Idiot in Paris (Un idiot à Paris)

Вие изсичате дървета, за да строите психо болници за хора,

които са полудели, защото вече не виждат дървета.

Джеймс Търбър

Имало едно време в Жалини сюр Бебр един "бредин" на име Губи.

"Бредин" по бурбонски е луд поет,

наричан още налудничав, сляп или селския идиот.

Ако знаех, че ще сме на живо пред камерата

щях да си сложа шала. Потолу - кмет на Жалини

За какво ще говорим, по дяволите?

Да... за идиотите.

Разбира се, има ги не само в Жалини.

Ще намерите идиоти навсякъде.

Ако съветниците бяха приели моята програма 49

щеше да има стадиони и училища. Нямаше да има идиоти,

а само учени и спортисти като в "Това е нокаут" по телевизията.

Берта, кметската дъщеря Идиота е... как да го кажа...

Не знам.

Идиот е човек, който не може да се изразява.

Катол, хазяина на Губи Това, което липсва са парите.

Злите езици говорят, че експлоатирам Губи, защото не му плащам.

За да му платя трябват пари.

Винаги ми създава само проблеми.

Жан-Мари Лапрюн, на вашите услуги!

Аз съм прекалено добър.

Прекалено любезен. Винаги съм готов да помогна.

Ако не съм аз не знам какво ще прави Губи.

Аз съм неговият ангел пазител. Добрата му бавачка!

Вижте какво пак е направил.

Хвърлил си е колелото, където му е паднало.

Не можеше ли да го прибере!

ЕДИН ИДИОТ В ПАРИЖ

Здравей!

Здравейте, момчета!

Как си? - Добре, а ти?

Добре. - Ето, донесох ти.

Виж, Шарлот...

Айфеловата кула!

Не е ли красива?

Когато отида в Париж

ще живея там.

Точно над термометъра.

Или в онази проклета църква...

дето не и помня името.

Знаеш я... онази, която ми донесе в стъклената топка.

С падащия сняг.

Секрид Кьорд. - Точно тя!

Секрид Кьорд и Айфеловата кула ще ми бъдат двете къщи.

Ще ви каня всички всяка неделя. Може би и Берта.

Но никои няма.

Те са много тъпи и небръснати.

И кога отиваш в Париж? - Не е твоя работа!

Постоянно съм на връзка.

Олимпия ми звъни всеки ден.

Държа колелото готово... за всеки случай.

Какво ще правиш в Париж?

Ще играя на железни топки. Ще се повозя на метрото.

И ще вечерям с маршал Жофр.

Ако веднага не намериш кмета и не му кажеш, че с Берта трябва да коленичите

пред него със сигурност ще стане катастрофа.

Защо трябва да коленичим пред него? - За да ви каже "да".

Защо му е на кмета да казва "да" или "не".

Трябва да се ожениш за Берта преди да е родила детето.

По начина, по който я гледаш

явно няма да е след много време.

Не може да бъде!

От един поглед? Мислиш ли?

Това е най-лесният начин!

Бих искал да говоря с мосю кмета.

Бих искал да говоря с мосю кмета.

Да?

Здравейте, мосю. - Здравей.

Трябва да поговорим, мосю.

Толкова ли е спешно? Какво има?

Работата е там, че се каня да се женя. - Това е хубава идея.

Мога ли да попитам за кого? - Да, за Берта.

Това е интересно.

Добре!

Ще поговорим за това някой ден.

След няколко месеца или след няколко години.

Трябва да го обмисля. - Ако мислите дълго се страхувам,

че сина ни ще дойде на сватбата във военна униформа.

Какъв син? - Нашият с Берта.

Шегата настрана, Губи... Какво значи това?

Значи, че стария Губи забремени дъщеря ви.

Тъпо копеле... Да не си направил нещо!

Кажи ми, че не е вярно, преди да съм ти пръснал черепа.

Кажи ми, че лъжеш!

Това е съвсем вярно. - Мръсен кучи сине!

Ако е вярно ще взема пушката и ще убия Берта,

после теб и накрая себе си! Ще избия всички!

Как се случи тази идиотщина?

Според Жан-Мари имам опасен поглед.

Когато погледнах Берта изглежда съм попрекалил и...

Бам! Ето как стана.

Виж ти!

Може би трябва да нося черни очила! - Слушай, Губи...

