The Wrath of Cain

На мен ли говориш? - Да, тъпако!

са цветнокожи.

Ела ми, шибаняко! Ела тук!

60% от затворниците в Америка са от етническите малцинства...

... три четвърти от онези, осъдени за наркотици,

ВИНГ РЕЙМС

НИПСИ ХЪСЪЛ

ДЖИЛИ ДА КИД

ЕРИК НЕЙТЪН и др.

Аз съм просто грешник, опитващ да живее праведен живот.

ГНЕВЪТ НА КЕЙН

Чувам тъпани в главата си.

Живея в джунглата и чувам тъпани.

Те ми говорят.

"Задава се буря!"

"И няма какво да сториш!"

Синът ми Рики продава наркотици, за да оцелява.

Той е заплаха за обществото.

Сляп за собствените си покварени действия.

В Библията Йоан казва:

"Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот,

защото любим братята.

Който не люби, остава в смърт."

Смърт... След всичката тази болка,

тя изглежда като топло легло с удобни постели,

в което да се хвърля.

Сигурно е добре да си имаш лична баня?

Казах, че сигурно... - Чух! Защо ми говориш, копеле?

Съжалявам, човече. Исках просто да те заговоря.

Нов съм. - Говори, когато те заговорят, ясно?

Значи познаваш този тип? - Да, Ред.

Лежал е с братовчеда. - Заеби това! Откъде го познаваш?

Познавам го от квартала, Ред.

Сънен.

Кажи. - Дано не насилваш тази сделка,

понеже ще вземеш от пая. - Не, човече!

Човекът е печен, Ред.

Казвам ти, няма грешка. - Как си, Сънен?

Ти Боун. Я се виж! Добре изглеждаш.

Ти също. Какво става?

Ти Боун, това е "приятелката", за която ти говорих, Ред.

Как е?

Какво му е на този? - Нищо ми няма, шибаняко!

И не смей да питаш отново! - Не бива така, братле!

Затваряй си плювалника и ми покажи кинтите.

Да, по-добре... - Нося парите.

Какво ти казах, Ред?

Всичко е наред.

Дано следващия път мине без нерви. До скоро, Сънен.

Чао, Ти.

Казах ли ти, Ред? - Добре, добре.

За това ти говоря.

Не мърдайте! Да не сте шавнали!

Недей, Сънен. Сядай!

Затворник.

Следвай линията.

Не знам за делата ти навън, но тук си на моя територия.

Твоя територия? До края на седмицата ще стане моя!

Дано това ти помогне да замълчиш.

Кейн, Дерек каза да ти дам това.

Червенокракия.

Край на мира. - Погрижил съм се.

Дано е така, негро.

Искам да се уверя, че сме загърбили миналото.

Знаеш, че всичко бе просто бизнес.

Чупка, Ред.

Казах чупка! - И хич не ми пука как го приемаш!

Помисли си и ми кажи.

Ще ти счупя крака, за да не стъпваш в клуба ми.

И да петниш местенцето ми.

Кажи на момчетата да си вървят.

Счупи ли му краката? - Нещо подобно.

Знаеш, че този е от хората на Червенокракия, нали?

Към клуба ли? - Да.

Ела насам, Ред.

Не искам да продаваш тая гадост в клуба ми.

Разваляш местенцето ми.

То е в моята част на града, човече.

Твоята част на града свършва пред вратата ми.

Трябва да се договорим, човече.

Вече сме се договорили. Твоят човек е в алеята,

той ще те запознае с подробностите.

До скоро и се пази.

Влезе.

Докарайте и мадами.

Обади се, щом стигнеш.

Мамка му! Ще ти звънна после.

Дишай, скъпа! Мамка му!

Стой навън! - Татко!

Добре дошли в затвора.

Аз съм директорът.

С приятеля ми Джо ще се погрижим да не свършвате тук.

Всички сме вътре, защото сме ограбвали и убивали.

Тук ставате роби на системата.

Имате избор -

или да сте свободни, или да сте роби.

В тази сграда, тези стени, в този затвор...

... ви дават име. Робското ви име. Номерът.

