The first 200 lines.
The Eastern Spirit Subbing Squad представя
Завиваш наляво и минаваш през тунела.
Детектив Чанг.
Не си тръгвай.
Недей!
СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ = Епизод 11 =
Вдигни си дясната ръка, бързо.
Не е истина.
Сега вдигни лявата и спусни дясната.
Вдигни си двете ръце.
Почакай малко.
Ей, Ча Хонгдо.
Какво правиш тук?
Кой е това?
Исок, ти ли си?
Откъде се появи пък ти? Да не би да ме следиш?
Досега не си правил такива неща. Поставяш ме в неловка ситуация.
Госпожо О, не се притеснявай.
А ти си тръгвай. Не ми се бъркай.
Така ли ще продължаваш да стоиш?
Ако ще ми казваш нещо, направи го вкъщи. А сега си върви.
Добре, да поговорим вкъщи.
Има много за казване, госпожо О.
Калпазанин! За какъв се мисли, че говори така?
Госпожо О, не му обръщай внимание.
Не ни остава още много живот.
Нямаме време да се съобразяваме с чуждото мнение.
Извинете, може ли менюто?
Президент Ко, не мога да го приема.
Какво ти става, да не се засрами? - Съжалявам, ще тръгвам.
Съжалявам! - Госпожо О!
Да поговорим!
За какво, госпожо...
Ча Хонгдо! Как трябва да те наричам сега?
Качвай се, бързо! Хайде, качвай се!
Наведи се! Наведи се!
Съжалявам. Шокиран си, нали?
Изправи се, измамнице.
Всъщност... стана така, че... - Не ми говори, шофирам.
Мамка му!
Чак тръпки ме побиват. С кого съм бил досега?
Не е истина.
Наистина... ме заблуди напълно.
Ставаш за актриса.
Преструваш се на бабичка, за да съблазняваш богати старци?
А ме гледаше в очите, усмихваше се, дори спа с мен. Разигравала ли си ме?
Толкова пъти... Толкова пъти се опитах да ти кажа.
Съжалявам.
Извинявай. - Не, вече не мога да ти вярвам.
Дали още отначало умишлено се сближи с мен,
или след като разбра, че живея там... - Не! Не!
Видях обявата за помощница.
През цялото това време
се дегизирах като бабка, за да мога да работя.
Съжалявам!
Не го направих нарочно!
Искам да сляза.
Нека сляза. Да поговорим по-късно. - Избягваш ли ме?
Ти сгреши, а сега се опитваш да се измъкнеш?
Да не си посмяла да плачеш! Чу ли ме?
Да не би камъкът да й се е сторил твърде малък?
Ако нещо не й е харесало, да беше казала.
Защо трябваше да бяга?
Президент Ко.
Искам да ви кажа нещо.
Не съм в настроение, да говорим после.
Не знам дали ще има "после", затова ще го кажа сега.
Преди време ме попитахте нещо.
Ако бях аз, щях да откажа. - Какво?
Защо ми е да страдам излишно на тази възраст?
Старчок, който мирише, изпуска се и иска да го хранят и обличат.
И да се съобразявам с хорското мнение? По-добре да умра.
Жените са си много по-добре, когато живеят сами.
Какво? Старец, който мирише? Да си виждала да се изпускам?
Спри с глупостите и излез! - Тогава защо го направихте?
Попитахте какво ще правя, ако поискате да живея с вас.
Въпросът нямаше нищо общо с теб! Хайде, излез.
Какво е това? - Нищо, нищо.
Не пипай. Ще се изцапа.
Дали сте го на г-жа О, но ви е отхвърлила?
Отхвърлила ме е, друг път. Няма да го пия това. Махни го.
Отмий всичко, не оставяй петънце.
Знам, че постъпих грешно.
Всъщност, разбрах го съвсем наскоро.
Не бях се замисляла, че така мамя останалите.
Просто... ако искам да работя, трябва да излизам навън.
И като помислих,
това беше единственото,
за което се сетих. - Хубаво.
Да кажем, че разбирам.
Ядосва ме това, че не ми каза. Имаше много възможности.
Дори да не излизахме, трябваше да ми кажеш като пациент.
Ако чувствата ти са искрени, трябваше да си честна.
Срамувах се.
Не съм забележителна като Йонуо, но и не исках да изглеждам глупачка.
Не спирах да ти показвам само лошите си страни,
затова не исках да ти кажа.
Но от детектив Чанг не те е било срам?
Все пак сте съседи. Да не сте планирали да ме измамите
най-безсрамно под носа ми, в къщата ми?
И на него не смятах да казвам. Той разбра съвсем случайно.
Преструваше се на наивна жена, изпитала най-голямата болка на света.
