80 for Brady

Добре дошли в Бостън на мача от шампионата на АФК за 2017 г.

между "Пейтриътс", Ню Ингланд, и "Стийлърс", Питсбърг.

Добър жребий за "Пейтриътс" на "Жилет" във Фоксбъро, Масачузетс.

Мачът започва!

Отборите се борят за място в Хюстън.

Играта започва. Всички да си заемат местата.

Вземам чая. Някой да занесе гуакамолето.

Нямаме. - Чипс без гуакамоле!

Защо изобщо го правим? - Традиция.

Триш, върви в трапезарията. Вземи списанието.

Оттук няма да виждам! - Заповядай.

Ще си седна на стола. - Ето, стоя до нея!

Яхвай стълбата.

Давай, на стълбата! - Добре, ето ме.

Хубава традиция е.

За теб - седнала на дивана, гълташ чай. - Пийвам. Гълташ е много грубо.

Лу, да знаеш, това няма да се отрази на резултата.

Едно глупаво суеверие! - А какво стана в 8-а седмица?

Бях на стълбата да оправя крушка, която мигаше и ме побъркваше.

Именно. Беше на стълбата при началния удар.

Триш беше в трапезарията, четеше списание.

Маура гълташе... - Пийвах.

Аз пръснах чипса. И какво стана?

Бихме "Бъфало Билс".

Разбихме ги. - Разбихме ги.

Защо да променяме нещо? - Права е.

Ето го Том.

Какъв красавец!

Разкошен мъжкар.

Добре хидратиран.

Аз вече предпочитам Гронковски.

Знаем, четохме еротичните ти излияния.

Не са еротични, това е фенфикция.

Много секси фенфикция. - Определено.

Вземай бързо нов чай!

Разсеях се. - Триш, донеси й нов чай. Скоро започва!

Изстинал е. - Налей гореща вода от чешмата.

Предпочитам да е горещ.

Нося чай. - Лу, чипсът!

Мамка му, чипсът. - Започва!

Началният удар!

Браво!

80 ЗА БРЕЙДИ

Тъчбек и Том Брейди излиза.

Това е 33-тото му участие в плейофи.

Райън Алън овладява.

Кардона връща. Добър изстрел.

Брейди довършва.

Така, записахме се.

Момци напети - в песен сте изпети!

Момци напети, в песен сте изпети!

Напълно готови сме за вас -

от Бъркшир чак до брега

авточасти "Мейфлауър" ви държи на колела.

Нова е. Хубавица.

Твое бледо подобие.

Ти си оригиналното лице.

Същата красавица си, както тогава.

Благодаря ви.

А как докарвам този вид?

Пилея състояние!

Прокълни ги!

Дайте ръце.

Дишайте.

Да вдигнем тост.

За мъжа, който ни събра. За Том Брейди.

Каквото и да му се изпречи, не се предава.

Нека ръката на съдбата все така го дарява с въртящи топки

и увереност, за да издържа контраатаките.

За Том.

За Том!

За Том. И за нашия куотърбек -

жената, която ни събра и създаде тази традиция.

Стана спонтанно.

Ето, това е.

Пет, четири, три, две, едно.

Том Брейди!

Отиваме на Супербоул!

Успяхме!

И така,

имаме две седмици да организираме парти за Супербоула.

Да носим ли разядки? - Може.

А да доведа Карл? Вече ходим сериозно.

Кой беше той? - Красивият.

Всички са красиви.

Ами ако отидем?

Триш, ти си шампион по светкавично влюбване.

Не можем всички да останем с един и същ мъж 50 г.

Петдесет и една.

Да идем на Супербоул!

Не става, Лу. Нали го обсъдихме? Нямаме пари.

Билетите, хотелът... Твърде скъпо е.

Преди 2 г. можех да платя за всички. Но се разведох с Ралф преди плейофите.

Няма да си го простя. - Развода ли?

Не, Ралф беше отвратителен. Но играта беше велика.

Маура.

Маура.

Много съжалявам.

Но като чуя "развод", веднага си спомням за Франциско.

Недей, Маура. Той не се разведе с теб, а почина.

Няма разлика.

Сериозно, хайде да идем на Супербоула.

Там не е за четири бабички. - Но може да е последният мач на Том.

Почти на 40 е. Това е 80 в човешки години.

Ние сме на 80 в човешки години. - Именно.

