The Lady in the Car with Glasses and a Gun (La dame dans l'auto avec des lunettes et un fusil)

Никога не съм виждала морето.

Нито веднъж през живота си.

Ще ходя с гаджето си, сестра си и годеника и.

Той е страшен, но забавен. Сестра ми го обожава.

Ще ходиш ли на партито? - Да, искам да потанцувам, а ти?

Може би, не знам.

Гориш от желание. Ще излизаш ли в отпуск?

Бях в отпуск през юни.

Странно, ходи ли някъде? Толкова си бледа.

Седяла си е вкъщи в Париж без да излиза, бедната.

Нали, Дени?

Купи си кварцова лампа. Може да хванеш рак, но и ще почернееш.

Никога не съм виждала морето. Никога не съм виждала морето.

ДАМАТА С ОЧИЛА И ПУШКА В КОЛАТА

Извинете, моля. - Защо, това е вашият офис.

Исках да ви попитам... Отлитам за Женева на среща с Милкаби,

за да оформим новата поръчка. Но доклада на Марти

за тактиката на конкуренцията не става за нищо.

Редактирах го, ще го наберете ли отново?

Ясно.

Колко страници е? - 50.

Така ли... за утре? - Да.

Аз пиша с шест страници на час... Не може ли да помолим Франсин,

тя печата бързо?

Франсин е бърза, но глупава. Аз моля вас, Дани.

На парти ли щяхте да ходите?

Ще ви платя допълнително. Може да работите и при мен вкъщи.

Във вас? - Да, така ще е по-добре.

Самолета е на обяд, не е нужно да идвате до тук.

Ще ви намеря стая.

Анита ще ви се зарадва.

Времето бяга... - Да.

Отдавна ли не сте се виждали?

Повече от три години.

Тя ви споменава.

За вашите диви изпълнения, Дани.

Липсват и.

Скоро тръгвам. Ще ви взема, ако сте готова.

Ще се видим долу след десет минути.

Дани, това е наша тайна. Не казвайте на останалите.

Ясно. - На никого.

Разбрах, на никого. - Наистина на никого.

Разчитам на вас.

Отивам на море Дани

Ще минем през вас да се преоблечете и да си вземете всичко нужно.

По-скоро бих искала да видя Ани.

С нея започнахме работа заедно.

Тя все ми се подиграваше: "Пак си се облякла кошмарно".

Така беше.

Аз... набързо.

Може ли да дойда с вас? Трябва да се обадя на Анита.

В къщи е голям бардак. - Няма да се оглеждам.

Почакайте, само няколко минути.

Ако ви се пие си вземете каквото искате от бара.

Благодаря.

От колко години се познавате с Анита? - От осем.

Ходихме заедно на секретарски курсове.

Тя беше по-добра, не пропускаше шансовете си.

Викахме и Анита Бързата. - Наистина ли?

Не знаехте ли? - Не.

Скоро пристигаме.

Някъде след половин час.

Не, не се е променила.

Слабичка и ярко рижа.

Ще я познаеш. До скоро.

Трябва да ви купим храна, мисля че вкъщи няма нищо.

А за вас?

Нас с Анита няма да ни има днес.

Извинете, аз... не знам какво си помислих.

Здравей, Тили.

Кажи здравей на Дани. - На колко години е?

На година... - По дяволите, забравих си палтото.

Носех ти подарък.

Влезте.

Моля. - Без френска клавиатура.

Няма ли да се справите? - Не, не се тревожете, ще се справя.

Да, надявам се.

Ето ви доклада. - Благодаря.

Как е, разбирате ли ми?

Да.

Удивително е как такъв висок мъж може да пише толкова дребно.

Забавно е.

Трябва да вървя. Анита скоро ще слезе да ви види.

Трябва ли ви нещо? - Не, едва ли.

Успешна работа.

Отдавна не сме се виждали. - Да, как я караш?

Боли ме главата.

Ти какво... - Нищо, любувам ти се.

Отива ти.

Благодаря, радвам се.

Дръзко е, но ми излезе почти без пари. Просто ми провървя.

Остана ми след една фотосесия.

Ще ти покажа банята.

Имаш разкошна къща. И дъщеря ти е прекрасна.

Много прилича на теб.

Кърпата ти. - Благодаря.

Извинявай, но съм забравана. Забравих си нощницата вкъщи.

