TÁR

ТЯ КОГА СТАНА

НЕ ЗНАМ, Ш. БЕШЕ С НЕЯ

РАННО ПИЛЕ, ЗНАЧИ

НЕЩО Я МЪЧИ

МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ИМА СЪВЕСТ

МОЖЕ БИ

ЯВНО ОЩЕ Я ОБИЧАШ

Готова ли си?

Не мисли за микрофона. Забрави за него.

Пей все едно го няма.

Готова ли си? - Да.

Хайде.

Щом сте тук, сигурно знаете коя е.

Една от най-значимите фигури в съвременната музика.

Лидия Тар е много неща.

Завършила е пиано в Института "Къртис".

Фай Бета Капа от Харвард.

Докторантурата й е от Виенския университет.

Специализира туземна музика в долината Укаяли в Перу

и пет години живее сред племето шипибо-конибо.

Кариерата й на диригент започва от Кливландския симфоничен оркестър,

един от Голямата петица.

После води Оркестъра на Филаделфия,

следват симфоничните оркестри в Чикаго и Бостън,

преди да дойде в Нюйоркската филхармония.

С нея организира благотворителни концерти за бежанци

с аудитория над 75 000 души.

Знае се, че работи със съвременни композитори -

Дженифър Хигдън, Каролайн Шоу, Джулия Улф и Хилдур Гуднадоутир и други,

които залага в репертоара редом с класиците.

Цитират я да казва:

"Композиторите водят диалог. И тонът невинаги е мил."

И самата тя е писала музика - за театъра и киното.

И дори е една от едва петнайсетте ЕГОТ -

носителка е и на четирите най-престижни награди за музика -

"Еми", "Грами", "Оскар" и "Тони".

Малцина са в този престижен списък.

Сред тях - Ричард Роджърс, Одри Хепбърн, Андрю Лойд Уебър,

и, разбира се, Мел Брукс.

През 2010 г., подкрепена от Елиът Каплан,

тя основава стипендия за диригентство "Акордеон".

Целта е да се дава поле за изява на жени диригенти

и да ги искат в големите оркестри по света.

През 2013 г. е избрана за главен диригент на Берлинската филхармония.

Наследява поста от Андрис Дейвис и го заема и понастоящем.

Като ментора си, Ленард Бърнстейн, и тя има особен афинитет към Малер

и е записвала и деветте му симфонии с оркестри от Голямата петица.

Но досега не е записвала пълния цикъл симфонии с един оркестър.

Берлинската филхармония е записала осем симфонии на Малер с нея

и пази най-голямата - Симфония №5, за накрая.

Заради пандемията миналата година записът беше отменен.

Но идния месец записват на живо.

Така цикълът ще е пълен и ще бъде издаден като колекция

от "Дойче Грамофон" за рождения ден на Малер.

И това не е всичко! Новата й книга "Тар за Тар"

излиза в подбора на Нан Талийс на издателство "Дабълдей"

точно за Коледа - огромен подарък, ако чорапът ви може да го побере.

От "Ню Йоркър" ви благодарим, че откликнахте, маестро.

Благодаря ти, Адам.

Лидия, забелязах...

Забелязах трепването ти, докато те представях.

Пропуснах нещо значимо

или не обичаш да изброяват разнообразните ти постижения?

Днес "разнообразни" е мръсна дума.

Живеем във времето на специалистите.

Ако правиш много неща, на това не се гледа добре.

Лепят етикети на творците. - Упорито.

Дали ще дойде време, когато класическата общност

ще спре да се вглежда в пола на творците?

Не знам, не чета рецензии.

Никога? - Да.

Но ми е странно желанието

"маестро" да се заменя с "маестра".

Ако са астронавти, никой не уточнява "астронавтка".

Но ако ме питаш за полова дискриминация,

аз нямам причина да се оплаквам.

Нито Марин Алсоп, Джоан Фалета, Лоранс Екюбе и Натали Щуцман.

Има много невероятни жени преди нас.

Те са довели истинската промяна.

Интересно. Дай пример.

Да речем, Надя Буланже. Ако искаш весел пример.

Ако искаш тъжен, Антония Брико.

Тя явно е била невероятен диригент,

но изтикан в една ниша.

Била е гост-диригентът, когото канели наляво-надясно.

Не е дирижирала голям оркестър, така ли?

Не, дирижирала е Берлинската филхармония и в "Метрополитън",

но само като гост-диригент.

Тогава полът е бил от драматична важност.

Слава Богу, времената се менят.

Промяната не е революционна, но има прогрес.

Добре, докато сме на темата, да поговорим и за превода.

Някои хора още смятат диригента за човешки метроном.

Ами то донякъде е така.

