Three Kingdoms: Resurrection of the Dragon (San guo zhi jian long xie jia)

228г. сл.н.е.

По това време Китай бил разделен на три кралства - Уей, Шу и Ву.

Страната била раздирана от непрестанни войни,

а народа страдал от глад.

В това време се родил герой, чието име било Зилонг от Шу.

Това е неговата история.

Кълна се да браня Хълмовете на феникса до сетния си дъх.

Кълна се днес да заловя Зилонг жив.

Имаме само един живот.

Мечтите ми трябва да са големи и да се старая да постигна нещо значително.

Точно както кучето си търси добър стопанин.

Затова реших да се присъединя към силите на Лу. Тогава срещнах Зилонг.

От кое село си? - Чангшан.

Как се казваш. - Зилонг.

Кога си напуснал дома си? - Преди почти две години.

Защо искаш да се присъединиш към Лу?

За да служа на страната и да създам семейство, когато настъпи мира.

Вярваш ли, че можем да победим?

Вярвам, че човек може да начертае съдбата си.

Това е челната линия на армията на Лу.

Армията на Као е по-силна и е решена да елиминира Лу.

Лу бърза да се укрепи и обещава

и обещава скоро да пристигнат подкрепления.

Ние сме тук...

Чангшан трябва да е тук.

Не е там.

Трябва да знаеш повече за страната си, младежо.

Чангшан е тук.

Безвкусен е.

И аз съм от Чангшан.

Сега сме тук.

Ако се бием за господаря Лу и обиколим картата,

в страната ще настъпи мир. Ще се приберем у дома като герои.

Наистина ли можем да обиколим толкова обширна територия?

Млади човече, стой до мен и ще ти помогна да я обиколиш.

Братко, отколко време си в армията?

От пет години. - Липсва ли ти дома?

На кого не му липсва?

Никога не съм се връщал.

Човек трябва да се стреми към големи постижения.

Заклех се да не се прибирам докато не се прославя.

Братко.

Приеми я като дар. - За мен ли?

Картата е запечатана в сърцето ми.

Всички сте мъртви.

Какво има в кутията? - Откъде да знам?

И кой е този човек?

Какво има? - Ти се върна.

Случиха се два странни неща. Пред портата бе оставен дървен сандък

и се появи този човек, твърдящ, че е изпратен от господаря Лу.

Той ли е подкреплението? - На подкрепление ли ти прилича?

Колко души води? - Дойде сам.

Сам ли?

Видях да пристига армията на Као. До няколко дни ще ни нападнат.

Врагът ни предизвиква. Ще ни нападнат утре.

Какво ще правим?

В лагера им има поне три-четири хиляди души.

Не са по-малко от 8000. - Откъде си толкова сигурен?

Край всеки казан, готвят десет души. Според съгледвачите ни,

имат над хиляда казана.

Това означава, че имат 10 000 войника! - Не исках да ви плаша с броя им.

Обречени сме!

10 000 не са нищо. Не бива да се боим от тях.

Као познава изкуството на войната, но по природа е скептичен.

Войската му може да изминава по 100 мили на ден, но изминава по 30.

Явно се опасява от нещо. - Какви опасения може да има?

Бои се от някого в нашата армия. - От кого?

От военния съветник на Лу.

Шуг.

Битките са подобни на играта на шах.

Вместо да пази всяка фигура и да играе защитно,

човек може да жертва пешка, за да премахне краля на противника.

Трябва да предадем този лагер или всички ще умрем.

Можем ли да победим? - Бих ли дошъл, ако нямахме шанс?

Също както в шаха, по-добре е да изгубиш пешка, отколкото играта.

Ще нападнем врага тази вечер.

Но ние сме едва хиляда души. - Може да стане единствено тази вечер.

Предвиждам, че в полунощ ще има буря.

Това ни предоставя много добра възможност.

Но достатъчно смели ли сте, за да действате?

Войните от Чангшан са изтъкани от смелост! Но ако не завали?

Ако в полунощ не завали, ще бъда обезглавен.

Шуг!

Няма време. Почти полунощ е.

Бързаме към лагера на Као, преди да е заваляло.

490 души ще чакат в засада от ляво на лагера.

Други 490 ще чакат от дясната страна.

Останалите 20 войника от Чангшан ще бъдат нападащата част,

която ще нахлуе в лагера, за да свали флага им.

Това ще сломи бойният им дух. Врагът ще бъде разтърсен.

Тогава другите две части ще нападнат едновременно

Въпреки големият им брой, ще ги победим.

Животът е като шаха. Необходимо е едно действие, за да победиш.

Битката свърши. Трябва да отида да спася други места.

Атака!

Атака!

