Annie Hall

Има един стар виц. Две възрастни жени са на почивка в планината.

Едната казва: "Храната тук е просто ужасна."

А другата отговаря: "Да бе. И тези малки порции."

Точно така чувставам живота и аз.

Пълен със самота, страдание, мъка и нещастие.

А свършва толкова бързо.

Друг важен анекдот за мен е един, който се приписва на Граучо Маркс.

Мисля, че за пръв път се споменава от Фройд в "Разумът и неговата връзка с подсъзнанието".

Звучи така - перефразирам: "Не бих членувал в клуб,

който би ме приел за свой член."

Това е вица на съзнателния ми живот, касаещ взаимоотношенията ми със жените.

Напоследък ми минават странни неща през ума.

Защото навърших 40 и предполагам, че преживявам жизнена криза.

Не се притеснявам от това, че остарявам. Независимо, че темето ми леко оплешивя.

Нищо повече.

Мисля, че колкото по-възрастен ставам, толкова по-добре ще се чувствам.

Мисля, че ще бъда оплешивелия, мъжествен тип,

в противовес на, да кажем, изисканите, посивели тип мъже.

Освен ако не се превърна в някой от онези чичковци с течащи лиги от устата,

лутащ се по магазините, преметнал пазарска чанта през рамо

и крещейки нещо за социализъм.

С Ани скъсахме. И аз още не мога да го преживея.

Продължавам да пресявам всеки детайл от нашата връзка през ума си,

анализирам живота си и се мъча да преценя - къде сбъркахме?

Преди година бяхма... влюбени.

Смешното е... че не съм от онези мрачен тип хора. Не съм депресивен тип.

Знаете ли...

Бях относително щастливо дете.

Израстнах в Бруклин, по време на Втората световна война.

Нещо го депресира. Внезапно изгуби интерес към всичко.

- Защо си подтиснат, Алви? - Кажи на д-р Фликър.

Заради едно нещо, което веднъж прочете.

Нещо, което е прочел ли?

- Вселената се разширява. - Вселената се разширява?

Всичко е Вселена. Ако тя се разширява, някой ден ще се пръсне

и това ще е края на всичко.

Това какво те засяга?

Спря да си пише домашните.

- Каква е връзката? - Какво общо има Вселената с това?

Ти си тук в Бруклин! Бруклин не се разширява!

Няма да се разширява още милиард години, Алви.

А ние трябва да се забавляваме през това време, нали?

Аналитикът ми казва, че преувеличавам детските си спомени.

Израстнал съм под едно влакче на ужасите

в Кони Айлънд.

Може би това е причината да съм малко нервен.

Имам хиперактивно въображение.

Умът ми има склонността да прескача.

Понякога губя границата между реалност и фантазия.

Баща ми имаше държеше "блъскащи колички".

Това е той.

А това съм аз.

Изливах си агресията чрез тях.

Спомням си преподавателите в училище.

Имахме една поговорка: "Онези, които за нищо не ги бива - стават преподаватели,

тези които не стават за преподаватели, стават учители по физическо."

А онези, които за нищо не ставаха, преподаваха при нас.

Винаги съм считал съучениците си за идиоти.

Мелвин Грийнглас с неговото дребно и мазно лице.

И Хенриета Фарел. Вечната мис "Съвършенство".

И Айвън Акерман. Винаги грешни отговори. Винаги.

Седем плюс три е равно на девет.

Още тогава, знаех че са големи тъпаци.

През 1942 вече бях открил жените.

Той ме целуна! Той ме целуна!

Този месец ти е за втори път! Ела тук.

- Какво толкова съм направил? - Идвай тук!

Трябва да се срамуваш от себе си.

Защо? Това беше израз на безвредно, сексуално любопитство.

Шестгодишните момчета не си мислят за момичета.

Аз го правя.

За Бога, Алви! Дори Фройд споменава за латентен период.

Е, аз така и не преминах през него. Какво да направя?

Защо не можеше да си като Доналд? Това е момче за пример.

Кажи на хората, с какво се занимаваш сега.

Шеф съм на преуспяваща шивашка фирма.

Понякога се чудя, с какво се занимават съучениците ми сега.

Аз съм президент на кварталната ВиК компания.

Аз продавам забрадки.

Бях хероинозависим. Сега съм метадонозависим.

Падам си по кожата.

Изгубих връзка с повечето си съученици, а сега съм комедиен артист.

Не ме взеха в казармата. Изкараха ме негоден за военна служба.

Ако избухне война, аз ще съм пленник.

Винаги забелязваш само лошото в хората.

Не можа да се сприятелиш с никой в училище.

Винаги си бил по-различен от останалия свят.

Дори след като стана известен, продължи да се отнасяш с недоверие към света.

Чу се много ясно. Промърмори под носа си "чифут".

Ти си ненормален.

Тръгвахме си от тенис кортовете. Аз, той и съпругата му.

Той я погледна, после погледнаха мен. И той прошепна "чифут".

Алви, ти си абсолютен параноик.

Такива неща ми правят впечатление.

Веднъж бях на вечеря с едни хора от NBC. Аз ги питам: "Ще ядете ли още?"

А Том Кристи отговаря: "Не. Ти ще юдеш ли?"

Не "Ще ядеш ли?", а "Ще юдеш ли?", "Юде?"

Не "Ще ядеш ли?", а "Ще юдеш ли?", "Юде?". Схващаш ли? "Юда яде".

- Макс... - Престани да ми викаш Макс.

Защо не, Макс? Много ти отива. Макс, във всяко нещо виждаш някакъв заговор.

Влизам в един музикален магазин. Там едно високо, едро, късо подстригано, русо момче,

ме поглежда с насмешка и ми вика: "Тази седмица имаме разпродажба на Вагнер".