А и отмерването на времената не е никак маловажно.

Едва ли правите само това. - И аз се надявам.

Но темпото е същественото.

То е ключът към интерпретацията.

Няма как да почнеш без мен.

Аз пускам часовника.

С лявата ръка направлявам, а с другата, дясната,

маркирам времето и го движа напред.

Но за разлика от часовника, едната ми ръка спира.

Което значи, че всичко спира.

Отстрани изглежда, че и аз като теб, общувам с оркестъра на живо

и решавам кога да открия или закрия фраза

и кое кога да прекратя.

Само че аз от самото начало контролирам цялото пътуване

и знам кога ще стигнем където сме тръгнали, заедно.

Правя всичките си открития по време на репетициите.

Не на концерта.

Ако трябва да посочиш едно нещо, което си научила от Бърнстейн, кое ще е?

Кавана.

На иврит това значи "да осмислиш".

Какво е важно за композитора и за мен и как ги съчетавам?

"Кавана" значи.

Аудиторията ни свързва тази дума с нещо по-скандално.

Да, предполагам.

Доколкото знам, диригентът невинаги е дирижирал на сцената.

Така е.

Някъде четох, че за това е отговаряла първата цигулка.

Не са имали избор.

Кога се е променило това и от кого?

От френския композитор Жан-Батист Люли.

Той използвал дълга остра пръчка

и блъскал по пода, за да отмерва.

За ужас на музикантите.

Краят на тази практика дошъл по време на концерт,

когато Лули неволно се пробол в крака и умрял.

От гангрена.

Какво да се прави.

Ролята на диригента

става ключова, когато оркестърът се разраства.

Което пак ни връща на Бетовен.

Това не започва с осминка.

Първите тонове са тихи.

Някой трябва да дава начало.

Един трябва да води, останалите - да следват.

Когато водеше Лени,

оркестърът го следваше в невероятно пътешествие.

Защото той разбираше музиката, особено Малер, по-добре от всеки.

И често се заиграваше с формата.

Искаше всички да имат чувството, че за първи път работят произведението.

Стигаше и до крайности.

Не зачиташе темпата или бавеше фразите,

макар да не беше написано така.

Прекаляваше ли? - Не, в никакъв случай.

Забавляваше се с откритията си.

Преди малко ни каза, че ти правиш откритията си на репетициите.

Кога се завръщаш към тях?

В понеделник. - Веднага?

Въпросът е как ще разчетем замисъла на Малер.

Знаем доста покрай другите му симфонии.

Бил е запленен от Рюкерт и дълго не е композирал за друг.

Но Петата му симфония преобръща всичко. И не се знае защо.

Единствената подсказка е на корицата на ръкописа.

Посвещението на новата му жена - Алма.

Ако ще поставям Петата симфония на Малер,

първо трябва да разбера този много сложен брак.

Ти по-различно ли го виждаш от Бърнстейн?

Ти спомена престоя ми в Амазония.

Племето шипибо-конибо възприема "икаро", т.е. песента,

заедно с контекста - изпълнителят е пред очите им.

Така миналото и настоящето се събират.

Те са двете страни на една космическа монета.

Да си верен на контекста, има логика за мен.

Лени вярваше в "тешува" -

талмудическото вярване, че ти се дава шанс да преразгледаш постъпките си.

Затова на погребението на Кенеди неговото "Ададжето" на Малер е 12 минути.

Той го третира като меса. - Абсолютно.

Ако чуеш записа, ще усетиш обречеността и патоса.

Късният Малер наистина е такъв.

Кариерата му е провалена и Алма го е зарязала заради Гропиус.

Но, както споменах, гледаме и контекста.

Това произведение не е родено от дълбока трагедия,

а от нова любов.

Ти какво избра?

Любовта.

С каква дължина?

Седем минути.

Впечатли ме какво казахте на Адам.

Кое как се тълкува, особено чувствата.

И че сте избрали любовта.

Знам, че емоциите са за публиката, но...

Вие поддавате ли се на емоции, докато дирижирате?

Да, случва се.

То е заложено в някои творби.

Някои части са толкова невероятни,

че дирижирам и нямам търпение да стигна до тях.

И то всеки път.

Значи е и физическо, и емоционално? Сигурно трудно се отърсвате от вълнението.

Всичко ми е като в мъгла. И сън не ме лови.

Като моя първи курс в "Смит".

Кое произведение ви действа така?

О, гледала съм ви!

"Пролетно тайнство" в "Метрополитън" миналата година.

Беше много въздействащо. - Благодаря.

Заради 11-те изстрела - от тях човек се чувства и извършител, и жертва.

След като ги дирижирах, разбрах, че всеки е способен да убие.

Страхотна чанта, между другото.