Can Love Become Money? (Salangdo Doni Doenayo / 사랑도 돈이 되나요)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Моля те, не го прави! Казвам ти, недей!

Той не заслужава грижите ти.

Какво говорите? - Откажи се от всичко, което правиш.

Това са само напразни мечти. Не разбираш ли?

Защо не я пуснеш?

Нима не те предупредих?

Да внимаваш за действията си.

Нощ е, а тя търси с часове по-непознати улици някакъв бележник.

Нима мога да контролирам действията си?

За малко да я удари кола. - Оправданията са ненужни.

След като така свойски се държиш с нея,

поведението ти определено е странно.

Не си ли съгласен? Искаш доказателство?

Погледни лицето на жена си.

КУПУВА ЛИ СЕ ЛЮБОВТА = Епизод 12 =

Съжалявам.

На разсъмване ще се върна да търся бележника.

Как можах да го загубя?

И защо

продължавам да ви създавам проблеми?

Обещавам да го намеря.

Трябва да е там някъде,

просто ще го потърся по-внимателно.

Ще претърся всяка пясъчника, но ще го намеря.

Така че, не се тревожете, председателю.

Чакай, виж се там…

Тръгвай.

И сама мога…

Мога и сама да си сложа мехлем.

Не ти харесва, че жена го прави ли? - Моля?

Сега ще ти обработя раната,

а ти не забравяй да слагаш мехлем после.

Обаче не го правя, защото си ми симпатична.

Изобщо не ми е жал за теб.

Никак.

Караш ги да ти съчувстват.

Искам да спреш да се сближаваш със Сон У и Ин Так.

Това е всичко.

Изглежда отношенията ти с Ин Так са се променили.

Направила ли си нещо?

Трябва ли да му кажа, че ходиш в санаториума?

Кой знае?

Може изведнъж да се трогне и да се влюби.

Ще можеш ли да шофираш?

Всичко е наред.

Раната може да изглежда голяма, но е само драскотина.

А относно спането, тук има само 2 спални?

Мога да спя и в хола.

Донесох и спален чувал. - Спален чувал?

Нима не е страхотна асистентка?

Знаеш как да се изтъкнеш в точното време и място.

Изтъквам ли се?

Особено си добра в привличане на мъжкото съжаление.

Да Ран, нима с това не се отличаваш от конкуренцията?

Безпокоите ли се, че ще ми се наложи да спя в спален чувал?

Що за глупости?

Две стаи. Две жени и двама мъже.

В такива случаи мъжете и жените използват различни стаи?

Председателю, искате ли да делите стая с г-н Сон У?

И за секунда няма да заспя с някой до мен.

Ще споделите ли леглото си с мен? - Луда ли си?

Ето затова ще ми се наложи да спя в хола, не е ли така?

Хубаво. Наспи се добре в хола.

Въобще не съм ти съчувствал.

Чухте ли?

Просто изпълнявам задълженията си като асистентка.

Всичко наред ли е?

Нима не се държа отвратително?

Почистих раната на жена, която не харесвам.

Направи едно добро дело. Защо говориш така?

Не е добро дело, защото не го направих от добро сърце.

Страхувах се, че отново ентусиазирано ще й налетиш.

Пак ли започваш?

Опитвам се да се променя… - Опитваш се?

Говориш за целувката на фалшивата фотосесия

или с тази, чиято снимка държиш в портмонето?

Или когато изтича след някаква си, казвайки, че искаш да й помогнеш?

Какво искаш от мен? - Първо се отърви от тази снимка.

Като си помисля за нея и се разкъсвам отвътре.

Всеки е имал първа любов, защо не я забравиш?

За какво държиш тази снимка? Отвратително е!

Направи го ти. Доволна ли си?

106…

107…

108…

131…

132…

134…

135…

Починала ли е?

Тази жена, починала ли е?

184… 185…

Това е разбило сърцето ти?

Не можеш да я пуснеш, защото все още те боли?

