Incorrigible (L'Incorrigible)

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО

Н Е П О П Р А В И М И Я Т

Участват още: ЖЬОНВИЕВ БЮЖО

ЖЮЛИЕН ГИОМАР

ШАРЛ ЖЕРАР

ДАНИЕЛ СЕКАЛДИ

КАПЮСИН

АНДРЕА ФЕРЕОЛ

Сценаристи: МИШЕЛ ОДИАР ФИЛИП ДЬО БРОКА

Музика ЖОРЖ ДЕЛРЮ

Оператор ЖАН ПАНЗЕР

Монтаж ФРАНСОАЗ ЖАВЕ

Продуценти: АЛЕКСАНДР МНУШКИН ЖОРЖ ДАНСИЖЕ

Режисьор ФИЛИП ДЬО БРОКА

Не се натъжавайте! - Знаехме, че ще си тръгнете.

Надявахме се да сгафите и да поостанете.

Тъжно е. - Най-вече за тези, които остават.

Раул! Братле!

Виктор! - Не изглеждаш много добре.

От 3 месеца не мога да спя. - Беше трудно, много трудно.

Пак се впускаме в бизнеса. Усещам го!

Камий те чака! - Скъпият Камий...

А Катрин вече три пъти идва да те търси вкъщи.

Едно бяло вино, уиски със сода и жетон за телефона.

Не се разкарвайте, благодаря!

Агенция ""Лукалукс""? Обажда се Шарл-Анри дьо Ферюсак.

Връщам се от Калкута. Да, там е ужасна мизерия.

Какво става с имота ми на булевард ""Фош""?

Имате клиент? Американски дипломат? Чудесно!

Искам 20 000 в предплата. Може и в долари, но в брой.

Нека дойде в 12 ч. на бул. ""Фош"".

Дочуване.

Готово. - Беше трудно, казваш...

Много по-трудно от едно време. Тогава имахме време да мечтаем.

Сега има протести, петиции, стачки. Човек няма време за себе си.

Ало, г-жа Елен? Обажда се Жобер.

Звъня ви от Монфор. Едва говоря.

Нощес всички радиатори се пръснаха.

Любимите ви орхидеи измръзнаха.

Всичко е във вода, все едно сме във Венеция.

В 12 ч. ще дойдат от застрахователната компания.

Вземете си ботуши. Казвам ви, тук е като във Венеция!

Готово.

Апаратът не работи! Какво е това? - Уискито ви.

А содата? - Нямам.

Нищо не ви е наред!

А бялото вино? - Аз не съм пил!

Камий вече ни е направил кафе. - Първо мини през булевард ""Фош"".

Аз отивам да се обадя на Елен. Ти доведи Морисън в 12 ч.

Пак започваш както преди. - Три месеца гних в затвора,

моля те за услуга, а ти хленчиш!

Първо, забележките ти не ми харесват!

Второ, това е бъдещият президент на САЩ!

Говори му за коринтските колони, за фриза... Заинтригувай го.

И чакам белия транспарант? - Точно така.

Г-н Вотие!

Люсиен, къде е госпожата? - Заминава, в Монфор има проблеми.

С парното, нали? Има три неща, с които шега не бива -

тръбите, покрива и парното. Щом парното вече е тръгнало, край.

Горе нали няма проблеми? - Още не.

Кажете на госпожата, че съм във ваната.

Елен! Ти...

Ти тук! - Ами да!

В синьо! За всичко си помислила! - Не за всичко.

Не очаквах да те заваря във ваната. - Имах нужда.

Беше ужасно - 5 часа полет, 6 часа път с камила и 8 - с влак.

Идвам от Адис Абеба. - Знам, адвокатът ти ми каза.

Получи ли колетите? - Консервите не са всичко в живота.

Много мислих през тези 3 месеца. - И какво измисли?

Запитах се: ""Виктор, какво направи с младостта си?

В стремежа си да уловиш неуловимото ще изпуснеш истински значимото.

Време е да хвърлиш котва, стари пътешественико.""

Я кажи... Какви са тези дрехи?

Твоите са вече в куфарите.

Разбрах идеята: ""Изгладнели пътнико, върви си по пътя!""

Може да ти направим сандвич. - Сандвич ли?

Чудесно!

Липсва ли нещо? - Конфитюрът ми!

В тази къща вече се яде мармалад. - Ще се върна привечер.

Люсиен, не правете нищо за обяд, аз ще бъда в Монфор.

А довечера няма да бъдем вкъщи. - Къде ще ходим?

Канени сме на вечеря. - Къде? Някъде в блатата?

Обади се Жобер от Монфор и каза... - Замалко да забравя.

За какво? - Люсиен ми каза за парното.

Казвал съм ви, ... има три наи-важни неща...

Погледнете коринтските колони. Истинско антично изкуство!

Казаха ни да дойдем точно в 12 ч. - Ако утре ви дойдат гости,

ще трябва да им обясните за къщата.

Вижте италианския фриз. Можете ли да познаете чия е изработката?

Дела Робиа? - Не!

Всичко било залято. Жобер каза, че се чувствал като във Венеция.

Венеция... Помниш ли?

Да... Дворецът ""Грити""... - Дворецът ""Грити"" потъва!

И той, и любовта ни! Сложи си шапката и не се обръщай!

Сбогом, не плачи. - Виктор!

Не, не искай да си останем приятели. Още е рано за това.

Трябва да побързаме, Морис. Отиваме в Монфор.

Не познахте, на Микеланджело. Да разгледаме къщата отвътре.

Заповядайте.

Шарл-Анри дьо Ферюсак. Госпожо... Г-н посланик...