Зилонг, ела с мен! Трябва да свалиш флага им!

Аз ще убия водачът им. - Братко!

Братко, ще ти помогна!

Братко!

Водачът на авангарда е мъртъв!

Атака!

Атака!

Ще ги нападна отново!

Зилонг ми помогна да убия водача, но не каза на никого за това.

Разярен от загубата, Као реши да поведе армията лично,

за да се погрижи Лу да бъде унищожен веднъж завинаги.

Лу не искаше да изостави цивилните и напредваше много бавно,

докато не стигнаха Хълмовете на феникса.

Докато армията на Као приближаваше,

кръвните братя на Лу, генералите Гуан и Шанг

бяха изпратени да съпроводят цивилните до храма на хълма.

Цивилните страдат заради мен.

Какво предлагаш, съветнико?

Господарю Лу, гадателските ми способности не могат да дадат отговор.

Последния ни успех ми спечели доверието на съветника.

Защитата на семейството на Лу бе поверена на мен.

Най-сетне имах възможност да се докажа.

Колкото до Зилонг, изпратих го да помага на бежанците.

Какво да правим? Изгубихме ли се?

Да се върнем откъдето дойдохме. - Сигурен ли си?

Няколко пъти минахме по този път.

Трябва да се върнем при съпругите на Лу.

Разбрано!

Това не е на добре. Преследват ни войници на Као!

Господарю, обградени сме! Армията на Као е почти тук!

Трябва да затворим портата! - Не можем да я затворим!

Семейството ви още не е пристигнало. - Трябва да защитим цивилните!

Братко Лу! - Затворете портата!

Армията на Као приближава! Спасявайте се!

Влизайте по-бързо! Затваряме портата!

Братко!

Зилонг. - Братко!

Нападнаха ни войници на Као.

Къде са двете дами и младия господар?

Изгубих ги.

Братко Шанг!

Как смееш да ме предизвикваш? - Първо ще трябва да убиеш мен.

Спрете! Братко Шанг!

Контролирай се!

Владееш копието отлично, млади човече.

Гуан, Шанг, свалете оръжията.

Цивилните страдат заради мен.

Вината е единствено моя.

Ще отида да потърся младия господар.

Дайте му бронята ми.

Ще ти помогнем да си проправиш път. - Да.

Хапни добре, за да се биеш с пълен стомах.

Братко, не се тревожи за мен.

Не съм важен човек и мога да изгубя единствено живота си.

Няма за какво да се тревожиш.

Боя се единствено, че няма да завърша обиколката с теб.

Обещай ми, че дори сам, ще я завършиш. - Не говори глупости.

Просто отиди, язди внимателно

и върни младия господар жив и здрав.

Вярвам, че човек може да начертае съдбата си.

Можем да те съпроводим само дотук.

Дали ще се видим отново?

Ще се срещнем, когато изпълним мисиите си.

Аз съм великият генерал Шанг. Кой ще се осмели да се бие с мен?

Един ден ти ще поведеш армиите на Као.

Затова, трябва да се научиш как протичат битките.

Као! - Братко Шанг, да вървим.

Господарю, хората, ни са били нападнати и е трябвало да отстъпят.

Убихме жените на Лу, но не открихме сина му.

Разчитам на теб.

Заловете този човек. - Да, господарю.

Моля ви, независимо дали успея или се проваля, пощадете Пинган.

Всички, които виждаш там долу, са твоите пешки.

Запомни това.

Предпочитам да проваля всички на света, отколкото те да провалят мен.

Изпратете колесниците!

Дядо!

Не заповядах ли да го заловите?

Как се казваш, могъщи войне? - Зилонг от Чангшан.

Зилонг! Някой ден ще те заловя!

Стига да живееш толкова дълго!

Със спасяването на младия господар Зилонг си спечели слава.

Човек трябва да се стреми към големите цели.

Зилонг правеше точно това.

Най-сетне Чангшан имаше герой.

Всяко семейство в селото празнуваше.

Зилонг бе поканен да посети селото.

Зилонг, нашият герой! Подготвихме куклено представление за посрещането ти.

Страхотно!

Насам, ако обичаш.

Ето го могъщият ни войн. - Зилонг от Чангшан.

Пази се от меча ми. - А ти от копието ми.

Непохватно момиче!

Как можа да изпуснеш великия герой?

Всичко е наред. Случва се.

Как може Зилонг да загуби? Поне при нас не бива да се случва.

Продължавайте да свирите!

Защо не се храниш?

Кой знае кога отново ще готвя за теб.

Искам да помогна на господаря Лу да обедини страната.

Когато мисията ми приключи, ще се върна за теб

и повече няма да се делим.

Ще те чакам.

Да ядем.