The Monk (Le Moine) (Le Moine)

Знам, че не е леко.

Но, на нас ни се налага да следваме най-лекия път.

Да.

Старая се да не мисля за това.

Но не се получава.

С кого бяхте тази вечер?

С дъщерята на брат ми.

Тя ми е като дъщеря.

Всеки път си мисля, че ще е за последно.

Но, колкото повече се отвращавам от себе си,

толкова повече ми става страшно.

И всичко се повтаря.

Коя е причината за страха ви?

Може би ме е страх за това, че ще ни разкрият.

Когато я викам,

тя обръща глава.

И ме гледа така... Може да се каже, че тя сама ми даде повод.

Всичко започна тогава, когато видях краката и, такива тънки.

Такива...Преди тя за мен беше просто едно момиче.

Но, когато видях нейните извивки...

Преди не мислех за нея.

Тя беше никоя.

Но, сега...

Сега тя не може да бъде никоя.

Ако се увлечете по нея, ще я унищожите.

Тогава тя ще бъде никоя.

Помислете за това, какво зло можете да й причините.

Често ли съгрешавате със своята племенница?

Да.

Често. Много често.

Понякога и няколко пъти на ден.

Мълчите?

Шокирах ли ви?

Дойдохте да се изповядате.

Моите отговори нямат значение.

Става въпрос за вашите грехове.

Носи ли ви радост тази изповед?

Можете ли да признаете, някой по-тежък грях?

Какво може да бъде по-тежко от това? - Не аз определям размера на греха.

Всеки грешник си има свои граници.

Бог, уверявам ви, осъжда всеки грях.

А вас отче,

злото не ви ли плаши?

Сатаната няма ли власт над вас?

Сатаната има власт над нас толкова, колкото му позволяваме.

Толкова ли е просто всичко?

Да.

Всичко е толкова просто.

Венсан Касел

Дебора Франсоа

Жозефин Джепи

Серхи Лопес

Катрин Муше

Жорди Даудер

Фредерик Ноале

Роксана Дюран

и Джералдин Чаплин в ролята на абатисата

МОНАХЪТ

JimmyBG28 Ви пожелава приятно гледане!

Режисьор: Доминик Мол

През декември 1595, в нощта на Свети Амброуз,

пред храма на капуцините недалеч от Мадрид,

беше намерено изоставено бебе.

Единственото му отличие от другите деца,

беше белег с формата на ръка, поставена на рамото му.

Някои от братята, най-вярващите, видяха в това знак от демон.

Но, брат Мигел обяви, че детето е дар Божи.

И братята решиха да го възпитат.

Нарекоха го Амброзио.

Под тяхно влияние, Амброзио от рано се запозна с науката,

писмеността и рисуването.

Той имаше много амбиции.

На 18 години го приеха за монах.

За всички братя, Амброзио стана пример за прилежност и вяра.

Всички го уважаваха, но му и завиждаха.

Неговата дълбока вяра, талантът му да убеждава хората да се изповядват,

бяха в основата на неговата репутация.

Изглежда, че закъсняваме.

Истина ли е, че му викат Божи човек?

Да. Той сам реши толкова грехове, колкото всички монаси в региона.

Отче, всички в църквата, само него чакат.

Не се бойте, ще дойде скоро.

Господи,

обръщам се към теб с молба.

Дай ми сили да продължа мисията,

която ми възложи.

Обръщам се към вас в името на Дева Мария,

майката Божия.

Ако Бог види, че аз искам да насоча душите ви в грешна посока,

нека да отнеме гласа и живота ми.

И ви моля, когато говоря,

благословете езика ми,

и сърцата на тези, които ме слушат,

за да може езикът ми да говори в сърцата на всички,

и да запали в тях пламъкът на истината.

Дево Мария,

всемогъща царице,

чуй гласа ми,

дай сила на словата ми,

и дай сила на гласа ми.

Няма такъв грях,

за който да не искате прошка.

Покаянието е единственият път за грешника.

