The Mummy: Tomb of the Dragon Emperor

КИТАЙ

В далечното, далечно минало, древният Китай станал арена

на легендарна битка между доброто и злото.

Страната била разкъсвана от Гражданска война.

Многобройните царства се борели за земя и власт.

Но един от владетелите искал с огън и меч да получи титлата император.

Оставете ме! Гответе се за война!

Другите владетели наели убийци, за да се справят с него,

преди да покори всички.

Спрете! Не съм ранен.

Ще атакуваме тази вечер!

Армията му помитала всичко по пътя си. Царство след царство.

И страшна участ очаквала всеки, който му се противопоставел.

Страната му се покорила и той станал император на Поднебесната империя.

Победените врагове поробил и ги принудил да строят Великата стена.

А когато умирали, ги погребвали под нея.

Императорът се научил да владее силата на петте елемента.

Огън, вода, земя, дърво и метал.

Властта му изглеждала безгранична.

Той бил повелител на милиони хора, но също като най-бедния селянин

не можел да спре стареенето.

Имам да направя твърде много неща за един живот.

Той трябвало да победи последния си враг - смъртта.

Един ден до него достигнали слухове за могъща вещица,

която знаела тайната на вечния живот.

Императорът заповядал на най-стария си приятел

и верен съюзник, генерал Минг, да я намери.

Вещицата се казвала Ци Юен.

И не била такава, каквато генералът очаквал.

Ваше величество.

Изправи се.

Не зная тайната на безсмъртието, господарю,

но зная къде можете да го намерите.

Генерале!

Никой мъж да не я докосва. Тя е моя.

На западната граница на Китай се намирал Туфанският манастир,

в който се намирала най-богата библиотека в целия древен свят.

Ци Юен била сигурна, че тайната на вечния живот е скрита там.

Това е ключ.

Това били отдавна изгубени оракулски томове,

събрали всички мистични тайни на древния свят.

Отговорът на въпроса на императора бил тук, заедно с други магии,

които надхвърлят границите на въображението.

Служи ми добре!

Ще ти дам каквото пожелаеш.

Искам да прекарам живота си с генерал Минг.

Разбира се. Чети.

Тя прочела заклинание на санскрит,

древен език, който императорът не разбирал.

Усещам, че заклинанието ти действа.

Сега съм безсмъртен.

Ела, искам да ти покажа нещо.

Стани моя царица и ще пощадя живота му.

Прави каквото казва. Спаси себе си.

Никога няма да спазиш обещанието си.

Права си.

Сега върви в ада с генерал Минг.

Какво ми направи?

Проклех теб и армията ти.

Оградете двореца. Императорът е в беда.

Проклятието никога не бива да бъде премахнато,

или императорът отново ще се върне към живота

и ще пороби човечеството.

И в този злокобен ден, никой и нищо няма да може да ни спаси.

МУМИЯТА ІІІ Гробницата на Императора - Дракон

Можеш да бягаш.

Но не можеш да се скриеш.

Оксфордшир, Англия 1946 година

На 1 часа,

на 10 часа. На 1 часа.

Всяко момиче би се справило.

Изпросихте си го.

Иви, прибрах се.

Сър, г-жа О'Конъл е на литературно четене. Ще се върне за вечеря.

Добре. Страхотно, защото имаме риба.

Смяташе, че няма да уловя нищо? - Не съм се съмнявал във вас, сър.

На шията си имате кукичка, сър.

Ще заповядате ли да ви донеса клещи?

Върни се. След мен! По-бързо!

Сега, в безопасност на дирижабъла и когато мумията била унищожена,

Даш притиснал Скарлет в обятията си.

"Скарлет, вече си мислех, че съм те изгубил."

"Почти ме изгуби."

Къпейки се в златните лъчи на слънцето,

героите ни запечатали събирането си със страстна целувка.

Никога преди любовта им не била толкова силна и нежна.

Г-жо О'Конъл, много бихме искали да знаем

вие ли сте прототипът на героинята Скарлет О'Ки?

Ако трябва да съм честна, изобщо не си приличаме.

Имате ли още въпроси? - Г-жо О'Конъл,

и днес ли животът ви е толкова интересен, както и преди войната?

Много би ми се искало да е така.

Ще продължите ли тази поредица? - Вярвате ли в щастливия край?

Не е ли прекрасно? Вечеря у дома.

Всяка вечер. - Всяка вечер.

За нашето пенсиониране. - Нека винаги сме толкова щастливи!

Нямаме вести от Алекс. Последния месец му изпратих три писма.

