The Little Mermaid

"...НО РУСАЛКИТЕ НЯМАТ СЪЛЗИ

И ЗАТОВА СТРАДАТ МНОГО ПОВЕЧЕ."

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН

МАЛКАТА РУСАЛКА

Внимавай!

Още харпуни!

Пригответе мрежите!

Да я убием, преди да я качим на борда! - Къде е?

Чакайте.

Бърза е.

Дай ми друг! - Ще избяга!

Май ти се усмихва.

Изтървах я.

Още един. - Бързо, още един!

Отдръпнете се! Назад!

Какво правиш?

Това е русалка! - Какво?

Отвори си очите!

Какво ви става?

Тези води са опасни.

И времето е опасно.

Довечера е Коралова луна.

Казват, че тогава Морският цар призовава дъщерите си русалки

да примамват хора към гибел.

Така ли? - Да.

Дори най-силните не могат да им устоят.

Бабини деветини.

На работа!

Хайде. - Виждате ли?

Какво, Хокинс?

Просто вятърът усили вълнението.

Морският цар е. - Помогни ми.

Ако може, ще ни завлече на дъното.

По-бързо! - Вдигаме главното!

Стегнато е.

Къде е принц Ерик?

На носа е, сър Гримсби.

Ерик!

Какво правиш там?

Връщай се веднага!

Стига си се тревожил за мен, Гримсби.

Наречи ме себичен,

но не искам да уведомя кралицата,

че синът й е паднал зад борда под мой надзор.

И то на рождения си ден.

Май виждам испански галеон, насочен към сушата.

Да го последваме

и да видим с какво търгуват.

Корабът ни и така е препълнен.

Вече седем седмици рискуваме живота си.

Прибираме се у дома.

Ерик.

Слушай ме.

Бъди по-внимателен.

Внимавай, Гримсби!

Дъщери мои от Седемте морета,

приветствам новини от всички ваши води.

Тамика, Перла,

така се радвам да ви видя.

Каспия, Индира,

сърцето ми ликува, че сте тук.

Мала,

Карина...

Къде е Ариел?

Себастиан?

Трябваше да се погрижиш Ариел да е тук.

Опитах, Ваше Величество,

но това дете е невъзможно.

Тази сутрин й напомних за срещата.

Какво повече да стори един рак?

Може да я намериш.

Да, Ваше Величество.

Веднага.

"Да, Ваше Величество. Веднага, Ваше Величество."

Какво толкова има, да намеря една русалка?

С малко късмет, ще претърся само един океан.

Къде си, дете?

Не бива да се отдалечаваме толкова от двореца, Ариел.

Да се връщаме.

Как работи това?

Хайде, Ариел. Моля те.

Флаундър, не бъди такава гупа!

Не съм гупа.

Достатъчно се отдалечихме.

Я чакай.

Какво е това?

Не съм го виждала.

Хайде.

Ариел! Чакай ме!

Не мога да плувам толкова бързо.

Погледни само.

Сигурно са използвали кораба за битки.

Да, супер.

А сега да се махаме.

Перките ли ти омекнаха? - На мен ли?

Друг път. - Хубаво.

Тогава стой тук и гледай за акули.

Добре, става.

Какво?

Ариел, чакай!

Сериозно ли очакваш да има акули?

Флаундър.

Погледни.

Не бях виждала по-малък тризъбец.

Аз съм крал Флаундър, господар на Седемте морета!

Защо ли му е на човек тризъбец с такъв размер?

Скатъл сигурно знае.

Тя знае всичко.

Успокой се вече.

Това е само отражението ти.

Спокойно.

Нищо няма да ни се случи.

Флаундър, пази се!

Флаундър!

Добре ли си, Флаундър?

Разбира се.

Виждал съм и по-големи акули.

Просто не бива да отстъпваш,

а да им покажеш кой...

Върни се, Флаундър. Това е Скатъл.

Ариел. Здрасти, хлапе. Как си?

Аз само си похапвах.

Намерихме ново съкровище.

Влязохме в един потънал кораб

и беше доста страшничко.

Човешки неща.

Добре, дай да видя.

Дай да видя.

Знаеш ли какво е?

Леле.

Това...

Това... Да.

Много, много необичайно.

Защо? Какво е?

Това е...

Това е ресало.

Ресало. - Да.

С тези чудесии хората си правят прически.

Врътваш малко,

побутваш леко, захващаш оттук-оттам

и получаваш артистична плетеница от коса,

по която хората са луди.

Така ли? Бих се радвала да го видя.

Не може. - Флаундър.

Знаеш го.

Баща ти още ли не те пуска на повърхността?

Не, забранено е.

Той смята всички хора за варвари.

Не са чак толкова зле.

Ако не си кокосов орех.

Мразят ги.

Кълна се, докопат ли някой,

го натрошават на парченца. Странна работа.

А какво е това? - Ариел!

Преплувах половин океан да я търся.

Ариел!

Себастиан!

Извинявай! - Ариел!

Какво правиш там?

Пак ли си с кухата лейка, която не отличава плуване от летене?

Ей!

Май забрави, че довечера е Кораловата луна?

О, не!

О, да!

Събирането на дъщерите на цар Тритон

без една.

Татко ще ме убие!

Прощавай, Скатъл, ще вървя!

Аз също, съкровище.

Ще глътна въздух.

Да, бързай у дома, принцесо.

Не искаме да закъснееш за сбирката на татко си, нали?

Може да се присъединя.

Момент, колко жалко.

Изглежда, че батко е забравил да покани леля Урсула на забавата.

Отново.

Аз трябва да устройвам забави, а не да чакам покана.

Само как пирувахме, докато живеех в двореца!

А сега съм черната овца на семейството.

Линея, докато съвсем се стопя.

Прокудена и заточена, почти изгубила ума си

в тази мрачна пещера от петнайсет дълги години.

Докато тате и разглезените му русалки празнуват Кораловата луна.

Ще им дам аз повод да празнуват.

Май най-сетне открих слабото място на татко им.

Да.

Увлечението на червенокоска по хората може да е шансът,

който чакам.

Безотговорно е.

Сестрите ти са тук само за една фаза на Кораловата луна.

Представяш ли си някоя да пропусне събирането?

Не. Прав си.

Съжалявам.

Не е виновна Ариел.

Докато изследвахме дъното, ни подгони акула...

Акула ли? Пак ли ходи при потъналия кораб?

Онези води са опасни.

Не се тревожи за мен. - Тревожа се, малката ми.

Тревожа се.

Това увлечение по хората трябва да спре.