Turn Left at the End of the World (Sof Ha'Olam Smola)

25.000

Translation ZALMEN BEHAR

През лятото на 1968,

година след Шестдневната Война,

моето семейство дойде в Израел от Индия.

В Бомбай, на баща ми бе обещано

че след месец в Еврейско училище,

ще получим апартамент в центъра на Израел.

Сега това звучи смешно колко наивни бяхме

но тогава, баща ми

нямаше причина за недоверие.

Аз навърших 17 в деня когато приключихме училището.

Ние бяхме много развълнувани,

повече от всички, аз и баща ми,

най-добрия ми приятел.

След няколко часов преход,

Камиона се развали по пътя.

Нямах и идея къде се намирахме,

но точно на това място,

по средата на пустинята,

Аз срещнах едно момиче

което промени моя живот.

Сара, ела тук!

Къде си?

Какво е толкова смешно?

Винсент, това е достатъчно!

Отивай в леглото!

Слава богу, започнаха отново училище.

Ваканцията свърши. Изтощена съм.

Никол!

Къде беше? Косата ти е мокра.

В езерото, с нейния годеник.

Толкова си неприятна!

Стига си ми се присмивала!

Не изглеждам добре с това? -Разбира се, че ти е стои добре!

Дебела ли изглеждам?

Не дебела, просто закръглена.

Здравей, Татко.

Не съм свършила с теб.

Какво е толкова смешно?

Има революция в Париж.

Точно както когато имаха крал.

Полицията не ги плаши.

Те знаят, че правят история.

Историята е странна! Понякога те освобождава

и понякога те заробва.

Татко...

Ново-пристигнали. Горките хора!

Роджър Стенли

Трябва да се опитаме да разопаковаме преди полунощ

камиона ще дойде в шест да ни закара до фабриката

трябва да дойдеш да те представя на управата

Чакай, за каква фабрика говориш.

Никой не ми е говорил за никаква фабрика

Няма ли нормална работа тук?

Тук няма значение каква е професията ти.

Няма избор освен да работиш във фабриката.

И аз бях шокиран, колкото и ти сега.

Това не може да е истина. Обещаха ни всякакви възможности.

Ако знаех, нямаше изобщо да дойда.

Ние няма да останем тук.

Роджър, няма да промениш нищо към по-добро

няма да те доведе назад до никъде

по този начин заселват отдалечената пустиня

която трябва да пазят заради сигурността на държавата.

защо не някъде другаде, защо точно тук?

Къде в Лондон, или в Канада?

Защо в съседната къща? Техните манджи вонят!

Не мога да ги понасям! -Наистина са отвратителни!

1,2,3...

Какво броиш? -Техните деца.

Ние всички сме дошли тук заради децата.

Не можеш да ни сравняваш!

Тяхната култура е примитивна.

Те изгарят мъртъвците. -Престани!

Хората, които живеят срещу нас

са дошли в Израел 10 години по-рано.

Работата е в това, че те също са били толкова разгневени

опитвайки се да избягат

на някое място с по-добро...

бъдеще.

Но както Чичо Стенли каза на баща ми,

бягството

не е възможно.

Този да не пикае?

Няма ли си тоалетна в къщи?

Той държи нас нагоре. -Не бъди саркастична.

Един етаж над семейството на Никол

живееше младата вдовица Симона.

Никол я обожаваше.

Майката на Никол не харесваше това.

По-късно,

щях да разбера какво имаше предвид.

Взимаш некачествените като тази тук и ги хвърляш на земята.

той работи за големите шефове от Тел Авив

Той ме поряза!

Какъв ти е проблема, Индира Ганди?

Какво искаш?

Престани!

Щеше да ми извади окото!

Прости му, нищо ти няма.

Луди Мароканци!

Какво?

Може ли да ми кажете пътя за училището.

Училището? Вървите направо,

завивате наляво, пресичате центъра на града, докато стигнете кафето на Йоси.

Прилича на лудница.

Училището е там.

Още мургави пристигнаха вчера. - Включително едно момиче.

Тя е нашата възраст. -Черна като дявол!

Не, тя е красива, деликатна.

Не като мен, Берберката?

Говориш като майка ти.

Не драматизирай всичко!

Йоси, луд ли си? Толкова много каси?

Какво пише на табелата?

"Кафето на Йоси", нали? Кой е Йоси?

Ти ли? Не, аз съм Йоси.

Така че не спори с мен!

Ето го и Моше.

Аз му правя такова впечатление!

Неговото възбуждане е отвратително! -Да, но е интересно...

Ти си демон! Не моя вината, че съм така красива?

Какво става Моше? -Какво, Йоси?

Какво става?

Защо тихо?

Пак ли същия проблем?

Виж

Кой е този? -Това е новия учител

от Тел Авив.

Той е красив! Каква загуба!

Стига, той е учител.

Ненавиждам хората от Тел Авив.

Те ни мислят за животни.

Харесва ми да гледам красив мъж.

Ти и твоите мръсни помисли.

Внимавай какво правиш Той е учител.

Добре ли си?

Да, това е само...

камъче попадна в обувката ми.

По-добре да тръгвам.

Мога да ви покажа пътя към училището.

Аз зная пътя, благодаря.

Кой е този надут човек?

По-добре да гледа да не стъпи накриво.

Стига, преди да си изплашил клиентите и туристите.

Туристи? По средата на пустинята?

Защо не? Лас Вегас започна по този начин.

Благодарение на кого? На евреи!

Обикновени Евреи като мен и теб.

Никол!

Ела тук.

Ела да учиш със сестра ти.

Престани!

Исках само да опитам.

Без повече "опитване", погледни се!

Ела тук преди да загубя търпение!

Какво прави блюдото неустоимо?

Какъв приятен аромат, Джанет!

Ние сме в кухнята.

Защо и каза?

Тя вече влезе.

Имаме нови съседи.

Както нас, те бяха докарани нощем.

Видях някой нови. В камиона днес.

Аз не харесвам тези Индийци.

Но съседите са си съседи.

Изглежда добре!

Поднасяш ги в десертна чиния.

Имаш право, аз също ще донеса още нещо.

Аз нямам нищо против тях.

Идваш ли горе?

Казах ти да стоиш далеч от нея.

Тя ме покани!

Вземи бонбониерата от бара.

Там! Давай!

Има ново издание на "Haolam Haze".

разказ за една голяма звезда от Тел Авив,

Зива Ярив.

Тя си докара Ягуар на връщане от Америка,

кара го по Дизенгоф, нашето Шан-з-Елизе!

И хората я аплодираха.

Това е новия учител!

Кой?

новия учител.

Тук пише, че той е поет.

Поет?

Той пише песни за радиото?

Ни най-малко, той пише поетични книги.

Вземи списанието, скъпа, но

занеси шоколадите на Индиеца...

Индийците.

Този сутиен ме убива.

Какво да им кажа?

Тяхната дъщеря е в моя клас

Тя никога не отваря уста.

Може би тя е бавноразвиваща се.

Нали знаеш, Индийци!

Какво говориш?

Индийците са много интелигентни.