The Fox in the Chicken Coop (Ha-Shu'al B'Lool Hatarnagalot)

Нашата сила не е в думите, а в делата.

В еврейския гений.

В заключение, само няколко думи,

защото времето е кратко, а задачите много.

Еврейския гений отново постигна безпрецедентен подвиг,

без сравнение в историята на нашия народ,

които се завърна в своята родина след 2000 години

с цел да изгради големи предприятия,

които са несравними с всяко друго място,

Аз съм щастлив и горд да открия официално

това прекрасно изложение на цветя...

Път. - Какво? - Път. - Път.

Този път. Този голям път.

Път с две платна, отворен за "колесниците и кавалерията на Израел".

Приятели, стоя и очите ми са заслепени от красотата.

Това, което виждам илюзия ли е?

Или мираж?

Браво, приятели. На всички присъстващи тук.

Приятели, нашата сила не е в думите, а в делата.

В еврейския гений... Нека... Все още има време.

Ние сме по средата сега. - Стига. - Какво? - Стига.

Режа.

Поздравления. - Поздравления.

Моля ви, може ли?

Браво!

Шайке Офир

Във филма на Ефрайм Кишон

"Лисицата в кокошарника"

Translation ZALMEN BEHAR

Мислиш ли, че бях многословен? - Не, не публиката беше неорганизирана.

Но като цяло?

"Колесниците и кавалерията на Израел", направо класика!

Винаги цитирам Библията, тя е неизчерпаем източник.

Какво сега? - Парламента.

Трябва да чуеш речта ми днес.

Днес ще изразя много ясно позициите си. Без задръжки.

Г-н депутат...

Много добре, но не на гърба на работника.

Депутат Долникер, моля ви! - Добре, добре, приключвам.

Влизай, Зеев.

Видя ли каква тишина, когато започнах да говоря?

Те пребледняха. - Невероятно, г-не, бяхте страхотен.

Господа, трябваше да го поставя на място.

Не на гърба на работника!

Какво сега? - Жените.

И така, другарки, когато жена ми ми каза:

Долик, момичетата искат да знаят за еманципацията,

аз й казах: Как мога да откажа на такива сладки момичета?

Тридесет години нашите пътища са разединени.

Казах й: "Геула, върви по твоя път, по женските организации,

а аз ще вървя по обществения сектор.

И това другарки, беше началото на освобождението на жените.

Не като еманципацията в Америка, дето захвърлиха сутиените.

Но най-важното... - Благодаря ти, Долик.

Другарки, кафе и пай във фоайето.

Ще се срещнем отново следващия четвъртък, довиждане.

Ти ме спря точно като стигнах до същността...

Ти говори повече от час и половина. - Това беше изключително неучтиво.

Изчисти си устата.

Ще им дам аз, една еманципация.

Не от тази страна, от другата страна.

Глупаво безпредметна игра. Детинска.

Това е последният ми мандат в спортната администрация, обещавам ти.

Само обещаваш. - Тръгвай!

Фабриката е в стачка от няколко дни.

Мениджърите правят всичко е възможно.

Господа, нека поговоря с тях накратко,

и всичко ще бъде отново наред в рамките на минути.

Благодаря ви, г-н Долникер. - Другаря Долникер. - Да.

Ситуацията е много напрегната точно сега.

Те искат 8,5% повишение.

Това не е въпрос на проценти, а на принципи.

Ще им произнеса моята реч за "Израелски работник".

Не, Долникер, много бързаме днес.

Имаме да ходим на изложението по керамика.

Марки? - Керамика.

Каква керамика? Остави ме на мира сега!

Приятели, работници,

уважаеми членове на комитета.

Нека ви кажа, като приятел, разбира се,

нито 30 нито 60 лири ще променят икономиката.

Ще промени много, г -не, в моя дом. - Какво ще ядат децата ми?

Другари, моля ви, Умолявам ви. Другари!

Всички ние носим бремето за развитие на страната.

Какво е твоето бреме?

Другари, аз представляват вас, а не директорите!

Кой те е поканил тук!

Другари, аз съм един от вас!

Воювам ден и нощ за работниците!

Автор и режисьор Ефрайм Кишон

Колко е часът? - Моля? - Шест и половина.

Радио, радио. - Какво иска той?

Военния канал. - Включи радиото, другарю.

Аз съм член на комитета за подправки и ще ти кажа,

че има достатъчно пипер в... - Но не кимион, г-н Долникер.

Щом няма кимион, значи няма. На какво прилича това?

На Шохета дето не му дали да свири на Шофар на Рош А-Шана.

Равина казал: "Чух, че не си минал през ритуалната баня".

На идиш звучи по-добре.

Г-н Долникер трябва да се въздържа за най-малко 3 месеца

от всякаква обществена дейност. - Той да не е главен секретар?

