Moon River (明若曉溪 / Míng Ruò Xiǎo Xī)

ЛУННА РЕКА = Епизод 12 =

Какво му има на Бин?

Спа в хола.

Дали не е загрижен и ме оставя да се наспивам добре?

Да не съм го набила снощи, когато бях пияна?

Не бих го направила.

Както и да е. И да го питам, няма да ми каже.

Удобно ли е да се спи тук?

Странно! Защо се тревожа дали е спал добре?

Това няма нищо общо с мен.

Ало? - Сяо Си,

майка ти е.

Мамо. Защо се обаждаш толкова рано?

Нищо важно, сетих се, че щеше да се прибираш за уикенда.

Да. - Казах на съседите, че ще си идваш.

Толкова се вълнуват.

Ще е добре да им донесеш някакви подаръци като се прибереш.

Добре. Преди да се прибера, ще намеря време да им купя нещо.

За да не се притесняваш,

вече измислих какво да купиш.

Случайно се сетих.

Чудесно. Кажи какво да купя.

Добре. Вземи лист и химикал, за да си запишеш.

Сега. Почакай секунда.

Така…

Добре, това е всичко.

Мамо, за доста неща си се сетила така случайно.

Не са толкова много.

Не казвай на баща си.

Образованието ти е най-важно.

Не те принуждавам да го правиш.

Мама е попрекалила със списъка.

Всичко е наред, нищо не е невъзможно. Ще си намеря почасова работа.

Президенте, ти…

Заради теб спахме в студа цялата нощ. Защо спиш в хола?

Да.

Ръчно приготвено суши

Така ли работиш? Твърде разсеяна си.

Не си ли била сервитьорка преди? Уреди ли сметките?

Съжалявам. - Толкова си бавна.

Има клиентка. Погрижи се за нея.

Добре дошли. Хао Сюе! Седни, седни, седни.

Седни тук.

Сяо Си, най-накрая те открих.

Защо ти викаше тоя тип?

Няма нищо.

Хао Сюе, какво има? Малко съм заета в момента.

Сяо Си, кой е този? - Управителят на ресторанта.

Наистина ли? Изглежда ужасно зъл и безмилостен.

Хао Сюе, мисля, че трябва да си тръгваш сега.

Мин Сяо Си.

Да, идвам. Хао Сюе, мисля, че е по-добре…

Няма да търпим това. Можеш да правиш и нещо друго.

Имам спешна нужда от пари.

Искам да остана тук и да си говорим.

Мин Сяо Си, в момента тече работното ти време.

Да. - Ела тук.

Какво правиш? - Съжалявам.

Какво, по дяволите? Толкова е зъл.

Не знаеш ли какво следва?

Сяо Си!

Не се страхувай. Удари го.

Набий го!

Бин.

Какво се е случило?

Братко Чъ.

Братко Чъ, защо си тук?

Ще има концерт на известна немска виолончелистка.

Имам няколко билета. Можем да отидем със Сяо Си.

Чудесно! Тя е богиня на виолончелото.

Обаче Сяо Си няма да може да дойде.

Защо? - Работи.

Шефът й там е голям гадняр.

Лично се убедих. Толкова злоба трябва да търпи.

Предложих й да му отвърне, но тя каза, че се нуждае от пари.

Явно не е толкова лесно да си намериш работа.

Планирах да й потърся някаква нова работа.

Братко Чъ, искаш ли и ти да помогнеш?

Така значи?

Да, тя дори нямаше време да поговори с мен.

Камо ли да дойде на този концерт.

Чъ, след като Сяо Си не може да дойде…

аз ще отида с теб.

Съжалявам. Сега си спомних, че съм зает тогава.

Ще ти дам билетите. Можеш да намериш с кого да отидеш.

След като няма да идваш, как би могло да ми е забавно?

Изглежда страхотно!

Шефът ми позволи да го донеса вкъщи.

Сяо Си, сигурно добре се справяш.

Не позволявай да те уволнят.

Бин, искаш ли малко сашими?

Вкусно е. - Да. И изглежда скъпо.

Стига бе. Той е ял всякакви скъпи храни преди.

Така е.

Не си вечерял още, нали? Хапни от това.

Не. Не ям остатъци от други хора.

Това не са остатъци. Шефът ми ги даде като…

Както и да е.

Престани да ме караш. Няма да ям.

Толкова си придирчив. Какво ще ядеш? Друго няма.

