Darkness: Those Who Kill (Den som dræber - Fanget af mørket)

ТОЗИ, КОЙТО УБИВА В ПЛЕН НА МРАКА

ПЪРВИ ЕПИЗОД

ПРОДАВА СЕ

Добро утро.

Добро утро, Ян. Мьолер-Томсен иска да ни види.

Защо? – Нямам представа.

Добро утро. MT иска да говори с нас.

Гите вече ми каза. Нещо ново около чантата на Юлия?

Открихме ДНК само на нея и майка й, така че няма нищо ново.

А нещо от контактите в телефона й? – Пак ги прегледах.

Проверих ги, няма нищо, което да ни даде нова насока.

А това момче, с което Юлия е общувала онази вечер? Аксел?

Два пъти го разпитвахме.

Само той е бил с кола. – Има си алиби.

Да, но потвърдено само от майка му. А знаем, че изършителят е бил с кола.

Да, микробус. - Ами ако е не е била такава кола?

Ян...

Как изкара почивните дни?

Бях си у дома.

Ана-Мария още ремонтира банята. Плочки са разхвърляни навсякъде...

Смятаме да продадем къщата. – Ще мога да ти помогна тази събота.

Не, разбрали сме се с Ана-Мария, че тя ще се оправя с това.

Няма нужда да съсипвам и това.

Само кажи. Вземаме бира и идвам.

Не, благодаря. Но едно от тези ще ми дойде добре.

Да беше дошъл по-рано. – Добро утро.

Добро утро.

След петъчната бандитска престрелка в Кьоге, налага се преразпределение.

Гите и Денис ще продължат разследването на случая с Юлия.

Ян, ти се захващаш със стрелбата. – Нима е по-важна от случая "Юлия"?

При липсата на напредък вече половин година, сваляме приоритета.

Къде тръгна? – Трябва да го съобщим на семейството.

Нека аз го направя, Ян.

Аз поддържах връзка с тях от самото начало...

Те ми се довериха, когато им обещах, че ще намерим Юлия.

Ако някой трябва да им го каже, това ще бъда аз.

Прекратявате търсенето й? – Не.

Разследването продължава.

Вече я смятате за мъртва? – Мамо, Ян не каза това.

В събота ще стане вече половин година, откакто тя изчезна.

Сигурна съм, че вече не е между живите.

Но трябва да разбера какво й се е случило.

Напълно разбирам... – Ти имаш ли деца?

Не. – Значи нищо не разбираш.

Мамо, стига!

Той ни обеща, че ще я открие. Нали така, Ян?

Да.

Просто искам вече всичко да приключи...

Оставете ме да погреба дъщеря си най-сетне.

Мина вече половин година. Още ли смяташ, че ще я намериш?

Продължавам да търся.

Ще я открия.

Обещавам.

Какво казаха роднините на Юлия?

Мислят, че сме се отказали.

Само двама следователя... Все едно сме се отказали официално.

Ако убедиш MT, аз ще се заема с престрелката.

Благодаря, но няма нужда.

Не може да се разпорежда и със свободното ми време.

Всички дела на безследно изчезнали още от 1980 г. Приятна работа!

Благодаря, момчета.

Защо толкова дълъг период? Това е адски много работа...

Убиецът може да е започнал много по-рано. Трябва да разбера кога.

Не! – Ама че безумие!

Привет, Ян. – Привет.

Не! – Не може да бъде!

Остана малко пица, ако си гладен... – Не, благодаря.

Ще затвориш ли вратата? – Разбира се.

Тази стая... Брат ми каза, че...

Трябва ми някое местенце за няколко седмици...

Уж не ти трябваше за дълго, но мина време...

Минаха почти пет месеца.

Един приятел го изгониха...

Уведомлението е месец предварително. – Не помня такова нещо в договора...

А аз помня.

Значи, месец от днес? И после се изнасяш?

Наташа Маркварт Гилхолм изчезва безследно на 25.04.2008 г. в полунощ.

До момента не е открита.

Делото прекратено на 10.12.2009 г. Подозира се самоубийство.

Учила в гимназия "Греве".

Наташа Гилхолм?

Психоболна. Удавила се. – Тяло не е открито.

На колко години е била? – Също на 17.

Вижте, Наташа си тръгва от абитурентския бал в училището

и изчезва тук. Също като Юлия.

Убиецът може да вършил същото и преди.

Минали са 10 години. Сметнали са, че е самоубийство.

Ти би ли се облякъл така, ако смяташ да се самоубиеш?

Какво смятат родителите? – Не мислят, че е самоубийство.

Трябва да говоря с тях. Може ли да взема това?

Да, разбира се.

Добро утро, MT.

Накъде се е запътил?

Към Кьоге.