Политика. - Какво? - Нещо подобно, на медицината.

Какво? - Да не си глуха или нещо такова?

Г-н Долникер трябва да отиде на почивка.

Но д-р Аронович... - Всичко е наред, Долникер,

ще отидем в Италия, на "Лаго ди Маджоре".

Няма да напускаме страната, освен ако не е за мисия.

Това може да се уреди. Ще се свържем с партията.

За какво говорите? Сериозно ли мислите,

че Долик може да оцелее без срещи, събрания, речи?

Ще отида инкогнито до някое отдалечено село,

където никой не знае кой съм.

Ако такова място изобщо съществува.

Стигнахме ли вече? - Не още, господине.

Как е името на това село? - "Кимионово".

Там те отглеждат кимион. - Чудесно.

Но не виждам тук никакво село на име "Кимионово".

Ето го, "Кимионово". - Долникер, това е Сирия.

Това не е село, това е нищо.

Всъщност, много изостанало място.

В колко часа сутринта пристигат вестниците в селото?

Не пристигат. - Не пристигат?

Тогава как местната интелигенция

следи световните събития, ако мога да попитам?

Не ги следи. - Не ги следи? Чудесно.

Това ще е всъщност страхотна освежаваща почивка.

Без шум, нито преса.

Какво ти е, Зеев? - Не се чувствам добре.

Дишай дълбоко. Вдишвай и издишвай.

На какво прилича това?

На Шохета дето не му дали да свири на Шофар на Рош А-Шана.

Знаеш го това, нали? - Разбира се. - Да.

Равина му казал: "Чух, че не си минал през ритуалната баня".

И Шохета му казал: "Водата беше студена".

Равина казал, ето тук е смешното!

Равина му казал:

"Auf Kaltas blaz man nicht".

Което ще рече, не духаш това, което е студено.

На идиш е по...

Какви са транспортните възможности от тук?

Господине, говорите с транспортните възможности.

Кога ще идваш пак до селото?

Обикновено докарвам стоки на всеки два месеца.

Освен ако не изпратят пощенски гълъб преди това.

Какво? - Гълъб. - И пеш?

Седмица пеш до най-близката автобусна спирка.

Хубаво е от време на време да се върнеш сред природата.

Дори и за един гражданин като теб, Зеев.

Добре, другари, да вървим!

Планински въздух!

Ще се насладим на тази прекрасна провинция за няколко дни.

Много е здравословно. Извинете, другарко, може би...

Добър ден, господине.

Извини ме, другарю, би ли ни препоръчал хотел?

Дойдохме на почивка. Те не ме разпознават.

Внимавай, Долникер!

Другарю. - Извинете ме, може ли багажа...

Работници.

Предимно, работници.

Тази сграда ми изглежда като хотел.

Влез при другарите, и резервирай две стаи.

Отделно, разбира се. За мен на Югоизток, по възможност.

Да, Долникер. - Не забравяй инкогнито.

Разбира се! - Без намек. - Разбира се!

Да не се споменава името ми. - Имай ми доверие.

Привет, аз съм секретаря на Амиц Долникер.

Моля? - Амиц Долникер е тук.

Малка, ела за малко, не мога да разбера нищо.

Какво има, Елифаз?

Здравейте, госпожо. Аз съм секретаря на г-н Долникер.

Г-н Долникер би искал стая.

Кой е той? - Депутата от парламента Долникер.

Той е централна обществена фигура, заместник председател.

Той турчин ли е? - Не, Долникер.

Жалко, не го познаваме.

Познаваме само един ръководител от "ПИКА". (заселническа организация)

Но той е голям човек. Може би най-големия в цяла Палестина.

Той е инженер. - Инженер?

Инженер. - Разбрах.

Е, Зеев, те ме разпознаха, нали? Нали?

Все още не. - Не още. Перфектно.

Това означава, че инкогнито върши работа.

Надявам се, че поне стаята ми гледа на югоизток.

"Толкова е хубаво да се живее в наше село.

"Ние сме много щастливи тук.

"Аз пия вино, хайде наздраве.

"При нас всеки ден е празник...

"Няма второ място като "Кимионово"

"Няма по-добро място в целия свят

"Има дъга на небето, аз си работя в обора.

"Не ме интересува света отвън... "

Зеев. - Какво има?

Какво прави тя тук? - Кой?

Геула, моята съпруга. Не виждаш ли?

Шегуваш ли се? Това е жената на кръчмаря Елифаз...

"Не ме интересува света отвън... "

Д-р Ерманович? Как попаднахте тук?

Какво ти става? Това е кръчмаря.

Добре ли си?

Нищо, просто за момент... - Не се притеснявай, ще ти мине.