Може някога да имаш бебе. Берта също.

Но не е задължително да е ваше общо.

Във всеки случай не сега.

Наистина ли?

Иди работи и забрави за това.

Аз ще говоря с Берта. Тя много ще съжалява.

Има за какво.

Много искам да си имам детенце. Наистина.

Щях да му купя красива детска количка.

Щях да го разхождам.

Когато порасне щях да го науча да чете и пише.

Да.

Междувременно ми намери Жан-Мари да му кажа няколко мили думи!

Какво ти стана?

Много ми е тъжно.

Слушай ме внимателно, Шарлот.

Париж е Айфеловата кула...

Секрид Кьорд.

Ще ти кажа тайната си, защото...

Знам, че всичко разбираш.

Освен това ти си единствената,

която ме слуша.

Ако можеше да говориш щеше да ми кажеш:

"Ти си велик, Губи! Парижанин!"

Ти си единствената, която знае, нали?

И си единствената, която ме обича.

Това е вярно. Другите не обичат нищо и никого.

Здравейте, момчета!

Отивам да видя Бойлиер в Тион. Може ли да ме хвърлите?

Скачай - Стой тук, Шарлот.

Бързаме, влизай или оставай.

Шарлот, или ме чакай тук или се прибирай вкъщи!

Виждате ли? Не се разделям с нея.

Не искаш ли да видиш истинската?

Това ще бъде свято събитие!

Все някога ще се случи.

Мерси, момчета!

Какво ще правите? Няма ли да ходите в Париж?

Първо ще ударим по едно питие. - Тогава аз черпя.

Ако бях с колелото още щях да съм по пътя.

Мамка му, а как ще се върна? - Вземаш автобуса.

Не съм облечен за автобуса.

Ще отида да видя Бойлиер.

Ще се видим при Дюдюл.

Здрасти, село! - Здрасти, парижани, две бели?

Три, и Губи ще дойде. - Не ми липсва много.

Не, че е лош този идиот, но миналата събота

блъска като луд по варелите, сякаш са барабани.

За щастие след втората заспа

и сутринта се събудил в канавката.

П... п... а... Па...

П... а... р... ри. Париж!

Добави малко коняк.

Малко калвадос.

Накрая малко сладко.

След това може да не се събуди тук.

Здравей, Дюдюл! Губи дойде!

Големия Губи от Париж! - Пийни си.

Какво е това? - Коктейл.

Последният писък на модата в Париж.

Сладичко е.

Прилича на женско питие.

При Катол пие само вода, а му работи като роб.

Не знам как издържа там. - Позорно е, че се държи така с него.

Какво ще правите? - Ще му покажем света.

Отдавна ни надува главите със своя Париж.

Сега ще го опознае.

Отвори!

Хвърли го върху зелето. - Не е много чисто!

Нали го миха. - Но не и него!

Губи!

Пристигна.

Къде пристигнах?

Това да не е пазарът в Мулен!

Ти си в Париж!

Вие сте ужасни лъжци.

Ето, чу ли го, Ърнест?

Казах, че и двамата сте отявлени лъжци.

Защото аз познавам Париж по-добре от всички.

Доказателството... Къде е Айфеловата кула?

На връщане ще минем през Марсово поле и ще ти я покажем.

Знам за полетата. Катол има поле, кмета на Патолу има.

Така че Марсово поле... нищо ново.

Не искам да гледам полета, а Айфеловата кула.

Ние сме на пазара... Кулата никога не е била тук!

Сега ни остави да поработим.

Мили Боже, това наистина не е пазарът в Мулен.

Дайте да ви разцелувам, момчета!

Доволен ли си? - Супер екстра!

Само дрехите...

За кафенето на Дюдюл стават, но за Париж не.

Утре ще си купя шапка. - А вдругиден апартамент?

Добре, разтоварваме, хапваме и се връщаме.

Нищо ли няма да ми се случи?

Какво ще разкажа на татко Катол и другите?

Няма да ми повярват. - Какво искаш да ти се случи?

Същото като с другите хора. Досега нищо не ми се е случвало.

Направи нещо полезно... Занеси го в кабината.

Изпотих се... давай, давай!

Спри!

Ърнест!

Жул! Ърнест!

Ърнест!

Какво стана с нашия идиот? - Няма го.