The first 200 lines.
Макар и разяждана от поквара и войни,
римската империя си оставаше най-великата сила в света.
Но от изток се появи нов народ
див и независим - хуните.
Древното пророчество вещаеше, че един мъж ще ги обедини,
и ще отнеме на Рим владичеството над света.
АТИЛА
- Стрелата ми не го стигна! - Еленът я надбяга.
Време ти е за по-голям лък.
На земята на Донат сме.
Гонитбата беше дълга, стана неволно.
Ще му пратим рогата на елена в дар.
Може да са ни видели.
Ако се оплаче, ще го убием.
Безумие е хуни да убиват хуни.
Как ще завладеем западните земи, ако воюваме помежду си.
Татко пак спомена за западните земи.
Като млад той беше там.
Той ли ги откри?
Не. Други са ги открили много отдавна.
Как?
Заради една конска муха.
Един воин опитомявал жребеца си,
когато една щръклица така го ухапала, че конят побягнал.
Воинът го последвал през големите блата.
Няма път през блатата. -Конят намерил път.
Воинът последвал коня, а отвъд големите блата...
Открил западните земи..
Татко казва, че ще ги завладеем.
Когато се появи великият цар. - А как ще го познаем?
Той няма да се кланя на никого,
а всички ще коленичат пред него.
Той ще управлява хуните като един народ,
ще стиска в десницата си меч...
И... ще си ляга, когато му кажат.
Да, татко.
Не! Атила, недей!
Нека им помогна!Скрий се под каруцата
и не мърдай.
Татко!
Татко.
Татко...
Хванете го!
Ти си синът на Мунджук.
Какво направихте с баба?
Мъртва е. Баща ти също.
Така му се пада, задето ловува в земите ни.
Сага аз съм твоят господар.
Коленичи!
Коленичи!
За да те оставя жив. Като мой роб.
Как се казваш, момче?
Атила. Син на Мунджук.
Не ме ли позна?
Аз съм Руа, братът на баща ти.
Отдавна не си ме виждал.
Татко загина. - Да, преди седмици.
Оттогава ли се скиташ сам?
Сега си в безопасност. Ела.
Освен ако не предпочиташ да живееш сам из степите.
Кои са трите свещени животни?
Росомахата, защото не отстъпва.
Мечката, защото брани малките си
и конят, защото е на бога на войната.
- Колко слоя има лъкът? - Два от дърво и два от кост.
Колко дълго трябва да загряваш лъка, преди да сложиш тетивата?
Докато външният слой се запоти.
Добре са те обучили.
Върви в шатрата си.
Мястото му не е тук.
Взех братовата си жена и големия му син.
Да оставя малкия да умре в степта?
Да.
Да, заради Бледа.
Той е по-големият.
Ще получи по-голям дял, когато умра.
Те ще се скарат. Отсега го виждам.
Кой е там?
Коя си ти?
А ти кой си? - Атила.
Аз съм Гален. - Каква си?
Момиче. Да не си сляп? - Приличаш на старица.
Не съм по-стара от теб. - Защо не си с другите?
Те се боят от мен.
Защо ще се боят?
Защото чета по звездите и небето, слънцето и луната.
Ти си вещица.
Вчера имах видение, че Той ще се роди.
Кой? - Великият Цар.
Назад! Родил съм се преди десет години.
Не.
Ти се роди вчера, в степта.
Да...
Вчера, в степта.
Някои казват, че лък се прави за месеци.
Не. Нужни са 15 години.
Първо трябва да засадиш дървото.
Ако отсечеш дървото твърде рано, лъкът няма да има сила.
Ако закъснееш, става чуплив.
Вожде Руа! Открихме ги.
Тези хора ли нападнаха лагера ви?
Твои са.
Постъпи с тях, както желаеш.
Бяха повече. - Избихме ги. Само тези останаха.
Коленичете! - Пред едно момче?
Подчинете се и ще живеете.
Атила, говори ли със съгледвачите?
Не са забелязали войска между нас и реката.
Добре.
Имперската тъмница. Рим.
Би трябвало вече да си свикнал.
Ние ядем същото.
Това е робска храна.
Само роб може да свикне с нея.
Аз съм Флавий Етий.
Рим устоя...
И аз ще устоя.
Парти, скити, македонци,
пикти, гали, британци, франки, юдеи, египтяни -
победихме ги.
Защо хуните да са различни? - Защото са, цезарю.
Чакай да срещнат римските легиони. - Те ги победиха няколкократно.
Защото са от Изтока. Тук сме нещо друго.
Нямаме войски на панонийската граница.
Пратете отнякъде. - Невъзможно, вече изнемогваме.
Толкова ли е сериозно, Феликс? Хуните от години вършат поразии.
На наша територия са. - Правят набези за роби и плячка.
А когато видят колко слаба е съпротивата ни?
Само един човек може да се справи с тях.
Етий няма да излезе жив от затвора.
Той познава обичаите им, вожда им.
Казах - НЕ!
Феликс, знам, че синът ми е...
незрял, но той се учи.
Вече е император,
и ще се справи достойно, както и други преди него.
Вижте! Успях!
Какво да уцеля? Онази ваза на мраморната маса?
Идиот!
Провали ми стрелбата!
Ще си помисля за това, което каза.
Но трябва да се убедя, че хуните са сериозно заплаха.
Чакай! Името ти?
Н'Кара.
Сражаваш се храбро.
Пратете я при робите.
Мечът й беше най-окървавеният.
Ако има близки, пощадете и тях.
Свободен си.
Бях се заклела, че няма да излезеш жив от тук.
Но един твой приятел ме помоли за пощада.
Заради молбата му...
Има само една причина за да си тук.
Имаш нужда от мен. - Защо мога да имам нужда от теб?
Сигурно хуните нахлуват,
и Рим се е вцепенил от страх.
Разказват, че сред южните племена,
се е появил нов военачалник - Атила. Познаваш ли го?
Не, но познавам вожда Руа и това е достатъчно.
Синът ми е млад. Има нужда от добър съветник.
Можеш да служиш на страната си вместо на амбициите си,
ако това е възможно. - Всичко е възможно.
Каква е цената ти?
Първо, пълно помилване.
Ти се опита да ме свалиш от трона. Това е измяна!
Да го наречем недоразумение.
Друго какво?
Ще ми върнете имотите.
Лично ще подбирам свитата си
и...
Ще ме върнеш на поста върховен главнокомандващ.
За да се справя с хуните, трябва да командвам армията.
Феликс е главнокомандващ. - Махни го.
Той ме помоли да те освободя. - Ще му изкажа благодарност.
Можеш да изгниеш тук! - А ти?
Можеш да си намериш друг, който да спре хуните.
Стража!
Пуснете го.
Той е вашият нов главнокомандващ.
Кой ми донесе храната днес?
Петроний, господарю.
Татко.
Значи наистина си свободен!
Беше ми трудно да повярвам.
Идвах често в тъмницата, но не ме пускаха при теб.
Господи! Погледни се.
Станала си млада жена. И при това красива!
Вилата отново ли е наша?
Да.
И къщата в Сицилия също.
Утре ще доведа работници.
Ще стане по-красива от преди.
Цар Руа,
нося ти дар от своята победа.
Победа над... селяни?
Хората ви гледат.
Братя сте! Прегърнете се като такива.
Атила.
Не позволявай завистта на брат ти да помрачи радостта от победата.
Той е прав, обикновени селяни. Бранеха селото.
No comments yet. Be the first to leave one.