Painter of the Wind (바람의 화원)

ХУДОЖНИКЪТ НА ВЯТЪРА

Искам да разкажа историята на един човек.

В чувствата ми се преплитат и радост, и болка.

Тя изпълва душата ми с нежност,

и ме кара да изпитвам непреодолим копнеж.

Тя беше най-добрият ми ученик,

моят най-добър учител

и най-добрият ми приятел.

И още…

Тя е моята голяма любов.

Епизод 1 "Рисуване от натура"

1777 г. Първата година от управлението на Чонгджо,

известен с реформите в науката и изкуството.

Какво правиш?

Да е "да", не е "не".

Залагайте! Синьо или червено?

Представител на сините

е аристократичният Чанг Хьо Уон.

Представител на червените

е чудакът на академията, Шин Юн Бок.

Състезателите потапят четките в мастилото.

Конкурентите се гледат с присвити очи.

Изглежда са готови да започнат.

Тръгвайте след сигнала.

Готови! Старт!

Който задържи четката изправена по-дълго, е победител.

Точно така.

Четката на Шин Юн Бок не пропусна ли завоя?

Изглежда мастилото му свърши.

Ама това е било стратегия.

Такава техника на четката не се среща често.

Добре, Чанг Хьо Уон печели преднина.

Дано да продължи така.

Ще се предадеш ли? Нарочно се бавя, за да не изглеждаш жалък.

Изглежда надценяваш способностите си.

Четката, бърза като вятър, ще определи победителя.

Наградата е четка от Цин. Изисква специална техника.

Така, така! Това е много важно.

Ама че мастило! Няма ли да свърши?

Хартията, хартията свърши.

Как така ще свърши хартията?

Ако се страхувах, че ще загубя, нямаше да се състезавам.

По-добре внимавай да не изпуснеш четката.

Ти, малкия, май си търсиш боя, а?

Какво? Стигна до тук и се отказваш?

Ама че си! Не спря да мелиш.

Като мелница си! Благодаря ти!

Юн Бок спечели!

Победа!

Какво се случи? Имаше проблем ли?

Млъкни!

Красива е, нали? От Цин е. Много е специална.

Ще я пазя.

Подхожда ти като на прасе звънче.

Тази четка не е за тебе.

И защо? Понеже не можеш да губиш?

Ще ти върна четката, ако ми кажеш "хьоним".

Идиот!

3… 2…

Хей! - Какво?

Хьоним. - Боже!

Бавен си, ще си я запазя.

Тази четка…

е на баща ми.

Човек трябва да държи на думата си.

Държиш се като момиче.

Момиче?

Наричаш ме момиче?

Какво ви става?

Защо се биете?

Какви ги вършите?

Защо сте се развикали?

Искате ли да рисувате от натура или не искате?

Искаме… Искаме.

Тогава какво чакате?

Ще броя до 10 и повече няма да чакам.

Учителю!

Едно.

Две.

Три.

Къде са учениците? Защо вие сте тук?

Поздравяваме ви, г-н Главен художник.

Защо не виждам нито един ученик?

Днес е началото на Деня на Имперския дракон.

Денят на Имперския дракон?

Тръгнали да рисуват на открито

в Деня на Имперския дракон.

Имат ли мозък в главите си?

Това е практика,

която г-н учителят спазва всяка година.

Този упорит идиот.

Няма да се спре.

Има постановление

днес да се оцветява

ритуалният имперски дракон.

Но как да не излезем в този пролетен ден

и да пропуснем рисуването на открито?

Така ли е? - Благодарим ви, учителю

Добре… Добре.

Аз ще поема цялата отговорност.

Ние сме възпитаници

на кралската художествена академия

и трябва да положим всички усилия,

за да заслужим призванието си.

Разбирате ли ме? - Да.

И така…

Какво гледате там?

Леле, толкова са красиви и нежни!

Погледни ги само.

На коя къща принадлежат тези кисенг?

Виж тази в червеното.

Нямаш никакъв вкус.

Погледни последната, несъмнено тя е най-хубава.

Виждаш ли?

Тази направо цъфти.

Защо пък да цъфти?

Плътта й процъфтява.

Така да се каже, тази жена има много плът.

Аристократите гледат кисенг с ококорени очи.

Боже! Боже!

Ти пък какво разбираш от жени?

Те са като цветята, нежни и красиви.

Стотици цветни пъпки, готови да разцъфнат

тънки високи кръгли и пищни.

Толкова са различни.

Въпросът е каква предпочиташ.

Колко жени си имал, хьоним, че знаеш толкова?

1… 2… 3… 4.

Добре, де, а ти какви харесваш?

Аз ли?

Не знам.

Млъквайте!

Разпуснати момичета.

Казах, без мое разрешение,

да не си отваряте устите.

Ама че сте невъзпитани.

Какво сте зяпнали момичетата?

Кралският художник

не се заглежда по всяка жена.

Момчета, съсредоточете се.

Няма цял ден да ви чакам.

Не искате ли да рисувате?

Отговорете! - Да, искаме!

До довечера

трябва да сте приключили и ще се съберем пак тук.

Разбрахте ли ме? - Да.

Хайде, хайде, хайде, не се мотайте.

Тръгвам. - Добре.

Рисуването сред природата е благодат.

Отпусни се и рисувай.

Добре.

Татко, и аз тръгвам.

Добре. Грижи се за него.

Той има бъдеще на кралски художник.

Някой ден ще стане велик майстор.

Ще донесе слава и уважение на семейство Шин.

И без да ми казваш,

аз се грижа за него, татко.

Вярвам ти. Хайде сега върви.

Тръгвай.

Пристигна ли?

Човекът, когото очаквате, е тук.

През всичките тези години

нямаше никакви вести от теб.

Преосмислях чувствата си

и се опитвах да открия важните неща, които да ми донесат прозрение.

Не очаквам нищо от минали обещания

и не копнея за миналото.

Как да те накарам да разбереш?

Горчиво и болезнено е.

Ела при мен.

Това може да е…

последният наш момент.

Ще престанеш ли да вървиш след мен?

Винаги ще те следвам.

Спри да ме преследваш, хьоним.

Юн Бок, ще ти покажа метода "тонгак".

Дърво, вода, животни, растения, природата изобщо.

Може да си добър, но без тези елементи…

Хьоним днес рисуваме по свой избор,

защо ми е методът "тонгак"?

Така е.

Тогава какво ще рисуваш?

Какво те интересува?

Ти си ти, аз съм аз. Остави ме на мира.

Хей, малкия, ние сме от едно семейство.

Хьоним, ти върви натам,

а аз ще тръгна насам.

Ще броя до три.

Едно, две…

три.

Върни се преди залез-слънце.

Боже, колко е красиво!

Всичко е готово.

Да вървим.

Кой е той? - Какво имате предвид?

Ето там, погледни!

Кой си ти, момче?

Помогнете, някой да го хване.

Хванете го веднага!