Казаха ли ви за предплатата? - Да, искаме да огледаме.

Затова съм тук. На стената виждате тапицерия от 18 в.

Чудесен часовник. - От края на 18 в. е.

Това е електрическият ключ.

Навсякъде има контакти, като в Щатите. Благодаря, Люсиен.

Може да включите едновременно уредбата, миксера, пералнята...

Китайски килим от династията Мин от 1403 г., мама - 1 913 г.

Дела Робиа. На него дължим и фризът на фасадата.

Няма ли конфитюр? - Не!

Библиотеката...

Спалнята...

Трябваше да го убия! - Няма ли да ни я покажете?

Не. Огледът свърши.

Вие сте американец, Морисън. Щяхте ли да го убиете?

Аз щях да го направя. Преди година.

Тази стая непрестанно ме подсеща за случилото се.

Онази вечер отидох сам на театър. Елен беше неразположена.

Притеснен, напускам театъра, прибирам се,

прекосявам салона... И изведнъж чувам вик!

Втурвам се в спалнята и на килима - ... които е включен в цената,

виждам жена си в обятията на някакъв мъж!

Не можах да й простя. Сега разбирате защо напускам Европа!

А договора? Нося предплатата. - Ще подпишете договор с агенцията.

Люсиен, багажът да ме чака в Хавър. Изпуснахте отварянето на борсата!

Днес ще залагате на Суецкия канал! - Госпожо. Господа.

Кафето на Камий ще изстине. - Ще го подтоплим.

Каква е тази история с Катрин? - Нищо особено. Знаеш ги младите.

Омъжваш се?! Това се казва изненада! Нямаше ме само три месеца!

На колко години е този Морис? - На 22.

На 22 г., а се занимава със свалки!

Нали не си спала с него? - Малко, само така...

Ще ме уморите с вашите мръсотии. - Успокой се, кръстник.

Не ме наричай така, не си малка. И с какво се занимава този Морис?

Има магазинче. Ако намери 20 000... - Малко магазинче и голяма любов!

Искаме 20 000, Виктор ще ги даде! Само че парите не падат от небето!

Къде е майка ти? - Отзад.

Адриен... - Какво правиш тук?

Току-що научих нещо ужасно! Кой е този Морис?

Знам - на 22 години е, мил е и я обича!

Иска да ми прибере 20 000 само защото спи с дъщеря ти!

С моята дъщеря ли? Тя си има и баща!

Винаги съм знаел, че това дете ще ни създава грижи.

Жалко, че порасна. Всичко ми е ясно, и Морис ми е ясен.

Успива я с обещания, ще се възползва от нея и ще изчезне!

Слава богу, че не е бременна! - Май тази ситуация ни е позната.

Защо просто не ми кажеш, че нямаш толкова пари?

В момента не говорим за пари, а за принципи.

Погледни ме. На глупак ли ти приличам?

Имате късмет, че търговията с имоти носи пари. Имам само долари.

Може ли да се обадя по телефона? - Отпред.

Бар ""Циклопите""? Търся Фреди. - Аз съм.

Ти ли си? - Да.

Бях на Антилските острови. Тънех в лукс, но го понасях добре.

Инвестирах в един бизнес.

Имам нужда от 20 000.

Кога? - Веднага!

Знам един човек, който търси лодка. Може да му продадеш твоята.

Аз нямам лодка. - В това е номерът.

Ясно, сделката е в стил ""самотен мореплавател"".

Да се видим в 16 ч. в Буживал? Чудесно.

Не ставайте, само минавам оттук.

Елен, скъпа, мисля, че е за теб.

Може ли една малка обиколка? - И голяма може!

Какво ли не е видяла тази лодка! При нос Хорн беше страшно -

заливаха ни 30-метрови вълни, но лодката не се обърна!

Идваш ли, Сибил? - Не, благодаря.

Сибил... Странно име имате. - Вие също, Кирданкюф.

Колко ще получите, ако я продадете? - 10 процента.

Аз давам 20, за да няма сделка.

Не бих понесла да прекарам цял месец на борда с... него.

Странно... Представям си жена от твоята класа в друг декор.

В луксозна къща например. Дори знам една много подходяща.

Пусни мухата на Робер. - Пак ли 10 процента?

Не, с теб ще работим 50 на 50!

По дяволите! Робер! - Мъжът й!

Ти ли си, скъпи? - Че кой да е! Отвори!

Знам, че си с него! - С кого, скъпи?

Отвори, или ще разбия вратата!

Къде е той? - Кой?

Той!

Здрасти, Виктор! - Тук ли е Камий?

Че къде да е?

Да беше дошъл да ме вземеш!

Бих простил подобен софизъм на някой непознат, но на теб -

спътника на отшелника, събеседника на мъдреца...

Можеше да бъдеш мой последовател, стига да беше по... постоянен.

Видях се с Фреди. - Фреди...

Фреди, Морисет, Тотор, Жюжю...

И познатите ти, и животът ти са повече от жалки.

20 години се разхайтваш по хиподрумите и чуждите спални!

Не зачиташ времето.

Само скуката може да накара времето да тече по-бавно.

Аз гледам образа си с часове. От мен лъха на неописуема скука -

сив тен, пожълтели зъби, мътен поглед...

Като прибавиш шума в ушите и огромната любовна мъка,

... повярваи, часовете ми се струват дълги.

Ти не смееш да се погледнеш, защото си лекомислен и непоследователен.

Въздух под налягане, това си ти! Животът ти препуска пред теб!

Докато моят изтича капка по капка.

Скоро ще преместя бариерата. Вече няма да ми трябва -