Толкова си странен. Има скъпа храна, а ти избираш юфка.

Гордостта на богаташите не я разбирам.

Щастливо ядеш храна, която други са поръчали?

За какво говориш?

Юфката, дето ядеш, е моя.

Значи и ти ядеш чуждо.

Съжалявам. Не беше нарочно…

Няма нужда да обясняваш.

Бях уволнена.

Тези две кутии сашими всъщност бяха заплатата ми.

Не спечелих някакви пари.

Нелепо е. Да казва, че ям чужда храна?

Не мога да повярвам, че толкова съм затънал.

Съжалявам.

Говорех глупости преди малко. Искам да се извиня.

Стомахът ти не е добре, така че не стой гладен.

Пийни малко мляко.

Не, благодаря. Права си. В момента живея на твоя издръжка.

Защо се държиш така? Нямах предвид това.

Стига. Не искам да продължавам този разговор.

Наистина си дребнав.

Точно така! Дребнав съм.

Не само относно храна, а и относно много други неща.

Виж! Разсипах го. Пари съм давала за него.

Разля се само малко. Каква си скръндза!

Ти си скръндза! - Скъперница!

Какво съм ти крива, че си ядосан още от вчера?

Това е ВИП стаята на нашата компания.

Само ВИП клиенти, които харчат повече

от милион годишно, могат да стоят тук.

А каква ще бъде работата ми тук?

Когато дойдат клиенти,

ще им носиш чай и някакви десерти.

И това е всичко?

Много ли са ВИП клиентите, които харчат над милион тук.

Не много.

Тогава, когато няма никой, какво трябва да върша?

Можеш просто да седиш там.

Тази работа не е ли прекалено бездейна?

Не ти ли харесва? - Нямах това предвид.

Съжалявам. Извинете ме.

Ало? - Аз съм.

Чъ, какво има?

Чух, че си си намерила нова работа. - Научаваш новините толкова бързо.

Да, днес е първият ми ден.

Всичко наред ли е?

Не знам. Тази работа изглежда специална.

Това не е ли хубаво?

Вероятно е хубаво, просто е прекалено бездейна.

Това е добре. Няма да те притеснявам. Върви да работиш.

Добре. Чао, Чъ.

Чао.

Услугата, която поискахте, е извършена.

Благодаря ви. - Пак заповядайте.

Ша Ша, наближава рожденият ти ден. Къде искаш да го празнуваш?

Тази година няма да празнувам рождения си ден.

Как така?

Рожденият ти ден винаги е бил голямо събитие. Всички го очакват.

Нека си чакат.

Но аз искам да го отпразнувам заради теб.

Можем всички да сме заедно, както преди.

Както преди.

Нямаше нужда да го споменаваш.

Ша Ша.

Да. Вече е минало.

Намерих си друга работа. По-платена, по-малко работа и е до нас!

Къде е това?

Ами… Имам визитка.

ВИП салон "Сю Фен"?

Повече пари, по-малко работа и близо до вкъщи… Браво бе!

Хей, какво? Решиха да ме наемат, защото оцениха възможностите ми.

Да, да, поздравления!

Сега си отивайте по стаите. Искам да спя.

Бин, какво правиш? - Жуей Си, изгони ги и гаси лампите.

Да, президенте. Тръгвайте. Той има нужда от почивка.

Хайде, хайде. Съжалявам.

Хей!

Чъ, виждам, че полагаш много усилия.

Мамка му! Защо ревнувам?

Няма нищо общо с мен.

Но не мога да спра да мисля за това.

Дори да няма полза, искам да направя нещо за теб,

за да видя усмивката ти.

Леле! Не го ли е страх, че ще настине?

Съжалявам, че те събудих. Одеялото ти беше паднало, затова…

Какво като е паднало? Притесняваш се за мен ли?

Учили са ме да се притичвам на помощ. Тук някой замръзваше,

затова го завих. Лошо ли сторих?

Обикновена лоялност? - Точно така!

Знаеш ли защо бях ядосан?

Значи наистина си бил ядосан! Защо?

Видях всичко. Как прегръщаше Чъ.

Прегръщала съм Чъ…

Чъ.

Онази нощ…

За да празнуваме

специално заех пари, купих пържоли и вино, и те чаках на покрива.

Не знаех. Ами…

тогава бях доста пияна.

Бях много благодарна за грижите на Чъ…