No Longer Human (人間失格 太宰治と3人の女たち)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя:

Осаму… Осаму!

Прекрасна си! Не ми се иска да умираш.

Обичам те… Обичам те!

Кенджи!

Кенджи?

Помислих, че ще умра!

ПРОВАЛЪТ НА ЧОВЕКА

Преминах през живот, изпълнен със срам.

ТОКИО, 1946 - Значи момичето е мъртво?

Да, наистина! А той оцелява и пише книга.

На всичко е готов. - Откачалка!

Отлично! Неповторим е. Само да го остави човек да пише.

А може ли? Нали бил наркоман?

Бил е и в лудница, нали?

Вярно, после пак тръгнал да се самоубива с някаква.

Пак ли? - А сега как е?

Още ли пише за това как иска да умре?

Е, всичко опира до истинността.

За нея би направил абсолютно всичко.

Какво е това? - Това ли?

Може би е любовно писмо. - Любовно писмо?

Какво значи това?

Вземи, Масаки. Не я ли искаш? А, искаш я!

Извинете?

Добър ден. Как сте?

Казах ти, че ще започна, когато приключа със сегашната си работа.

Не съм забравял и за миг.

Само искам да напомня, че сте ни обещали истински шедьовър.

Шедьовър? Виж ти, прекрасно!

Значи пишеш шедьовър?

Жаден съм. - Чаят е чудесна идея, нали?

Защо ти беше да го казваш?

Тя никога не хвали творбите ми.

Но вие сам твърдите, че с тази книга ще запомнят името ви.

Нямам търпение да я прочета!

Голям почитател съм ви, още от училище.

Е… имам идея за една.

За шедьовъра ли?

По-скоро любовна история.

Скъпа моя, не спирам да мисля за това.

Може би звучи странно,

но вие постоянно сте в ума ми. Ще говоря направо.

Съгласен съм с това, което предлагате.

Вие не сте сама. Моят живот е в ръцете ви.

Само изпращайте писмата си под псевдоним, моля ви.

Трябва да бъдем дискретни. Промениха се много неща.

Вие сте прекрасен човек, живейте в мир,

сякаш животът ви зависи от това.

Копнея за вас.

Да нямаме гости? - Да.

Една госпожица Ота.

Тя изпрати телеграмата, нали?

"Ота Шизуо" от Изу.

Здравей.

Ядосан ли си, че дойдох да те търся? - Не…

Нямах търпение да те видя. - Не си направила нищо лошо.

На 30 си, а още се държиш като дете.

Не гледай само в мен. - Нищо друго няма значение.

Нямаше ли да се омъжваш повторно, за онзи банкер?

Няма да съм му съпруга, а наложница.

Разбра, че майка ми не ми остави нищо, когато почина

и ми заяви това. - Ужасно е!

Но идеята ми харесва. Без да включваме брака.

Не мога да прекарам живота си с човек, когото не обичам.

И затова

писа на един гладуващ писател и му се предложи за любовница?

Защото ти ми харесваш.

Извинете…

Никой не харесва влюбените.

Интригуваш ме.

Всички страдат и се опитват да направят живота си по-добър.

Ти правиш обратното - искаш да пропаднеш.

Можем да пропаднем заедно, Шизуко.

Ще ме обичаш ли до смъртта си?

Прибрах се. - Виж ти, сенсеят!

Ваша ученичка? - Да.

Може ли да получим стая?

Имаме да обсъждаме някои неща.

Миличка, по-добре забрави този писател. Той е ужасен човек.

И е женен. - Няма нищо.

Любовта е в служба на изкуството. Съпругата му разбира.

Не е ли чудесна? Сега положението е такова.

Птица, паднала от високо, обичаща, за да живее.

Отвратителен сте! Жена ви не беше ли бременна?

Какво да направя? Вече съм влюбен в нея.

Сладурана такава!

Когато съм с теб,

светът се изпълва с нови усещания.

Шизуко…

Позволи ми да прочета дневника ти.

Но това… - Разбирам те.

Искаш го, заради новата си книга.

