American Flyers

Трябва да си бърз.

Какво?

АМЕРИКАНСКИ МЪЛНИИ

Движение, Бил.

Изчакайте, задръжте вратата.

Ще натиснете ли пети, моля?

Скъпи Дейвид, би ли ги показал на майка си. - Вера.

Каза ми, че специалността и е политическа.

Свързахте се с резиденцията на Съмърс.

Кажете името си и часа на позвъняване. Веднага щом можем, ще се свържем с вас.

Здравей, мамо. Маркус е.

Маркус!

Мисля, че е време да се срещнем отново.

Вече съм на път.

По вечеря, ще съм в Сейнт Луис.

Чао.

Добър ден. Агенция "Самър Талънтс".

Здравей, Дейвид.

Г-жа Съмърс, Дейвид ви търси.

Здравей, Дейви.

Мамо, познай кой ще дойде за вечеря.

Маркус.

Разбира се, че се радвам, скъпи.

Мамо, спокойно.

Добре. По-късно ще говорим.

Май започвам да харесва брюкселското зеле.

Аз ще отворя.

Да? Мога ли да ви помогна?

- Нещастник. - Кучи син.

- Отслабваш. - Не. Губиш форма. Аз ставам по-строен.

Кой направи стените толкова грозни?

Мама налепи целият апартамент. Моля те, кажи и че ти харесва.

Не.

- Тук е! - Здравей.

Съжалявам, че закъснях.

Добре дошъл в къщи.

Нови тапети.

Хубави са.

Радвам, че ти харесват.

Май рибата е още топла. Хайде, сядай.

Хапнах по пътя.

В такъв случай, ще взема да...

Аз ще ги взема, мамо. Нека аз.

Вие двамата защо не...

Ще се оправя.

Прибрах се, защото се тревожа за Дейви.

Трябва да отиде в колеж, мамо.

Виж, ако проблемът е в парите, аз ще помогна.

- Маро, да не започваме отново. - Знам, че не ти се говори за това.

Той е достатъчно голям, за да се оправя сам.

И се оправя чудесно тук.

Изобщо не е добре.

Почити е изпаднал.

Имам приятели във факултета. Изобщо не се справя добре.

- Можеше, ако... - Можеше.

Тази година му е лоша.

Това ни е мотото. Семейното ни мото: "Съмърс можеха."

Аз можех. Ти и татко можехте. Сега е ред на Дейви.

Винаги намираме оправдания.

Нека ти кажа за "можеше." Можех да съм ти ядосан, но не съм.

А ти можеше да направиш последните седмици на татко, по-поносими.

Но не го направи.

Знам го.

Имам снимките ти, Вера.

Не, хубави са.

Но съм малко разочарован.

Не съм си мислил, че е любов, помежду ни, а си мислех, че е секс.

Сега ми казваш, че е истина, но е липсвала свободата.

Не аз съм в модния бизнес, Вера. Майка ми е.

Ако искаш интервю, обади се на нея.

Не искам да се карам с теб. Прекалено съм загрижена за Дейви.

Той е умно дете, мамо. Само дето мястото не му е тук.

Видя ли го, когато влезе?

Ти си доктор. Не можеш ли да кажеш?

Да кажа какво? Какво му има?

Децата губят килограми по-много причини.

Може да ти се вие свят от ушна инфекция дори и от лоша диета.

Ходихте ли в болница, да го прегледат?

Забрави ли, че се ужасява от болниците?

Аз съм доктор. Защо не ми се обади?

Защото не можах.

За Бога, Маркус. Заради отношенията помежду ми...

ти си последният, на който бих се обадила.

Надявах се симптомите да изчезнат.

Няма да изчезнат, ако са същите като на татко.

Да го отведа ли, в Усконсин? Ще го пуснем на скенер.

Да го видя аз, и после ще ти се обадя.

Задното не е добре.

По-добре е от предното.

Имаш ли гаечен ключ?

Да.

Трябва да се грижиш за колелото си, Дейви.

Чух, че не си издържал бакалавърския.

И аз не го издържах.

Какво учиш сега?

Записах втора специалност.

Източната философия и каубойските филми.

Инг, и Янг и бам-бам.

Не можем ли да бъдем малко сериозни?

Маркус, какво се опитваш, да бъдеш за малко брат ли?

След година и половина само телефони, най-накрая се появи тук.

Закъсня за вечеря и сега...

Сега искаш да ми четеш конско.