Сон У…

Знаеш ли кой човек най-лесно би пуснал?

Мъртвия.

Какво искаш да кажеш?

Батко, какво става? Какво ти е?

Председателю!

Батко! Батко.

Всичко наред ли е? Какво каза докторът?

Няма нищо сериозно, нали?

Ела тук.

Какво е станало? Да не е нещо сериозно?

Казват, че в ухото му е влязъл бръмбар.

Бръмбар?

Защо й е на тази гадинката да влиза в ухото му?

Докторът каза, че рядко се случва.

Защо се случи точно на председателя?

Значи, заради малка буболечка,

той така се развика посред нощ?

Ние не знаем как се е чувствал.

Значи са извадили бръмбара?

Всичко е наред тогава. Да вървим.

Председателят иска да се върнем в Сеул.

Точно сега ли?

Не иска да се връща там, където има бръмбари.

Така каза, но мисля, че…

той е много силно засрамен.

Срам го е да ви погледне в очите.

Трябваше да се сетя, че покрай гората е възможно да има бръмбари.

Всичко стана по моя вина.

Всъщност, за бележника ви.

Веднага след като ви откарам у дома, ще се върна…

Остави. Всичко е наред.

Не. Ако побързам, ще мога… - Какво казах?

Глуха ли си?

Но бележникът е много важен за вас… - Престани вече!

Исках да се справя на ниво, щом това е последният ми шанс.

Но загубих важния ви бележник,

а и допуснах насекомо да влезе в ухото ви.

Толкова ме е срам. Съжалявам.

Ти ли вкара бръмбара в ухото ми? - Не! Нима мога да го направя?

Но ти току-що каза така.

Имах предвид, че лошо се справих с подготовката.

Защо ми е да ви вкарвам бръмбар… - Той сам е влязъл в ухото ми.

Беше случайност и аз не го очаквах.

Затова не вини бръмбара, мен, теб си или който и да е друг.

И защо не престанеш да се извиняваш?

Председателю,

утре… тоест днес… ще ходите ли на работа?

Върнахме се по-рано от очакваното.

Ако почивате, ще отида следобед да доведа Так Чи.

Не знам. Лягам си.

И аз не знам.

Нямам сили.

Ти видя ли го? - Кое?

Говоря за бръмбара.

Краката и крилата му бяха ли на мястото си?

Не точно. Колко трябва да са краката му?

Какво ви става, председателю?

Мисля, че в ухото ми е останало нещо.

Виждаш ли го? - Не съм сигурна.

Ако има нещо там,

то може да е ушна кал.

Измъкни всичко от там!

Измъкна ли го?

Наистина не съм сигурна.

Вероятно е останало нещо от него.

Тогава ще измъкна всичко, което видя.

На моето момченце ушите му са пълни с ушна кал.

Куха лейко.

Да?

Какво мислеше да правиш с часовника?

Искаше да го продадеш ли?

Не, само да го заложа.

Да го заложиш?

Да.

Преди много време…

един ученик беше прехвърлен в друго училище.

Досега никога не съм споменавал това.

Учителят ни възложи да напишем есе за подаръците

и да го прочетем пред класа.

Този ученик беше много притеснен,

понеже…

никога не беше получавал подаръци.

Той живееше без родители

и не можеше да ги помоли за помощ.

Не излизаше с другите деца.

По-скоро би умрял, отколкото да се срамува.

Нямаше друг избор.

И тогава видял,

че братовчед му, който живеел в същата къща,

получил нова играчка.

Ако разкажеше за нея пред класа,

то би си спестил срама.

И всичко мина успешно.

Той не чувстваше вина.

Защото си мислеше,

че само за малко е взел играчката, а не я е откраднал.

Но…

в онзи ден той неволно се превърна в жалък крадец.

Също така получи и наказание.

Гадно е, той е бил само дете.

Той беше просто прехвърлен ученик,

без родители и приятели.

Не е откраднал играчката, а само я е заел за малко.

Но това е само оправдание.