Щом Том Брейди може да е на Супербоул, можем и ние.

Държа да уточня, че нямам 80. - И аз нямам.

...и ще направим нещо щуро за феновете си.

Нат и Пат, големи сладури са.

Да! Ще подарим билет за Супербоул.

Четирима късметлии ще пътуват до Хюстън

да гледат мача на "Пейтриътс" и "Фалкънс".

Наберете горещия номер. - И оставете съобщение.

Споделете историята си и ни убедете, че заслужавате билетите.

Ще обявим победителя на Супербоула.

Ето го начина! - Томбола е.

Не е томбола - излишно е да оставяте хиляди съобщения.

Искаме да чуем вашата история.

И кой знае? Може да се видим в Хюстън!

Ето, каза, че ще спечели най-добрата история.

А нашата е страхотна.

Ние сме най-върлите фенки на "Пейтриътс" и обожаваме Брейди.

И всички сме над 80-годишни.

Аз съм на 75.

Нека да видим на живо Супербоула!

Може да е последната ни възможност.

Много мрачно. - Това е положението.

Ще го направим. Хайде!

Хайде, ръцете!

На "три" - Супербоул!

Едно, две, три. Супербоул.

Здравейте, казвам се Бети. Елизабет Бакман.

Поиграх си с цифрите и според рейтинга ви излиза,

че с приятелките ми имаме шанс, равен на 0,00013%.

Разбирам, че вероятността да спечеля в този конкурс клони към нула...

Скъпа!

Преподавах приложна математика в Масачузетския институт,

когато в целия факултет имаше още само две жени -

свикнала съм статистиката да не е на моя страна.

Бързам за лекции. Да си ми виждала часовника?

На полицата над камината е.

Ще ти трябват и панталони.

Вярно. Какво щях да правя без теб!

Това пътуване е изключително важно за мен. Благодаря ви.

Какво мислиш за статията ми? Ще я предам в редакцията.

Принципните положения са много добри, но като цяло е доста объркваща.

Как да я разберат, ако идеите нямат ясна връзка помежду си?

Панталони.

Да, панталони.

Здравейте, аз съм Маура. С приятелките ми сме фанатични фенки на "Пейтриътс".

Това е рядкост за човек, раснал в Орегон, където мама беше дървосекачка...

Чудесно, но ако искаме да победим, трябва да звучи реалистично.

Нека е правдоподобно.

Добре, както кажеш, Маура. Но тя наистина беше дървосекачка.

Гаврите в основното училище бяха жестоки. А в средното стана още по-зле.

Много, много по-зле.

Дори мама започна да се подиграва с мен... - Нека не звучи толкова жално.

Ще спечели най-хубавата, не най-тъжната история.

Нали?

Благодаря.

Ало? Да. Казвам се Маура.

Аз и трите ми приятелки умираме. Благодаря.

Добре. Чао.

Умираме да отидем на Супербоул.

Вярно.

Здравей, Маура.

Благодаря, че ме включи. Много е забавно.

Хубаво.

Дали ще успееш да навиеш нови хора?

Някои не накланят везната в наша полза.

Дадено.

Благодаря, Мик.

Този е като Цезар. Или като Чингиз хан. - Не, идеален е.

"С приятелките ми сме заклети..." Не, не.

"Аз и най-добрите ми приятелки сме заклети фенки на "Пейтриътс".

Всички сме над 80-те и обичаме Том Брейди.

Допреди 20 години не бяхме и чували..." Не, не става.

"Беше преди 16 години.

Точно приключвах последния курс химиотерапия

и моите най-добри приятелки бяха дошли да ме разведрят."

Да погледаме телевизия?

Страхотна игра на "Пейтриътс".

Не мога да сменя каналите.

Дай на мен.

Вярно, не става.

Дистанционното прави номера.

Ще се оправя.

Шон Елис, с №92, понася...

Какво да правя?

Не го удряй. - Вече го ударих.

Изключи го. - Чакай.

Минути преди края Бледсоу напуска играта.

Ще разчитат на резервния куотърбек.

Том Брейди е втора година куотърбек в Мичиганския университет.

Леле, кой е този?

Какъв сладур. Ще го гледам.

Аз ще се изолирам.

"Дали е било късмет, или пръстът на съдбата,

но точно тогава резервният куотърбек на "Пейтриътс" бе вкаран в игра.

Сигурно е много трудно.