Tales from the Crypt

РАЗКАЗИ ОТ КРИПТАТА

участват: ДЖОАН КОЛИНС

ПИТЪР КУШИНГ

РОЙ ДОТРИДЖ

РИЧАРД ГРИЙНИ

ИАН ХЕНДРИ

Стойте възможно най-близко, моля.

В царството на Хенри 8,

когато манастирите в Англия били затворени,

а обитателите измъчвани и публично обезглавявани

или тайно убивани, някои намерили убежище в църквите.

Това са разложените тела и скелети на тези мъченици,

които ще видите през нашата обиколка.

Тези катакомби са опасни и ви предупреждавам

да не се отдалечавате от мен и да не се губите.

Моля, стойте близо един до друг.

Брошката ми!

Сигурно съм я изпуснала някъде.

Благодаря ви.

По кой път ще тръгнем?

Все едно. Да тръгнем по този.

Няма път. - Съжалявам. Сгрешил съм.

Тук няма изход. Да се връщаме.

Там няма изход.

Кой си ти? - Откъде дойде?

Всичко с времето си. - Как да излезем оттук?

Всичко с времето си.

Бързам! - Можеш да почакаш.

Не мога да чакам. Имам среща. - Седни.

Всичките.

Моля, седнете.

Седнете.

Уверявам ви, имам цел. - Каква цел?

Защо дойде тук?

Не знам. Просто минавах наблизо...

...и нещо ме накара.

Какви са ти плановете, след като излезеш оттук?

Планове?

Планове.

"За Джоан. Най-добрата жена на света"

"С обич от Ричард. И една голяма целувка."

Весела Коледа.

Мамо! Мамо!

Една минутка, миличка. Сега ще се качи мама.

Мамо! - Идвам, Карол!

Карол, миличка, какво има? - Дядо Коледа дойде ли?

Още не. Бъди добра и заспивай. - Може ли да го видя, когато дойде?

Да. Сега бъди добро момиче и заспивай, иначе няма да дойде.

Какво е това? - Нищо. Коледна картичка от татко ти.

Разбра ли? Лека нощ. - Лека нощ, мамо.

Лека нощ, татко.

Прекъсваме тази програма за специално съобщение.

Мъж, описан като побъркан убиец,

е избягал от болницата за криминално проявени луди.

Той е 190 см висок,

95 кг, тъмни очи, плешив

и вероятно носи костюм на Дядо Коледа,

откраднат от магазин в Бърли.

Предупреждаваме всички граждани в града да внимават за този мъж

и да се обадят в полицията, ако го забележат.

Сега продължаваме с песните за Бъдни вечер.

Кръв.

Карол... Карол!

Карол!

Карол, къде си?

Карол!

О, не!

Той е тук, мамо. Пуснах го вътре. Това е Дядо Коледа!

Глупости. Нямам намерение...

Така ли?

А ти?

Пътувам към вкъщи, за да видя жена ми децата ми.

А после?

А после?

А после?

Е, готов съм. - Трябва ли да излизаш тази вечер?

Не можеш ли да изчакаш до сутринта?

Не, опасявам се, че не мога.

Срещата ми е сутринта. Трябва да карам цяла нощ, за да стигна.

Кога ще се върнеш?

Не знам. Ще трябва да видим как ще потръгне.

Ще ти се обадя.

Каза ли лека нощ на децата?

Не. Тъкмо бях тръгнал.

Лека нощ, татко.

Лека нощ, миличка.

Да ми се обадиш, когато пристигнеш. - Добре. Чао, миличка.

Чао. Карай внимателно. - Да, добре.

Г- Н и Г-ЖА МЕЙТЛЕНД

Преносвачът дойде тази сутрин. - Да, забелязвам.

Всичко трябва да е там, докато пристигнем.

Срамота е да се разделиш с такъв дом. - Знам, скъпа.

Но и двамата трябва да се разделим с по нещо, нали?

Обичам те, Сюзън, нали знаеш това?

Разбира се, че знам.

Срещаш някого и просто става.

Тази нощ целунах децата си и...

За бога! Ще си струва, нали?

Разбира се.

Уморен си. Нека карам аз.

Добре.

Не. Не.

Не. Не.

Не.

Не!

Съжалявам. Сънувах кошмар.

Внимавай!

Сюзън!

Сюзън, къде си?

Глупак! Да се убиеш ли искаш?

Скъпа.

Какво има?

Стегни се малко. Какво има?

Хайде.

Да? - Сюзън!

Кой е? - Аз съм - Карл.

Карл?

Карл, не е възможно.

Какво искаш да кажеш?

Карл...

Къде беше?

Моля те, върви си.

Направо се бях побъркал.

Какво става?

Мебелите.

Не разбирам. Как...

Върнах ги след катастрофата.

Ослепях.

Ослепяла? - А Карл беше убит.

Убит? - Преди две години.

Съжалявам. Сънувах кошмар.

Внимавай!

Значи затова бързаше?

Да оставиш жена си и децата си? - Какво искаш да кажеш?

Откъде... Кой си ти?

Уверявам те, че имам цел.

Какво игра играеш? - Игра?

Опитваш се да ни изплашиш.

Какво искаш?

Да ти покажа нещо.

Нещо в съзнанието ти.

Нещо, което си способен да направиш.

Не искам и да знам.

Но трябва да знаеш.

Трябва.

Благодарим ти.

Знаехме, че си ти. - Знаели сте?

Старият Пънч е много красив, нали?

Знам, че някои от вас скоро трябва да си ходят вкъщи.

Малко подаръче, мила.

Благодаря, г-н Гримсдайк. - Няма защо.

Да ти кажа ли нещо? Жена ми се казва Мери Хелън Гримсдайк.

Винаги я наричам Хелън. Хубаво име, нали?

Чао. - Хайде, Марк, Джули.

Чао, Марк. Чао, Джули.

Чао.

Две малки птичета стоят на стената. Едно се казва Питър, другото - Пол.

Лети, Питър, лети, Пол. Върни се, Питър, върни се, Пол.

Това е. Вие можете ли го?

Какво гледаш? - Гримсдайк, разбира се.

Обичайните му подаръци за децата.

Прави го всяка година на рождения му ден.

Не знам как го понасяш. - Кое да понасям?

Да живееш срещу този човек.

Събира само боклуци. Боклукчия.

Мястото му е под всякаква критика.

Подаръците, които дава на децата, ги намира на сметището и ги поправя.

Защо не го продаде? - Предлагах му.

Привързан е към старата дупка.

Казва, че жена му е живяла там през целия им брак.

И иска да умре там, както е направила тя.

Съсипва квартала и сваля цената на имота ни.

Вътре сигурно е кочина.

Мястото си е негово. Нищо не можем да направим.

Чао. Ще се видим утре. Затворете портата.

Чао-чао.

Не е ли там?

Какво си правил, по дяволите?

Някой е съсипал градината на г-н Бейкър.

Горкия съсед на г-н Гримсдайк. Беше толкова горд с розите си.

Скъпите ми рози.

Години тежък труд.

Със сигурност са кучетата на Гримсдайк.

Това вече е прекалено. Ще подам оплакване.

Не трябва да ги отвеждате.

Те са ми приятели. Сержант, моля ви.

Съдебно нареждане. Нямаш разрешително за кучета.

Не мога да си го позволя. Сержант, моля ви.

Скъпа. Скъпа?

Там ли си, скъпа?

Там ли си, скъпа?

Чуваш ли ме?

Чуваш ли ме?

Искаш ли да ми кажеш нещо?

Дай ми посланието.

Чакай.

Опасност. Опасност?

За кой?

Да не е за детето?

За кой?