Едно движение и ще пропаднете.

Висите над пропаст.

Крепите се на тънко въже.

Това въже е вашият живот

и той чака само една дума от вас.

Злото е много далеч,

съблазънта е много голяма,

но аз не мога да правя жалки уговорки.

Да! Той е хитър и могъщ.

Да, Той е опасен.

Но само за този, който със своите слабости,

му е дал място в сърцето си.

За това не се замисляйте! Отдайте душата си на Господ!

Послушайте гласът му, когато ви говори!

Върнете се. Върнете се към мен!

Не обръщайте внимание на нищо, върнете се към моята вяра.

И тогава аз ще ви дам благословията си, силата,

и Рая.

Е, какво ще кажеш?

Той говори истината.

Има такъв жив глас.

Направи ми такова впечатление, че даже погледнах в сърцето си.

Замая ми се главата.

Лельо...

Лошо ми е.

Моля, дайте да ви помогна.

Благодаря ви, господине. - Разрешете да ви се представя.

Казвам се, Лоренцо Милина.

Вие сте от благородния род Милина?

Да. Точно така.

А вие? С кого имам честа?

Казвам се Елеанела Адолфо,

а това е племенницата ми, Антония.

Нямам търпение да видя мама, за да й разкажа, какво видяхме.

Лельо, да си ходим у дома. - Тръгвате ли си вече?

Да. Майка ми е болна и не мога за дълго да я оставям самичка.

Благодаря още веднъж, господине.

Надявам се да се видим скоро. - Ние също, господине.

Амброзио, сине мой.

Твоята днешна реч, думите ти,

ми дадоха силата, от която се нуждаех.

Боли ли ви?

Животът ми ме напуска лека-полека.

Просто сте малко болен. Скоро всичко ще е наред.

Вече всичко е наред, Амброзио.

Даже ако те боли, трябва да се държиш.

Отче,

от известно време сънувам един и същи сън.

Ще ми разкажеш ли за него?

Всичко се случва по време на служба.

Аз съм на покрива на църквата,

и се съмнявам в себе си.

Знам, че нещо лошо се е случило,

но не зная как да се справя с него.

Чувам писък на орел.

Писък силен и страшен.

Приближавам се към края на покрива.

Виждам момиче, което се моли под лъчите на слънцето.

Приближавам се към нея.

Тя не се обръща.

Не виждам лицето и, но аз знам, че я познавам.

Протягам ръка,

но не мога да я докосна.

Не мога.

Може би в съня ти е дошла Светата Дева.

Тя е едновременно с нас и е недосегаема.

Но мисля, че ти сам ще разбереш всичко.

А моето обяснение няма да те задоволи.

Умът ти е много по-остър от моя.

Ти сам трябва да разбереш смисъла на съня си и неговото предназначение.

Казвам се Маноло Естевес.

Ние сме от Бургос.

Моят спътник, Валерио, иска да остане в това свято място.

Болести унищожиха домът и родителите му.

Той преживя всичко това. За щастие или за проклятие.

Той няма бузи и нос,

а устата му е покрито с рани.

Принуден е да носи тази маска,

за да пази лицето си от чужди погледи.

Може да я сваля само в мрак,

за да се храни, или да спи.

Това ваши думи и желания ли са, или негови?

Мои.

Искам да се скрия от света и да се приближа до Бог.

Неговата история не ме оставя равнодушен към злочестата му съдба.

Но нашето предназначение са молитвите и покаянието.

Неговото физическо състояние, няма да му позволи да прави това.

Още повече, той може да спи единствено ако е сам.

Не може да присъства на нашата трапеза,

а това противоречи на правилата ни.

Не мисля, че мястото му е сред нас.

Прав сте брат Диего.

Но ние ще го приемем. - Мога ли да знам защо?

Голяма част от братята ни са от добри и знаменити семейства.

Но не и в неговия случай. Това ви плаши.

Вместо го съдите за това, че е различен от нас,

трябва да го приемем с радост.