Revolutionary Road

С какво се занимаваш? - Уча за актриса.

А ти? - Докер съм.

Не, наистина. - Да, наистина.

От понеделник ще правя нещо по-приятно.

Какво? - Касиер нощна смяна в кафене.

Не питам с какво си изкарваш хляба. Питам...

от какво се интересуваш?

Скъпа, ако знаех отговора,

сигурен съм, че след половин час бихме се отегчили до смърт.

Слава Богу, свърши.

Толкова много шум за такива слаби актьори.

И тя беше много разочароваща.

Франк! Беше много хубаво! - Благодаря, г-жо Гивингс.

Много ни хареса. Съпругата ти е много талантлива.

Ще и предам.

Франк! - Здравей!

Тя е там. Почти съм готова за питие. - След минута.

Ейприл, скъпа.

Здравей. - Здравей.

Ще тръгваме ли? - Да.

Само да си сваля грима.

Не беше триумф, нали?

Да, струва ми се.

След минута съм готова.

Не бързай.

Ще ми направиш ли услуга?

Мили и Шеп искат да излезем с тях. Ще им кажеш ли, че не можем?

Заради бавачката или нещо такова.

Вече казах, че ще отидем. Сега ги видях и им казах.

Тогава им кажи, че си сбъркал. Просто е.

Няма ли да е грубо? - Сама ще им кажа.

Добре, само се успокой.

Аз ще им кажа.

Наистина, само ти беше добра в тази пиеса.

Благодаря.

Не трябваше да участваш.

Добре.

Сбирщина аматьори. Ти си учила, за Бога.

Ще спрем ли да говорим за това? - Разбира се.

Не искам да се тормозиш, че пиесата не струваше.

Стига ни, че трябва да живеем сред тези проклети хора.

Какво каза? - Казах да, добре.

Сега би ли спрял да говориш за това, преди да си ме подлудил?

Какво правиш?

Ейприл, скъпа.

Да поговорим за това. - Моля те, не го прави.

Хайде. - Не ме докосвай.

Ейприл. - Просто ме остави на мира!

Добре.

Виждам, че тук има някакво глупаво недоразумение

и искам да изясня някои неща.

Първо, нямам вина за това, че пиесата беше провал.

Второ, нямам вина и за това, че не си родена за актриса

и колкото по-рано си разбиеш илюзията, толкова по-добре.

Трето, не ставам за ролята на глупав, безчувствен съпруг,

която се опитваш да ми натресеш откакто се преместихме тук,

и проклет да съм, ако я играя. Четвърто... Ейприл...

Ейприл!

Какво правиш? Връщай се в колата.

Няма. Остави ме за малко.

По дяволите.

Не може ли да влезем в колата и да поговорим,

вместо да стоим насред пътя? - Не разбра ли, че не ми се говори?

Опитвам се да бъда мил, за Бога.

Колко мило от твоя страна. Ужасно, ужасно мило.

Не заслужавам това. - Винаги пределно ясно знаеш,

какво заслужаваш и какво не. - Чакай малко!

Чакай, по дяволите... Ейприл, сега ти ме чуй.

Няма да те оставя отново да извърташ думите ми.

Не и този път.

Знам, че не аз греша. - Защо не остана вкъщи?

Знаеш ли каква си, когато се държиш така? Болна си! Наистина!

А ти знаеш ли какъв си? - Какъв?

Отвратителен си! - Така ли?

Вкарал си ме в този капан и искаш да ме манипулираш.

Ти ли си в капан? - Да, да.

Боже милостиви! - Аз, Франк, аз!

Не ме разсмивай. - Жалко заблудено момченце.

Погледни се и ми кажи как,

колкото и да напрягаш въображението си, можеш да се наречеш мъж?

По дяволите!

Не ме гледай така, Ейприл.

Може ли вече да си вървим?

ПЪТЯТ НА ПРОМЕНИТЕ

"Дейли Нюз". Благодаря, господине.

"Дейли Нюз". Благодаря.

15-ти етаж.

Тази сутрин ще имам нужда от помощта ти, приятел.

Предупреждавай ме, ако Банди идва насам,

може да се наложи да ме прикриваш някой да не види

какво бълва стомахът ми.

Толкова ми е зле. - Добро утро, Джак.

Изобщо не е добро, уверявам те.

От момента, в който слязохте от влака, знаех какво търсите.