Вагнер, Макс. Вагнер. Знам, какво всъщност се опитва да ми каже, много добре разбирам.

Точно така, Макс.

Калифорния, Макс.

- Трябва да се разкараме се от този смахнат град. - Забрави.

Да се преместим в Ел Ей. Шоу бизнеса е съсредоточен там.

Не искам. Не желая да живея в град, в който, единственото предимство в културно отношение е,

че можеш да правиш десен завой на червен светофар.

Добре, забрави. Не закъсняваш ли за срещата си със Ани?

Срещата ни е пред кино "Бийкман". Имам още малко време.

Вас не ви ли дават по телевизията?

Не. Е, понякога. От време на време.

- Как се казваш? - Няма да го знаеш. Няма значение.

Появяваш се... ааа... в шоуто на Джони Карсън, нали?

Да, от време на време.

Как се казваш?

Аз... съм Робърт Редфорд.

Стига бе!

Алви Сингър. Приятно ми е... Благодаря за всичко.

Ей!

Какво?

Това е Алви Сингър!

Момчета, знаете ли...

Познавам го от телевизията. Алви Сингър? Нали така?

- Я стига. - Този човек го дават по телевизията.

Трябва ми бейзболна бата.

- Кой го дават по телевизията? - В шоуто на Джони Карсън.

Това да не е сбирка на работническия съюз?

- По коя програма? - Може ли един автограф?

- Ти не искаш автографа ми. - Напротив. За гаджето ми е.

Посвети го на Ралф.

- Приятелката ти се казва Ралф? - За брат ми е.

Наистина е Алви Сингър, телевизионната звезда!

Алви Сингър е тук!

Всичко е наред, момчета.

Господи! Какво направи? Да не пристигаш от Панамския канал?

- В кофти настроение съм. - Тук съм с героите от "Кръстника".

- Трябва да свикваш с това. - Разправям се двама, казващи се Чич!

Моля те. Боли ме главата.

Ако си в лошо настроение, сигурно пак е заради цикъла ти.

Всеки път, когато се случи нещо необичайно си мислиш, че съм в мензис!

Малко по-високо. Някой от тях може да не е чул.

- Филма започна ли? - Преди 2 минути.

Край. Забрави. Не мога да вляза.

- 2 минути, Алви. - Не мога. Свърши тя вече.

Не мога да вляза по средата на филма.

Ще пропуснем само надписите. И без това са на шведски.

- Искаш ли да пием кафе 2 часа някъде? - 2 часа? Не. Аз влизам.

- Отивай. Чао. - Докато говорим, можеше вече да сме влезли.

Може ли да не спорим тук пред всички? Притеснявам се.

Добре. Какво искаш да правиш?

Не знам. Искаш ли да гледаме друг филм?

Хайде да гледаме "Мъка и състрадание".

Стига. Не съм в настроение да гледам четиричасов документален филм за нацистите.

Ами, съжалявам. Един филм трябва да го гледам изцяло - от край до край.

Защото... съм перфекционист.

Меко казано.

Миналия вторник гледахме новия филм на Фелини. Правил е и по-добри филми.

Липсва му единна структура.

Оставаш с чувството, че не е много сигурен, какво е искал да каже.

Винаги съм имал чувството, че по същество той е "технологичен" режисьор.

Абсолютно, "La Strada" е велик филм. Велик, чрез използването на отрицателни образи.

Тоя ми лази по нервите. Ще припадна.

Ами не го слушай.

Как да стане? Той ми крещи в ухото.

Както и "Жулиета и духовете" или "Сатирикон".

Смятам, че е много... привилегирован.

Наистина е така. Той е един от най-привилегированите режисьори.

Ключовата дума е "привилегирован".

Без да ставам...

- Изглеждаш ми депресирана? - Пропуснах терапията. Успах се.

- Как може да се успиш? - Будилника е виновен.

Знаеш ли, колко ме яд заради това?

Знам. Заради сексуалните ни проблеми, нали?

Цял Ню Йорк ли трябва да научи, колко често го правим?

Като Самюел Бекет.

Възхищавам се от техниката му, но не мога да го усетя под лъжичката.

- Как искам да му помогна да усети нещо под лъжичката. - Престани, Алви!

Тоя ми се плюнчи във врата. Плюе ми във врата, като говори.

Знаеш ли, толкова си егоцентричен, че ако си пропусна терапията,

мислиш само за това как би ти повлияло това на теб.

Това се нарича мироглед.

Сигурно им е първа среща.

Вероятно са се запознали по обява във вестника.

"Образован мъж на около 30, желае да се запознае с жена,

интересуваща се от Моцарт, Джеймс Джойс и аналния секс."

Нашият сексуален проблем ли? Аз съм сравнително нормален, за мъж отраснал в Бруклин.

OK. Много съжалявам. Моят сексуален проблем. Става ли - моят сексуален проблем.

Това не съм го чел. Това от Хенри Джеймс ли е? Продължение на "Обръщането на резбата"?

Това е въздействието на телевизията.

Маршъл Маклуан я разглежда като високо...

високо интензивна. Нали ме разбираш? Актуалната медия...

За което не давам и торба с лайна.

Ти какво би направил, ако чакаш на опашка за кино и ти се падне някой такъв зад теб?

Я чакай малко! Защо да не мога да си изкажа мнението? Живеем в свободна страна.

Трябва ли да говориш на висок глас? Не те ли е срам да го обсъждаш по този начин?

Смешното е, че ти не знаеш нищо за Маршъл Маклуан.

Така ли смяташ? Случайно съм изнасял лекции в Колумбийския на тема "Телевизия, медии, култура".

Така че, мнението ми за г-н Маклуан до голяма степен е правдиво.