Let's Eat (Siksyareul Habsida / 식샤를 합시다)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Бараши! Нали те предупредих да не ми дъвчеш обувките?

Да не би да си недоволен от мен в последно време?

Какво е това? Сърдит ли си?

Пусни си веднага канал Olive. Бързо! Бързо!

Не, няма месо вътре.

Наистина е вкусно!

Вкусно е!

Наистина е вкусно!

Това е…

Пица! - Изглежда вкусно, нали?

Да излезем ли да хапнем? Знам къде правят вкусна пица.

Съгласна! Ще поканим ли и Су Кьонг?

Решихме да се храним заедно.

Съгласна!

Я, Су Кьонг също била тук!

Да се чакаме при асансьора след 5 минути.

Да вървим.

ДА ХАПНЕМ

Епизод 5: "Тревоги и плач заради пари"

Радвам се, че си направихме група за вечеря.

Ако сам човек си поръча пица, няма да може да я изяде.

Да, и за да не хвърлиш остатъците, ги замразяваш,

а по-късно не стават за ядене.

Аз ги изхвърлям.

Пицата, притоплена в микровълновата, изобщо не е същата.

Без туршия. - Добре.

Защо? Не мога да ям пица без туршия.

Какво каза току-що?

Кое? Че не мога да ям пица без туршия…

Италианците са измислили пицата

и никога не трябва да произнасяш пред тях думата…

Туршия.

Пикантният, сладко-кисел вкус на туршията,

ще развали оригиналния вкус на пицата.

Оригинален вкус? Пицата си има все един и същи вкус.

Какво? Един и същ?

В тази пица, печена на пещ, се усещат вкусовете на 4-те сезона.

Когато пресният босилек погъделичка носа ти,

ще усетиш пролетта на майката Земя.

Доматеният сос напомня огнения вкус на лятното слънце.

Ароматното сирене предлага богатия вкус на есента.

Деликатният дъх на пещта ти напомня за топлината през зимата.

Никога нямаш търпение да започнеш да ядеш.

Пицата е най-вкусна, когато е гореща, не знаеш ли?

Ще изстине, докато слушаме историята ти за 4-те сезона.

Познаваш единствено вкуса на храната. Не усещаш очарованието й.

Пак ли започвате?

Защо не опитате да се разбирате, става ли?

Боже, тази ще изяде всичко! Да ядем.

Студено е!

Преядох!

Ето и сметката за режийните разходи.

Колко е?

Режийни разходи?

Но аз вече си платих месечния наем.

Сметката за режийните е различна.

Тя включва ток, топла и студена вода, отопление, асансьор…

Това ли е?

Никога не си плащала сметки, щом не знаеш, нали?

С парите, които мама ми изпрати, покрих сметката по кредитната карта.

Откъде ще намеря 500 хиляди за режийните?

Какво? 500 хиляди?

Как може разходите ти да са толкова големи?

А вашите не са ли толкова?

Разходи за отопление?! Е, да.

Ти ходиш по къс ръкав вкъщи.

Не спираш отоплението.

Така съм свикнала от преди. - Но сега е различно.

Пускай отоплението, чак когато захладнее и се обличай повече.

Ако на главата ти е топло, и на тялото ще му е добре,

затова слагай вълнена шапка.

От колко години живееш сама?

От 3 години. Защо?

Доста трикове си научила за тези 3 години.

Ами ти знаеш ли някакви специални трикове?

Облепваш прозорците с найлоните с мехурчета?

Или прегръщаш пластмасови бутилки с топла вода?

Само това ли? Вече почти 10 години живея сам.

Не съм виждала да икономисваш.

Разходите ти не са толкова големи.

Какви са тайните ти трикове?

Ами…

Няма да ти кажа!

Какво? - Защо?

Безплатно да ви дам съвет?

Може би, ако ме почерпиш чаша чай.

Ясен си ми.

Едно горещо кафе Американо.

Две горещи кафета Американо и…

Ти какво ще искаш? - Нищо.

Колко струва? - Аз черпя.

Нямаш пари да си платиш разходите. Ето, заповядайте.

Ароматно.

Е, какъв е? - Кой?

А, трикът ли?!

Просто не се прибирай вкъщи. - Какво?

Има много места в Сеул, където е топло.