Директорът е вашият месия.

Казва кога да ядете, пикаете и спите.

А аз... Аз съм шибаният Фредерик Дъглас.

Ще издигна задниците ви от бандите до свободата отвъд тези стени

чрез програми като "Единство" и "Развитие"

Днес правите избор.

Да живеете свободни, или да загинете вътре.

Животът е избор.

Вземете правилния.

Движи се така и казва...

"Сещаш се!"

Как е, Сънен? - Ред.

Най-накрая дойде. - Да, бях цяла вечност в ареста.

Затова ли било? Аз пък чух,

че опитваш да се прехвърлиш където и да е, освен тук.

При мен.

Глупости, Ред. Защо да не искам да съм при дружките си?

Може би защото съм тук по твоя вина.

Но каквото било - било, нали?

Ред, знаеш, че ще ти се реванширам. - Нима?

И как? Това е третото ми обвинение, Сънен.

Дадоха ми 203 години.

Сякаш ще живея толкова. Съдията навярно е помислил,

че съм шибано дърво.

На теб колко ти лепнаха?

23 месеца. - Защо?

Защо? - Ред...

Не аз взех парите, човече.

Сънен... - Кажи?

Когато излезеш оттук, искам ли нещо навън,

по-добре да го свършиш.

Ред, само казваш, човече.

Каквото и да е.

Сънен, обичам те.

И аз, братле.

Знам.

Обичам те. Ред, недей...

Ред.

Предай на Трой, че ми трябва подкрепата му.

Ще се заема с Червенокракия.

Ще остана с него насаме.

Кажи на Трой, че съм му длъжник за това.

А на Дерек - че ми трябват пари.

Предай му, че се надявам трудът ми да се възнагради.

Ще си търся дължимото!

Толкова от хората ми са тук.

Сякаш съм на семейна сбирка.

Кейн!

Вече с нищо не можеш да ме изплашиш.

Точно това ме плаши.

Трябваше да са четири месеца, но заради положението ти - два.

Губиш всички привилегии - музика, посещения, всичко.

Кейн, за времето, което ти остава,

ме принуждаваш да отнема една трета от живота ти.

Дано помислиш за това при следващата си подобна проява.

Идва ли моята, друже?

Вероятно е тази.

Как сме? - Как я караш, братле?

Бомба съм.

Разбрах, че си искал да говоря с Рики.

Да, той движи стоката източно от 3-то авеню.

Ти движиш всичко останало. Защо не се обедините?

Какво?

Предлагаш ми с негрото да работим заедно?

Поотделно ръководите най-големите квартали.

Заедно ще завладеете целия град.

Чаткаш ли? Слушай, искам аз да уредя нещата.

Как е, Майк? - Супер.

Уреди ли изненадата за рождения ден?

Ще има толкова женски, че ще се чуди какво да ги прави.

Кой има рожден ден? - Робърт.

Вярно, ще се събирате в местенцето, нали?

Непременно да дойдеш. - Там съм със сигурност!

Къде е Рики? Къде е?

Отзад.

Братле... - Какво има, негро?

Ела да видиш това.

Казах му.

"Не се ебавай с тоя Джей Ди."

Ето ти отговорът ми.

Това негро е дивак, братле.

Време е да го пратим на почивка.

Какво ще е днес, здравеняко?

Кейн, добре ли си?

Уили?

Думай? - Вътре има ли някого с мен?

Не, не виждам никого.

Уили, знаеш как все опитваш да ме убедиш да прочета Библията.

Да. - Е, днес е денят.

Това е чудесен ден за теб, Кейн.

Свириш ли още на саксофон в стаята за наблюдение?

Не.

Директорът ми забрани.

Нямало достатъчно човешки ресурс за сигурността.

Знам, че няма да изляза от тук.

Приех го.

Малко ми е тежко без музиката, човече.

Когато свиря, сякаш се пренасям на друго място.

Да.

Мамка му, как ми липсва това!

Трябва да вървя. Ще се видим другата седмица.

Чух, че ти трябва да се грижиш за Кейн.