Ще ми дадеш ли някоя твоя?

Вземи. - Не, прекалено е красива.

Вземи я, имам и други.

Извинявай, закъснявам, трябва да си приготвя.

Не спирай, ще го сложа тук и няма да ти преча.

Тук... - Ето, това е.

Ще заведа Силви при баба и и след това ще се срещна с Мишел.

Ясно. - Ще закъснеем... Силви.

Ела тук.

Ще закъснеем, не ни чакай. До утре.

Аз ще свърша всичко. - Трябва ли ти нещо?

Остави ми една цигара.

Вземи кутията. - Благодаря.

Довиждане, Силви.

Анита, колко може още, по дяволите.

Тези коктейлни партита ми дойдоха до гуша.

Дани, спите ли? Дани, всичко ли е наред?

Да, отлично. Останаха 15 страници.

Лягайте да спите. Ще го завършите на сутринта.

Добре.

Донесох ви кафе.

Каква красива дреха.

Скъпо ли струваше?

Той ми го подари.

Обича да ме глези.

Направо се е побъркал.

Обожава ме.

Скоро ще отидем на почивка на Ривиерата.

Родителите му ни подариха яхта за сватбата.

Ти си тъпа секретарка, сляпа като къртица.

Ето това е.

Чудесно.

Мосю Корви, моля.

Премията за август и малко от мен.

Благодаря. - Обещах ви.

Дани, имате ли книжка? - Книжка?

Шофьорска? Анита каза, че шофирате.

През уикенда такситата са проблем, а не искам да закъснеем за самолета.

Може ли да дойдете с нас до Орли. - Защо?

За да върнете колата.

Платено паркиране.

Да, имаше такова на Орли.

Тръгваме ли?

Няма да мога. - Защо?

Не знам, защото... - Престанете, да вървим.

Трябва да вземем и Силви. - Какво става?

Страхува се да кара.

Оставете, Дани, какви са тези глупости.

Къде да паркирам. - В градината.

Документите са в жабката, ключовете от вратата на връзката.

А ключовете къде да оставя? - Оставете ги в себе си.

Ще ги взема на работа. - Не усложнявай нещата, Дани.

Благодаря, Дани. - А скоростите?

Автоматични са. Паркиране, назад, неутрална, напред.

Извинете, за пръв път... - Нарочно ли се бавиш или се глезиш?

За всеки случай това е швейцарският ни номер.

Трябва да тръгваме.

Дани... какво искаш? Искаш да се поразходиш?

Бедното ми момиче...

Дани, никой няма да разбере ако се повозиш някой друг час.

Може ли да дойдете с нас до Орли?

За да върнете колата обратно?

Никога не съм виждала морето. - Аз ви обещах.

Никога не съм виждала морето.

Не усложнявай нещата, Дани. - Никога не съм виждала морето.

Моля ви, Дани, да върнете колата обратно.

Никога не съм виждала морето.

Стои ви идеално.

Извинете, видях колата отпред. Кажете, не сте ли актриса?

Аз правя реклами. Имам своя агенция.

Знаех си.

Благодаря.

Почакайте, скромен подарък.

Благодаря.

По-добре ли сте?

Тичах след вас, за да ви върна палтото.

Извинете, но мисля, че се припознавате.

Не, вие закусвахте в моето кафене

и си забравихте палтото.

Бъркате ме с някого. - Не, нищо подобно.

Помня, че ви стана лошо

и си забравихте палтото на облегалката на стола.

Много сте любезна, но не може да съм била аз.

Сутринта бях в Париж.

Колата ви имаше проблеми със стоповете.

С колата всичко е наред. Някой друг е бил.

Не, в кафето бяхте точно вие. Колата не съм виждала.

Извинете, но се припознавате.

Довиждане.

Съвестта ти ли те замъчи. Искаш да се изплашиш.

Кой ще помисли да търси на крайбрежието кола,

която дори не е открадната.

Ще се върнеш във вторник.

Измиваш колата и никой няма да разбере.

Никой.

Пълен резервоар, моля. - Да, веднага.

Здравейте.

Кафе, моля.

Благодаря, колко струва? - 1.30 франка.

Не, аз черпя. - Благодаря, но не.

Моля, позволете ми, ще ми бъде приятно.

Какво заседна там, да вървим.

Ако ни настигнете ще ви върна цветята.