Painter of the Wind (바람의 화원)

ХУДОЖНИКЪТ НА ВЯТЪРА

Как е възможно да проверява 12-ти човек?

Но кой всъщност е той? Кой е проверявал?

Кой е той? Защо името му не е в списъка?

Този човек…

Този човек

е Негово Величество Кралят!

Кралят?

Благодаря ви за вашата щедрост и доброта!

Какво се случи всъщност?

Кралят настоя да му покажа рисунката.

Какво можех да направя?

Смисълът на рисунката е пределно ясен.

Сега разбирам причината

никой да не я одобрява.

Точно така, Ваше Величество. Рисунката е порочна.

Затова трябва да изхвърлим ученика.

Почакай!

Какво?

Наистина ли не оценяваш стойността на рисунката?

Господарю, не намирате ли, че рисунката

наистина е вулгарна?

Отговорът на въпроса ти е скрит в нея.

Само погледни пейзажа колко е приятен за окото.

Всяка година на празника "Дано"

жените отиват в гората да се къпят.

Мъжете нямат право да ги виждат.

Специални охранители пазят жените от любопитни очи, нали така?

Но това провокира въображението

и мъжете напират да надникнат.

Рисунката се откроява сред другите.

Художникът сякаш е махал с магическа пръчка.

Колко естествено изглеждат жените.

Сякаш художникът ги е видял със собствените си очи…

и ни показва тази скрита мистерия.

Все едно са истинските лица на хората.

Какво вълшебство…

Ето това каза той.

Обявявам резултатите от изпита в академията по изкуства.

Учениците Чанг Хьо Уон и Шин Юн Бок

получават званието "Художник на Академията".

Чанг Хьо Уон майсторски е предал…

Сега аз оставам тук

и ще мога често да се срещам с Главния художник.

Да.

Нека да се опитаме да стоплим отношенията си.

Художници Шин Юн Бок и Чанг Хьо Уон, моля, елате тук.

Макар Шин Юн Бок да не е на първо място,

издържа изпита

и получава специална награда.

Шин Юн Бок, званието "Художник на Кралската академия"

изисква максимални усилия, за да го заслужиш.

Ще се постарая да го заслужа.

Чанг Хьо Уон издържа изпита с отличие

и получава званието Художник на Академия "Тоуасо".

Епизод 6: "Кралски художник"

Голямо събитие.

Да, да… Моля, заповядайте.

Юн Бок е неподражаем.

Не се съмнявах в него.

И как, чий брат е?

Юн Бок, аз пак не успях.

Братко, все някога ще успееш.

Какво? - Хайде, де, ела тук.

Седни.

Имам нещо за теб. - Какво е то?

Чакай малко.

Ето!

Какво е това?

Ако не беше ти, нямаше да стана художник.

Искам да ми го пазиш.

Юн Бок?

Братко!

Съжалявам…

и…

Благодаря.

Ние с теб не сме родни братя,

но всеки път, заради мен…

Не го казвай.

Никога не съм приемал, че не си ми брат.

Знам, че е така.

Затова съжалявам

и ти благодаря за всичко.

Юн Бок.

Ти си моят малък брат

и аз съм щастлив.

Братко…

Повече не говори така, че ще се ядосам.

Чудесно! От сега нататък,

той е твоят по-малък брат.

Какво, мой брат? - Твой.

Какво чакаш, кажи му "братко".

Опитай, де.

Хайде, кажи "братко".

Братко. - Прекрасно!

Моля, заповядайте.

Боже, Негово преосвещенство! - Поздравления!

Благодаря.

Чаках този момент,

за да взема сина ви под крилото си.

Да, ще е в добри ръце.

Ще го уведомя за загрижеността ви.

Моля, заповядайте!

Какво право имаш да се радваш?

Знаеш ли какво чувствам аз?

Жено! - Синът ти беше заточен и страда,

а ти им се усмихваш?

Да влезем вътре и да поговорим.

Какво ще се случи с нашия Ян Бок?

Ти доведе Юн Бок в дома ни.

Внимавай какво казваш!

Това е семейната ни съдба.

Всяко поколение в семейството ни има майстор художник.

Не Ян Бок, а Юн Бок ще ни донесе слава.

Не ме интересува.

10 години мечтах за това.

Първата стъпка е направена.

Мечтата ми ще се сбъдне.

След време ще ме разбереш.

Ил Уол Дан… как си?

Защо си дошъл?

Здравейте!

Много добре.

Ти можеш да рисуваш?

Сега разбираш ли, съпруго?

Това дете е много талантливо.

Със сигурност ще стане кралски художник.

И когато се случи, ще заживеем богато.

Хей, днес е твоят празник, защо си тук?

Учителю! Защо закъсняхте толкова?

Какво, липсвах ли ти?

Бързи елате, влезте, учителю!

Приличам ли на художник на академията?

Гледам и не вярвам на очите си.

Защо не вярвате?

Трудно ли беше да станеш художник?

Струва ми се, че не са минали дни, а години.

Значи… - Какво?

Учителю, като си обърнахте глава,

забелязах бръчки около очите ви.

Бръчки ли? - Да.

A сива коса имам ли?

Учителю! Побеляхте заради мен.

Я, какво е това?

И ти си преживял много, докато станеш художник.

И аз ли имам сива коса?

Какво правите?

Утре в осем ела на моста Куанг-до.

Не казвай на никого.

Тан Уон!

И ти ли си тук?

Изглежда са намерили момичето.

Така ли? Къде е?

Може ли да я видя?

Ела, ще те заведа.

Кого търсите?

Хайде. - Учителю?

Ако продължава да я търси,

рано или късно ще я намери.

Какво да правя?

Кога те взеха от майка ти?

Казах ви, не си спомням.

Спомняш ли си лицето на майка си?

Имаше ли някакъв белег по рождение?

Белег?

Тук ли? - Тук!

Да, тук точно тук, колкото гроздово зърно, ето тук.

А, добре… добре.

Ама не беше

колкото гроздово зърно.

Жалко, но не е толкова голям.

Учителю Тан Уон!

Била е само на 10 години.

Едва ли си спомня нещо!

Загубих време да я намеря.

Попитайте я нещо друго.

Ама тя пита мен за белега, дали е тук или тук!

Трудно ли е да се оправят нещата?

Наясно сте за сериозните последствия,

но всеки път е едно и също!

Съжалявам.

Ще се примирим, че Тан Уон ще остане до януари.

Дръжте го под око и разберете какво търси.

Ясно ли е? - Да.

Не си позволявайте нехайство,

това може да доведе до още проблеми.

Да.

Магия.

Така е вълшебство…

Магическо е.

Красива рисунка.

Отдавна не сме се виждали.

Кой сте…

Господине!

Беше в академията,

но така и не стана художник.

Превърна се в уличен драскач.

Аз… нищо не знам.

Срещна ли се с Тан Уон?

Съжалявам, господине, не съм виновен.