Но аз мога да го използвам… за нашата книга.

Но…

Ще ти дам 10 000 йени. Ще ти стигнат за цяла година.

Затова ли поиска да дойда тук?

Глупости!

Просто исках да те видя.

Шизуко.

Двамата ще създадем съвсем ново изкуство.

Ти можеш да живееш завинаги в книгата ми.

Само ние двамата можем да го постигнем.

Аз…

Много искам бебе.

Пухкаво, голямо бебе.

Дете, родено от истинска любов.

Изпълни ми това желание.

Прекрасно!

Значи ще дойдеш в Изу, за да се обичаме.

Ако го направиш, ще ти дам дневника си.

Сега какво?

Какво да правя сега?

Всички да идат по дяволите!

Г-н Сакагучи! - Добре ли сте?

Пак ли ти… Сметката.

Сигурно е трудно да си автор на бестселъри.

Напиши и ти един.

Моята книга ще е по-добра от твоите "мнения за упадъка".

Шедьовър!

Тези ги продават най-добре, нали?

Нали това значи думата? Да, Дазай. Напиши един.

Шедьовър.

Кажи ми… Още ли се намираш в Ада?

Още ли пишеш от бездните?

Един семеен мъж може ли да попадне в Ада?

Мъка, нали?

Съпруга, деца…

Писателят не бива да притежава неща, които не може да опази.

Да, но любовта не пита.

Хората се провалят.

Пропадат, защото са живи.

Ти, Дазай…

Още не си паднал достатъчно!

Писателят не може да пише, ако в него няма нещо счупено.

Затова ще му дам всичко и ще заживея в него.

Искам да видя цветята, родени от този съюз.

Тази любов ще се превърне в съвсем ново изкуство.

Здравей.

Миришеш на сливови цветчета.

Тук ли стоиш, когато мислиш за мен?

Докато чакам любовта ти?

Прекрасно! Храна, достойна за Иисус.

Шизуко.

Къде е?

Странно развълнувана, прочетох "Въведение в икономиката"

на Роза Люксембург.

Бях изумена от нейната смелост.

Не бих се поколебала да захвърля

всички конвенционални идеи.

Унищожаването…

То е толкова жалко и тъжно…

И красиво.

Какво точно възнамерявах да направя?

Лека нощ.

Никога не съм се стремяла към революции.

Никога не съм познавала любовта.

Хората… - Хората сме

родени за любов и революции.

Хубаво е.

Така ли? - Да, много. Просто отлично.

Така си и знаех.

В дневника ти има сила.

Сега мога да пиша.

Нашата история?

"Залязващото слънце".

Трябва да й покрием очите.

Светата Дева е чиста. Няма представа какво вършим.

Чувала ли си този стих от Лермонтов?

"Перла се крие само в наранена мида".

Най-красивото е в онзи, който е бил нараняван.

Красиво е.

Скоро се връщам.

Защо…

Няма да си тръгвам. Утре започвам да пиша.

Не искам да си отивам.

По-добре обичана любовница,

отколкото пренебрегвана съпруга.

Дазай трябваше да умре в морето. - Не!

Морето е най-нелепият избор!

Когато вълните направиха "бум!", момичето се уплаши.

Тъкмо си помислих, че краят е дошъл,

и тя изведнъж извика непознато мъжко име!

И аз я изритах!

Копеле! - Тъпак!

Прокобата й ме настигна.

Следващия път нека е река!

Отврат! Разочарована съм. - Описваха ви като страдалец.

Страдам, когато не мога да пиша, целият унивам и тогава…

Пия!

Отговорете ми сериозно. Какво искате да направите, преди да умрете?

Да обичам, може би. - Въпреки съпругата си ли?

Да, дори това да ме убие.

Това е много грешно! Нали?

Всеки с мнението си.

Това ми хареса! Харесвам кариеристки.

Не е нещо необикновено. - Томие, впечатляваш ме!

Мен не ме бройте. Само мъжете харесват подобен тип любов.

Сериозно ли?

Може и да не е морално да се влюбиш, когато имаш семейство.