Кое е истинското ти лице? Името ти Ча Хонгдо ли е?
Прав си, сгреших.
Много съжалявам, но това повече няма да се повтори!
Вече няма да има лъжи. Ще се старая, за да ми повярваш.
Приеми въпроса за решен и не се вясвай пред дядо ми.
Аз ще уредя нещата вкъщи.
Освен това,
не е нужно да идваш в клиниката.
Какво ще стане с пациентите ти? Няма ли да ги лекуваш?
Фобията ми изчезна,
така че присъствието ти не е необходимо.
Не се нуждая от теб. Върви си!
Тук ли си бил?
Къде е пълничкият ти колега?
Имаше работа и си тръгна.
Много ми се иска да хапна с теб, но съм на диета.
Скоро ще снимаме, а искам да съм хубава в униформата.
Онзи път много се изненадах.
Каза, че имаш любима, а е било несподелена любов.
И то към гаджето на брат ми.
Но нямах представа, че толкова я харесваш.
Срещали сте се и сте скъсали, или поначало си е несподелена любов?
Още ли мислиш, че с теб имаме шанс? - Да.
Получих първата си целувка на 13 години.
Беше американец. Искаше да пробва и го направих.
Но никога сърцето ми не е трепвало.
За пръв път заби лудо, когато те срещнах.
Продължавам да си спомням как хвана Хонгдо за ръката.
Сърцето ти принадлежеше на друга, когато те срещнах. А това е тъжно.
Моментът не беше подходящ, но все пак искам да опитаме.
Така че
ще отвориш ли сърцето си за мен?
Ще хапна.
Иконом Ан! - Да.
Пийни чаша чай. - С удоволствие.
Д-р Нам ме попита дали свекърът ми не е преживял някакъв шок.
И аз не знам. Не ми споделя, затова не съм сигурен.
Ще му приготвя любимия октопод на пара.
Трябва да купя и морски охлюви.
Да отидем до рибния пазар утре. - Лично ли ще пазарувате?
Направете ми списък и ще отида с г-жа Гъм.
Възможно ли е свекърът ми да се среща с някого?
Докато сам не ви каже, се престорете, че не знаете.
Нещата не вървят добре в момента. - Божичко!
Значи има жена, която харесва?
За какво говорите, че дори не поздравявате?
Здравейте.
Иконом Ан, качи багажа в стаята ми. - Да.
Сипи ми чаша чай. - Не можеш ли сам да качиш багажа си?
Връщам се вкъщи, а никой не иска да ме посрещне.
Вкусен е.
Хонгдо, случило ли се е нещо? - Не.
Убедена ли си, че няма да съжаляваш, задето избра Ко Исок?
Дори да съжаляваш,
няма да размислиш, нали?
Не мога в миг да се откажа от чувствата си.
Дори може пак да те потърся.
Но ще положа усилия да спра да те харесвам.
Мислех, че мога да те харесвам колкото си искам.
Дори да си падаш по Ко Исок,
вярвах, че докато чувствам същото, бих могъл да те чакам вечно.
Знам, че се чувстваш неловко с мен,
затова няма да те притеснявам.
Съжалявам.
Вече няма да идвам тук.
Няма да ти звъня.
И няма да се тревожа за теб.
Всичко хубаво.
Може ли да се сбогувам?
Всичко хубаво.
Какво правиш? - Не можах да заспя.
А дядо? - Легна си.
Идваш си чак сега, за да не се засечеш с татко?
Значи днес се е върнал. А мама добре ли е?
Не знам. Дойдох си късно и не я видях.
Какво ти е?
Не трябва ли да си щастлив? - За какво?
Между теб и момичето с червените бузи има нещо.
За пръв път те видях толкова решителен.
"Ела тук!" Беше железен.
Добре, че го спомена.
Ела тук. Зарежи това и ела.
Седни.
Смяташ да излизаш с Чанг Дусу? Защо се мотаеш около него?
Да се мотая ли? Опитвам се да вляза директно в сърцето му.
Нямаш ли гордост?
Не видя ли какво направи с Хонгдо? Това няма да го бъде. Абсурд.
Дори не смей да го доближаваш, ясно?
Струва ми се, че за пръв път в живота си е влюбен.
Според проучването ми, досега е ходил само на уредени срещи.
Не е имал истинска връзка.
Първата любов е трудна. - Не става дума за това.
Да не ти липсва нещо, че се въртиш около него? И какво му харесваш?
Няма начин да ти кажа. Само ще ми се подиграваш.
Ти се дръж добре с приятелката си. Не я поставяй между двама ви.
Аз ще се погрижа за себе си.
Ще лягам.
И все пак, не може да си с детектив Чанг. Чу ли ме?!
No comments yet. Be the first to leave one.