъблото.

Да, разбира се, и аз си мислех за това...

Но не мога да си обясня пеперудите.

Това е просто - тънки нишки. - Това е твърде просто.

Колко човека сте предвидил за вечерта?

Осем в залата и още осем на входа.

Може пък днес да можете по-добре да огледате тези пеперуди.

Влизайте.

Проверете последните десет реда.

Оглеждайте внимателно!

Ще се постараем да включим това в програмата.

Ей, Вие! Не пипайте там!

Кои сте вие? Какво търсите тук?

Аз съм старши инспектор Валтер Ули.

Оглеждам помещенията на театъра.

Виждал съм Ви на сцената и съм доста впечатлен.

Да, доста съм впечатлен. - С какво мога да помогна, инспекторе?

Мисля, че ще Ви бъде приятно да узнаете,

че принцът днес ще присъства на Вашето представление.

Самият принц? - Да!

И, разбира се, по тази причина ние трябва да огледаме театъра.

Мисля, че на някой убиец там би му било тесничко, не съм ли прав?

Да, портокаловото дръвче...

Знаете ли, и по-рано ми се е налагало да виждам нещо подобно, но...

като това - никога. Забележително!

Благодаря. - Дълго мислих как го правите.

И особено над това, как летят пеперудите.

Уверявам Ви, че няма да издам тайната Ви на никого.

В края на краищата, аз не съм само полицай, а и малко фокусник.

Наистина ли? - Да.

Наистина - фокуси с карти, с монети,

леки манипулации...

Няма ли да споделите малко опит?

Какво пък, добре.

Ще Ви покажа един фокус. Играете ли хазартни игри?

Понякога играя.

Готов съм да се обзаложа за тайната на портокаловото дръвче,

че всеки път ще отгатвам в коя ръка държите топчето.

Отлично.

Стиснете го в юмрук,

поставете юмрука си до челото, съсредоточете се

и си представете това, което държите в ръка.

Представихте ли си го? - Да.

А сега изпънете ръце пред себе си.

Топчето е в лявата Ви ръка. - Да.

Може просто да ми е провървяло. - Или някой да Ви е подал знак.

Не.

Всичко е много по-просто. - Да?

Когато вдигате ръка към челото си,

кръвта от нея се оттича.

Всеки път тя ще бъде по-бледа.