Малък преустроен хамбар или гараж за карети.

Съжалявам, че аз трябва да ви кажа, че такива неща вече няма.

Но не се отчайвайте.

Наблизо има едно място, което искам да ви покажа.

Разбира се тук не е много приятно.

Както виждате "Крауфорд Роуд" е пълен с тези

леки постройки и таратайки.

Водопроводчици, дърводелци, местни хора от тази прослойка.

Но накрая, накрая води към "Пътя на Революционера",

който е много по-приятен.

Това, което искам да ви покажа, е малка сладка къща

на хубаво място.

Семпла, с изчистени линии, с хубава морава, подходяща за деца.

Зад следващия завой е.

Сега ще я видите. Ето я.

Виждате ли онази малката? Нали е сладка?

Колко наперено стои върху малкия склон.

Очарователна е, нали?

Да.

Искали сте да ме видите. - Пристигна за теб от Толедо.

Трето за месеца. - Съжалявам, мислех...

Не очаквах отново да говорим за това. Разбираш ли?

Тъкмо щях да... - Тези от провинцията ни уважават.

Трябва да сме резултатни, не можем да се движим напред-назад.

Просто не е резултатно.

Прав ли съм? - Да.

За какво беше това? - За Толедо.

Управителят иска да се преработи брошурата за "Нокс 500".

"Просто не е резултатно. Прав ли съм? Прав ли съм?"

Сладко звучи.

Дори не знам какво прави "Нокс 500". А ти?

Не ме обиждай.

Ако погледнеш папката с номер СП1109,

ще откриеш копия на всичко, което сме изпратили.

Така можем да проследим това нещо до неговия...

първоначален източник.

Надявам се не бързаш за обяд.

Не, не съм гладна.

Добре. После ще те проверя.

Добре. - Добре.

Знаеш ли какво, Морийн?

Имаш късмет, че ме срещна.

Така ли?

Мога да ти покажа как да се задържиш.

Цяло изкуство е да оцелееш в "Нокс".

Наистина. Ще ти покажа какво имам предвид.

Сервитьор.

Донесете ми телефона и още две мартинита.

Моля, свържете ме с Клондайк 55566.

Здравейте, г-жо Джоргенсън, Франк Уилър е.

Исках само да ви кажа, че изпратих Морийн Груб

до "Вижуъл Ейдс".

Ще ми е нужна до края на следобеда.

Да. Вие също.

Дочуване.

Не съм и чувала за "Вижуъл Ейдс".

Така е, защото... не съществува.

Здравей, Хелън. Влизай.

Не мога да остана дълго. Исках само да ти донеса този седум

за онова незасято място в предния двор.

Прилича на европейско стайно цвете, само че има малки жълти цветове.

Трябва да го поливаш първите няколко дни

и ще видиш как ще разцъфти.

Благодаря, Хелън. Много мило от твоя страна.

Искаш ли кафе?

Мога ли да направя нещо за теб?

За малко да забравя.

Ще те помоля за малка услуга.

Става въпрос...

за сина ми Джон. В болницата е.

Съжалявам. Всичко наред ли е?

Всъщност, само временно, е в "Плезънт Брук".

Психиатрията.

Разбирам. - Не е нещо сериозно.

Само малко се преумори.

Животът понякога ни срива.

Нали така? - Да. Разбира се.

Условията са отлични и лечението изглежда прави чудеса.

Казват, че ако излезе за следобеда, може да има подобрение.

Той намира приятелите ми за малко обикновени, честно казано.

Той много е пътувал. Доктор е по математика.

Би могла да го наречеш интелектуалец.

Ще е добре да се срещне с млада двойка като вас.

С удоволствие ще се срещнем с него.

Наистина ли? - Да.

С удоволствие.

Благодаря ти, скъпа.

Благодаря.

Трябва да вървя.

Помня деня, в който слязохте от влака.

Не бяхте като другите ми клиенти. Бяхте различни.

Изглеждахте...

специални.

Разбира се, все още сте.

Помни: малко вода и ще разцъфти.

Довиждане.

Струва ми се, че малко ме напи.

Знаеш ли какъв ден е днес?

Понеделник?

Днес имам рожден ден.

Ставам на 30 години.

Честит Рожден ден! - Благодаря.

Как беше името на онзи...

на отдела, който измисли?

"Виж..."

"Вижуъл Ейдс".