Ако си загрижен, и сутринта можеш да го направиш.

Утре трябва да се върна в Медисън.

Защо си направи труда да дойдеш, тогава?

Ето.

Защо не дойдеш с мен?

Вземи си колелото. Ще покараме.

Само двамата. Какво ще кажеш?

С удоволствие. Само...

Не трябва да оставям мама сама.

Мама одобри идеята.

Какво? С теб?

- Питай я сам. - Ще я питам.

Сигурно си я дрогирал до безразсъдство, иначе ще ти даде Нобелова награда за мир!

Мамо!

Мама казва, че много караш. - Да, по малко.

От 30 до 40 мили дневно.

- Състезаваш ли се? —Да.

Наистина ли? — Е, не точно. Карам дълго време сам,

и си представям, че съм на състезание и че някой ме гони.

Когато ме настигне удрям на спринт.

Знаеш ли, така милите изминават бързо и това ми отвлича вниманието.

Състезавал ли се с мен?

Да. Точно миналата неделя. — Така ли? Как бях?

— Оставих те след себе си във Вилидж. — Негодник!

Ще се опиташ ли пак да отидеш на олимпиадата?

Не. Много съм стар вече за това. - Ти поне веднъж беше в отбора.

Така ли? Много чудно. Мисля, че бях резерва.

Все едно е. — Не е все едно!

Но можеше... — Остави това ”могъл съм”! Не съм!

Добре.

Слушай, има някои пределни моменти в колоездачните надпревари.

Когато този момент дойде, аз се отказах.

Настанявай се.

Искаш ли нещо да хапнеш? - Не, само искам да спя.

Така ли? - Уморен съм.

Искаш ли дивана? -Да.

Добре. Целият е твой.

Това не ми прилича на къща на доктор. -Така ли?

Прочетох във вестника за бомбардировките в Бейрут,

и си помислих, че точно така изглеждат.

О, Боже!

Сара, това е Дейвид! Дейвид, това е Сара!

Приятно ми е.

Бомбардировките в Бейрут, а?

Ако чуеш звуци от спалнята, няма нищо страшно.

Аз и Сара се любим диво.

Да, разбира се. - Мислиш, че се шегува ли?

Не, госпожо.

Приятни сънища.

Лека нощ, Дейвид.

ОБИКОЛКА НА ТИХООКЕАНСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Първо място, Маркус Самърс.

ПЪКЪЛ НА ЗАПАДА

Боже!

Някой иска ли да го закарам? - Мислим да покараме с Еди.

Пази се, Дейвид. Еди е истински негодник.

Ще се видим по-късно. - Ще се видим.

Кой е Еди? - Права е. Еди е наистина негодник.

А защо да караме с него? Той е блестящ спринтьор.

Трябва да тренираме спринт. Предстои ни велика обиколка.

Добро утро, Сара! - Добро утро.

Джеки Робинсън СПОРТЕН ИНСТИТУТ

Още не съм тук!

Добро утро, Денис! - Добро утро, Сара, как си?

Добре, а ти? - Прекрасно, искаш ли сок?

Маркус се върна снощи. - Мислех, че ще отсъства дни.

Какво има? - Нещо с брат му, Дейвид.

Знаеш вече семейната история. - Да.

Има вероятност да го има и брат му. - За Бога!

Това семейство като че ли е прокълнато.

Сара от племето Апачи ли е? Наистина ли е от Апачи?

Да. Също така е по малко Иракчанка, Шотландка, Китайка ...

С такива преди се познавах, но никога с някоя Апачи.

Къде живее този тип? В Минесота ли?

Не. В онази къща горе, вдясно.

Ей, Еди! Идваш ли?

Еди!

Няма ли да го изчакаме? - Ще ни настигне!

Ето го идва! - Това ли е Еди?

Това е той! - Гад такава!

Върти педалите, така ти се пада!

Харесва те, Дейв!

Харесва твоите маратонки!

Няма да те изяде, Дейв!

Копеле такова! - Внимавай! Идва!

Бягай!

Бягай, махай се!

Махай се, пес такъв!

Взе ми маратонката!

Маркус, взе ми маратонката!

Трябва да се върна!

Впрочем, искаш ли ти да се върнеш?

Изчакай ме тук. - Добре.

Добре е, Били!

Погледни ми пръстите сега ...

Дейвид, ела да се запознаеш с някой.

Днес карахме с Еди. - Така ли?