Какво очакваш? Появява се само, когато го изгонят от колежа,

или когато му трябват пари. - Претрупан е с уроци.

Как мина четенето? - Добре, благодаря.

Ако не ме мъчеха с въпроси за новата книга.

Ти обеща на издателя си трета книга. - Зная,

но нощем седя напълно блокирала и гледам празната страница.

Можем да пропуснем вечерята и аз бих могъл...

да те вдъхновя малко... горе...

Много мило от твоя страна, скъпи, но твърдо съм решила

да стоя пред машината, докато не измисля нещо увлекателно.

Благодаря.

Пъстърва. Каква прелест!

Радвам се, че си намери хоби, което не е свързано с оръжия.

Провинция Нингсиа, Китай

Не се безпокойте, днес ще намерим входа.

Ли Тунг, какво има за обяд? - Супа от юфка.

Чудесно.

Прекрасно. Уилсън се връща.

Закъсняхте с няколко дни, професоре.

Започнах да си мисля, че са ви нападнали бандити.

Благодаря ти за загрижеността. - Вода?

Може. Благодаря. - Вземи.

Прекрасно. Когато те видях да стоиш там,

си помислих, че виждам баща ти. Истински син на Рик О'Конъл.

Съвсем скоро ще бъде известен като бащата на Алекс О'Конъл.

Какво войнствено лице!

Когато казах на колегите от музея, че си намерил колос,

те изпаднаха във възторг.

Да, и все пак... - Разбирам.

Входът на гробницата?!

Не обръщай внимание на завистниците.

Нали намери дневниците на Бембридж. С тяхна помощ ще намериш императора.

Безрезервно вярвам в теб, Алекс.

Благодаря, че вярвате в мен, професоре.

Намерихме я! Намерихме вратата!

Злата мумия.

Дивата мумия?

Не! Проклета мумия.

Загадъчната мумия или... Необикновената мумия.

Приготви се да умреш!

Получи си го!

Рик?

Скъпи, къде си?

Готова съм да бъда вдъхновена.

Помниш ли, когато мумията ме беше вързала?

Ти дойде да ме спасиш и разряза,

не, разкъса въжетата, с които бях завързана.

Точно, когато планираше да...

О, скъпи.

Залегнете!

Императорът не обича гости. - Вярно е.

Не се разпръсквайте.

Сър Колин Бембридж.

Той тръгна да търси гробницата преди 70 години.

Сякаш ни предупреждава. - За съжаление, този мъртвец

няма да ни направи известни. Да продължаваме.

Алекс, виж! Намерихме ги!

Чу Уон!

Махни се оттам!

Алекс, недей! Не можем да ги спасим. Овладей се.

Не можеш да избягаш от подобни опасности.

И отлично го знаеш.

Нали? Добра работа.

Всички войници гледат насам.

Все едно чакат заповедите на императора.

Тогава къде е той?

Мислиш ли, че някой похитител на гробници ни е изпреварил?

Не, той е тук. Вижте, това е компас Фенг Шуй.

Отлично. Да. Това е истинският север.

Компасът Фенг Шуй показва обратната посока.

Трябва да го настроим. - Правилно.

Алекс, добре ли си?

Намери ли императора?

Алекс?

Какво има там?

Най-великото откритие след Тутанкамон.

Ако нарушите покоя му, всички смъртни ще изпаднат в отчаяние.

Определено е тук.

Погребали са го заедно с наложницата му. Егоистично копеле.

Професор Уилсън, ще дойдете ли да видите?

Или онемяхте от радост?

Уилсън!

Да вървим, професоре. Имаме още много работа.

Министерството на външните работи, оценява всичко, което сте направили

по време на войната. И все пак...

Дойдох при вас, за да ви предложа още една мисия.

Но ние вече се отказахме от всички тези шпионски игри.

Нали, скъпи?! - Да, вече не се занимаваме с това.

Абсолютно. - Приключихме с това. Завинаги.

Но просто ми е интересно що за мисия е това?

Трябва да занесете ето това в Шанхай.

Това парче диамант? - Това е Окото на Шангри Ла.

Според легендата, то показва пътя към извора на вечния живот.

Изнесено е от Китай през 1940 г.

И правителството, в знак на приятелство с Шанхайския музей,

иска да го върне на китайския народ.

А тъй като ви сте експерти, веднага се сетихме за вас двамата.

Поласкани сме!

Просто с Рик си обещахме, че след войната,

ще я караме по-спокойно. - Така е, скъпа.

Трябва да си призная, че съм малко разочарован.

В следвоенен Китай е доста опасно.

Има много групировки, които мечтаят да получат Шангри Ла.