Fugitive Pieces

Не бях свидетел на най-важните събития в живота си.

Най-важната ми история трябва да бъде разказана от един слепец...

от другата страна на стената...

от подземието.

Ей, отваряйте вратата.

Отваряй!

Второто легато...

трябва да е по-бавно.

Трябва да побързаме, чувам, че идват.

Хайде. - Белла...

Скрий се тук.

Хайде, хайде!

Това не е шега Якоб, чуй. Има 32 кутии консерви в шкафа.

Ще се върнем преди да свършат.

Не отваряй вратата на никой. Разбра ли?

Чакай ни. Обещай!

Да, обещавам. - И стой тихо.

Стой където си! Върви, провери горе!

Провери там!

Моля не... - Тихо!

Млъкни! Млъкни!

Ти. Идваш с нас.

Ти ще ни убиеш.

Разбираш ли?

Трябваше поне за това да си помислиш.

Мамка му!

Стой!

Къде отивате?

Той работи в археологичните разкопки, болен е.

Идваш от Краков? - Да.

Може да е тиф. Ще го заведа в болница.

Паспорт.

Атанасиос Русос. Гърция. - Да.

Какво ти има?

Инфекция...

Силно кървя, болницата е зад границата. - Да, да, да.

Продължавай!

Автори: Атос Русос и Якоб Бир

ДАВАНЕ НА ЛЪЖЛИВИ ПОКАЗАНИЯ: ИСТОРИЯ И СПОМЕНИ

Джейк... ще ми подадеш ли кърпата?

Ето.

Мислих си дали е хартиена.

Хартиена или порцеланова?

Порцеланова или хартиена?

Мисля, че е хартиена. - Кое?

Първата ни годишнина.

Другата седмица е. - Знам.

Мисля, че трябва да празнуваме.

Защо да чакаме?

Хммм.

Добре ли си?

Да.

Може би вече трябва да приготвяме.

Добре.

Готов ли си да тръгваш?

Тази жена в Биркенау...

Тя пазеше портретите на мъжа си и дъщерята,...

изрязани от снимка, под езика си в продължение на 3 месеца.

Могли са да я убият всеки момент.

Невероятно...

Да.

...че човек може да умре заради снимка.

Не искаш да дойдеш, така ли?

Ще липсваш на всички.

Започват да мислят, че не ги харесваш.

Не можеш да работиш върху това през цялото време.

Ще полудееш.

Всъщност, приключих го.

Защо нищо не каза?

Това е много добре, Джейк.

Сега вече можеш да продължиш напред.

Да започнеш собствена книга, да правиш каквото си поискаш.

Можем да отидем на това пътешествие. - Кое?

На острова. В Гърция.

Да. Аз...

Може би.

Ох, Джейк.

Хайде. Те ще ни чакат.

Можем да им разкажем хубавата новина. - Не, аз...

Не съм готов за това.

Ти отивай. - Или...

може аз мога просто да остана тук. - Не, не.

Отивай без мен.

Поздрави всички от мен.

Добре.

Това е великолепно, Джейк.

Ново начало.

Ей...

Тук сме.

Моят син...

Ето го...

Домът.

Какво ще правя с тебе?

Когато бяхме женени...

надявах се, че ако пусна Алекс вътре...

ако допусна вътре този лъч светлина,

това би наводнило сечището.

И в началото точно това се случи.

Мингус, Менделсон, Моцарт...

Мантовани.

Това е странен избор. - На буквата "М" съм.

Хе...

Интензивен курс?

хмм, да... Нещо такова.

Аз действително не знам много за музиката.

Сестра ми свиреше.

Наистина ли? - Да.

На какво? - Пиано.

Бетовен, Брамс, Шуман. - Има добър вкус.

Да. - Все още ли свири?

Не... Не, тя... Тя вече не свири.

Знаеш ли за концертите в консерваторията?

Не.

...А. О. Р... Асоциация за Образованието на Работниците.

Обединението... Всяка неделя в два следобед.

Изцяло любителски състав, наистина... но много от приятелите ми ходят.

С кого излизаш ти?

Ами... Всъщност, нямам приятели.

Нямаш? - Добре...

Няколко.

Ами, възможно си позволих да бъда...

по-проницателна отколкото трябва.

Ох!

O, виж ги тези.

Перфектни са.

Имаш нужда от чифт галоши.

Не, трябват ми тези... В този цвят.

Ще изглеждат брилянтно на мокрите павета.

хе-хе...!

Какво?

Толкова си... - Защо се смееш?

Толкова си...

Много си сериозен. - Извинявай.

Не, не се извинявай.

Добре, не се извинявам.

Връщам ти книгите.

Хей, Бен. - Хей.

Много ми хареса "Странникът"...

"Седем дни през май"... не чак толкова.

Не знам... Наистина не разбирам много от полически трилъри.

Малко си подранил, Бен. Колко е часа?

Хмм... Не знам.

Бен?

Ето къде си.

Остави намира Джейкъб... сигурно дори още не е закусвал.

Всичко е наред. - Хайде.

Какво ще кажеш, ако ти донеса нова партида книги по-късно?

Добре.

Винаги си го глезил.

O... здравей.

O, това е Алекс...

а това е Джоузеф.

Джоузеф... - Приятно ми е.

Той... той живее долу. - Аха...

Познавам Джейкъб от малък.

Наистина ли?

O да... да, той беше много сладко момченце...

толкова тихо, толкова учтиво.

Поставяш ме в неудобно положение, Джоузеф.

Ами, добре...

Ще... Ще ви оставям теб и... твоята приятелка.

До скоро.

Какво правиш? - Нищо.

И така, живееш тук вече от много време.

Да.

Никъде не съм се задържала за повече от 2 години.

Ами, това е удобно.

Хмм...

Ммм... какво ли означава това?

Мисля, че не си голям любител на промените.

Ох...

Джейкъб и аз бяхме тук на първата ни среща.

Не беше уговорена среща... просто се срещнахме.

Среща или не, но мислих, че си го завела в някой ужасен ъндърграунд джаз клуб.

или някоя... кошмарна лекция на Маршал МъкЛуан.

Или на някоя много достойна, но също така и много досадна среща за радост...

на Прогресивната Партия на Труда.

Сега се шегувате с политическите ми възгледи.

Добре, знаем, че искрено ги харесваш.

O!

Ей!

Благодаря.

Хей, я къде е моето? - Ето, точно тук.

Харесаха те.

Хей, хей... Научих малко еврейски.

Аа? (говори на еврейски)

Имам жълто куче? Дори нямаш куче.

Това ли казах?

Значи жената на пазара ме е излъгала.

O, аз...

Мисля, че трябва да се оженим.

Какво? - И не искам дълго да чакам...

ти да ми предложиш.

Просто казвам, мисля че това изглежда...

твърде неизбежно.

Така ли мислиш?

Да... Мисля, че можем да бъдем щастливи заедно.

Ммм.

Алекс никога така и не разбира...

мислейки, че тя прави добро...