Защо да пускаш отоплението вкъщи?

Виж! Дори тук е толкова топло. Така че просто забрави.

Да забравя? Искаш да ти избия някой зъб?

Наричаш това таен трик?

Как се охарчих!

Горещо е!

Платовете са дошли! - Юн Джин И? Обажда се куриерът.

Да.

Какво? Адресът не е ли 804 в сградата на Апартаменти "Империал"?

В квартал Ханам?

Съжалявам!

По погрешка съм написала предишния си адрес.

Да… Но оставете пратката там.

Ще отида да си я взема.

Забравила си, че си сменила адреса?

Да вървим, ще те закарам.

Наистина ли? Страхотен си!

Е, и аз ще си тръгвам.

Ще ми купиш питки с червен боб. В Ханам има страхотен магазин,

където продават питки, пълни със сладък червен боб…

Този квартал е наистина хубав.

Нали? И питките са наистина вкусни.

Защо няма такива и в нашия квартал?

Тогава кварталът щеше да е готин?

Тази къща?

Ти си била от наистина богато семейство.

Нека… да се връщаме.

Защо?

Мислех да ушия завеси с тези платове.

Но цветът изобщо не е изтънчен. Ще си купя други.

Каква изтънченост, та ти нямаш пари?

Дойде чак дотук.

Не ги взимай, щом няма да ги ползваш. Да вървим.

И какво? Ще си тръгнем просто така?

Само си загубихме времето.

Кой е по това време?

Тези хора не спят ли?

Ти ли си Ко Те Йонг?

Да, а кой сте вие?

Негодник! Как посмя да измамиш бедната Юн Ок?!

Ела ми! - Защо се държите така?!

Дори не знам за кого говорите?

Какво? Не знаеш ли?

Чонг Юн Ок. Не я ли познаваш?

Чонг Юн… Юн…

Какичката Юн Ок?

Изведнъж стана какичка?

Правиш се на миличък,

а й прибра парите от застраховката?

Пари от застраховка? - Точно!

Тя те е вписала като ползвател на застраховката си.

Ще ми се правиш на учуден? Боклук такъв.

Сещаш ли се колко съм ядосан,

щом дотичах на бегом, след смъртта на сестра ми?!

Какичката е… умряла?

Ракът е влязъл в рецидив?

Боже!

Да влезем и да поговорим. - Божке!

Бедничката ми Юн Ок…

Какво ще правя без нея?

Боже мили!

Бедната ми Юн Ок…

Ти си направил застраховка на сестра ми, нали?

Беше ми клиент, преди да се преместя в сегашната си компания.

Наистина ли ме е вписала като ползвател?

Когато подписа договора, не бях аз. - Точно така.

Наскоро го е променила.

Кога? - Правиш се, че не знаеш?

Явно доста често си я посещавал в болницата.

Очевидно е. Убедил си я.

Заради болестта си е станала лековерна.

Не е ли така? - Думите ти са доста груби.

Груби били, а? Да, бе, да.

Добре тогава. Груб съм бил, нали?

Защо правиш това?

Посещавах я често, понеже Юн Ок беше много болна.

Тя нямаше роднина, който да се погрижи за нея.

Каза ми, че отдавна не сте в добри отношения.

Все едно. Веднага дай парите от застраховката.

Мои са. В противен случай…

Ще те съдя! Разбра ли?

Пак ли си пазарувала? - Да.

Отива ли ми? - Да, добре ти стои.

Добро утро! - Добре дошли.

Су Кьонг, сметна ли колко е сумата на хонорарите и таксите,

които още не сме получили? - Ще ги сложа на бюрото ви.

Не само това.

Трябва да съберем дължимите суми, преди да свърши годината.

Тази сутрин ще се обадя на всичките длъжници.

Ще им напомня отново и следобед. - Това ще е достатъчно ли?

Звъни им на всеки час,

докато не получим всичко дължимо.

Добре, ще го направя.

Секретар И.

Няма ли да ядеш шоколадче?

Какво? - Когато адвокат Ким ти крещи,

ти винаги ядеш шоколадче,

за да се освободиш от стреса.

Скоро ще ни даде годишната премия, така че…

Ще се примиря, че ме хока и ще мина без шоколадче.

Трябва да работя.

Какво?