Ще разпитва свидетели.

Наташа бе правила един опит за самоубийство.

На 14 се опита да се удави в морето.

След това бе диспансеризирана за известно време.

С диагноза за психоза и суицидни намерения.

По-конкретно? - Страх от преследване.

Струваше й се, че някой я следи.

Но лекарствената терапия сякаш й помогна.

В училището й харесваше. – Значи не мислите, че се е самоубила?

Не.

Познавам дъщеря си. Тя искаше да учи.

Следователите са представили някаква версия за събитията?

Да, имаше някаква теория. Проучваха маршрута й от училището

до тук, но след като нищо не намериха, заключиха самоубийство.

Въпреки че им казвах за някакъв непознат, който я преследвал...

Кога е било това? – Няколко седмици преди случилото се.

Обади се от спирката на метрото, в ужас, че някой я следи.

Отидох да я взема с колата, но онзи вече го нямаше...

Мислите ли, че си го е въобразила? От полицията така решиха.

Тези нейни странни психози... – Тя нямаше такива!

Наташа се чувстваше отлично.

Само се беше разстроила заради някакво момче на бала.

Знаете ли с кого е общувала тогава?

Не зная... Тя имаше много приятели.

Най-добра приятелка?

Може би това е Дите. - Приятелка още от основното училище.

Но тя не продължи в гимназията, затова не е била на бала.

Какъв е адресът й? – В едно селце, на север оттук.

От другата страна на гората? – Да, точно до езерото.

Денис, аз съм. Трябва да проучим някои неща.

Мисля, че знам какво е станало с Наташа Гилхолм.

Резултатите от аутопсията са готови.

Зъбната картина потвърди, че това е Наташа.

Директорът е тук.

Карлслунд, това е Ян Микелсен, той откри тялото на Наташа.

Ян работи тук вече година. – Не сме се запознавали досега.

Карлслунд. Поздравления.

С Денис и Гите вече се познавате.

Какъв е планът за действие?

Ян предлага разследванията на Наташа и Юлия да се обединят.

Смятам, че извършителят е един. – Доказателства за тази теория?

Има доста прилики. И двете момичета са светлокоси и на една възраст.

Изчезват по едно и също време на денонощието.

При Юлия открихме изгорелия автомобил на извършителя.

Подобен автомобил е открит три дни и след изчезването на Наташа.

Откраднат и опожарен. – Може да е случайно съвпадение.

Минали са 10 години. – Или извършителят е един и същ.

Нужна е експертно мнение по тази версия.

Ако се разчуе веста за сериен убиец, цялата област ще е в паника.

Да потърсим Луизе Бергщайн? Най-добрият криминален психолог.

Работеше и в Англия по създаването на редица криминални профили.

Наскоро се върна и се откъсна от следователската работа.

Сега работи в кризисния център.

Смятам, че ще мога да я убедя за такава консултация.

Добре. – Отлично.

Ще я потърся незабавно.

Аманда, за какво ще си говорим днес?

Срещнах един човек, да поговорим за това?

За каквото пожелаеш.

Той не знае какво съм преживяла.

А аз не знам дали ще му разкажа.

Може би е редно да узнае всичко.

Вие как мислите?

Трябва ли да сподели с него, че е била насилвана?

Да.

Трябва да му каже.

А според мен не бива.

Аз смятам, че преживяното постепенно се превръща в част от нашата същност.

Независимо дали ни харесва това или не.

Да? – Аз съм, Йенс MT.

Здравей, качвай се. – Благодаря.

Привет, отдавна не сме се виждали. – Чух, че си се върнала от Англия.

За постоянно ли? – Върнах се преди година.

Цяла година? – Да.

Как откри къде живея?

И ние, в провинцията, умеем разни работи.

Преместих се в полицейската дирекция за централна и западна Сееландия.

Доброволно?! – Напълно. Я гледай ти!

Това е домът на една приятелка.

Премести се в Ню Йорк с приятеля си, а аз се нанесох тук.

Кафе? – Благодаря, не.

Работя по случая с Юлия Виндинг.

Ясно, чух за това. Нямаше как да не чуя...

Вчера открихме труп. На 10 години. На млада жена.

Може би извършителят е един и същ... – Добре.

Трябва ни твоето мнение, преди да обединим двата случая в един.

Не, не мога... – Трябва ни помощта ти.

Не искам.

Сега работя в кризисния център и работата наистина ми харесва.

Уважавам избора ти, но си прахосваш таланта.

Там наистина помагам на пострадалите. Не си губя времето.

Според теорията на следствието, Юлия Виндинг може би е още жива.

Води се безследно изчезнала от колко... ? Половин година?

И сами знаете, че вече търсите труп...

Може и да не приемаш работата като консултант...