Dungeons & Dragons: Honor Among Thieves

Това са те!

Готови.

Пристигат още двама затворници!

Готови за скачване!

На позиция!

Леко!

Портата е подсигурена!

Затворникът влиза!

Чудно, нов съкилийник.

Не се коси, изглеждаш сладък.

Ще ти помогна да опознаеш мястото.

В тази кофа замръзва пикнята ни. И…

Да, това е.

Как ти е името, девойче?

Това е Холга. Аз съм Едгин. А ти?

Лежал съм къде ли не, но не съм делил килия с жена.

Май ще ми хареса.

Един съвет.

Холга не обича да я прекъсват, докато си яде картофите.

Това е любимият й миг от деня. - Млъквай!

Добре. Ти си знаеш.

Свенлива ли си?

Не съм толкова лош, щом ме опознаеш.

Недей така.

Може да сме много щастливи зае…

От това ще стане ръкавица без пръсти.

Кого ли се опитвам да впечатля?

Богатства и добра съдба

не са по-сладки от сок от лоза…

Да вдигнем чаши с румен тен,

до дъно да пием и нощ, и ден…

Стига сте пели!

Добре, Тобайъс.

Съветът за помилване е утре.

Не се надявай, Ед.

Какви ги говориш?

Този път Джарнатан е в съвета. Той е ааракокра.

Ако някой ни помогне, само той ще е.

Няма да стане.

Казвам ти, Холга, днес за последно трошиш лед.

По повеля на Съюза на лордовете,

този Съвет за помилване ще разгледа случаите

на Едгин Дарвис и Холга Килгор.

Това е втората им година затвор

за обири и мошеничество.

Задачата на съвета е да определи дали сте достойни за помилване.

Какво имате да кажете?

Благодаря, канцлер Андертън и почитаеми членове на съвета.

Преди да започна, забелязах отсъствието на канцлер Джарнатан.

Дали да не го изчакаме?

Канцлер Джарнатан е забавен от бурята. Започвайте.

Разбирам. Само че ние

много разчитахме на неговото присъствие.

Говорете или се откажете от изявление.

Добре тогава.

Ще започна с малко предистория.

Ще се изненадате, но някога не бях разбойник.

Преди години станах член на Харпърската клика,

мрежа от шпиони, дали клетва да се борят с тиранията

и да защитават потиснатите, без да искат нищо в замяна.

Жена ми Зиа подкрепи решението ми, макар да познаваше рисковете.

Денем подслушвах наемници,

предотвратявах бандитски нападения

и дори изправих теянските червени магове на съд.

Нощем се връщах при любящата си жена и дъщеря си Кира.

Признавам, че понякога се усъмнявах

в частта да не искам нищо в замяна.

Но жена ми все казваше:

"Може да не ни даваш всичко. Дай ни само себе си."

Вести от Джарнатан?

Близо ли е? Мога да почакам.

Не ни ли чухте?

Да, бурята. Но от това, което знам за Джарнатан,

считам, че ще прояви голяма отзивчивост.

Не ми се чака цяла година да се върна пак тук…

Продължете.

Разбира се. Така.

Когато си харпър, неминуемо си спечелваш врагове.

Понякога тези врагове идват да търсят мъст.

Никой клирик не може да изцери рана от острие на червен маг.

Нямаше как да я съживят.

Зиа умря, а с нея и моята клетва.

Простете, трудно е да се върна към този спомен,

когато Джарнатан не е тук.

Пак ли това?

Ще изпусне най-важното!

Как ще ме съди, без да знае мотивите ми?

Напълно сме способни да отсъдим и без Джарнатан.

Продължавайте! - Докъде бях стигнал?

Нощем се връщах при любящата си жена и дъщеря си Кира.

Много се върнахте. Стига сте усуквали!

Простете. Добре, накратко.

Следващите месеци са едни от най-срамните за мен.

Тогава срещнах Холга.

Тя се смили над мен.

Всъщност се смили над бебето.

Холга беше изпаднала също като мен.

Преди много години била прокудена от племето си,

защото се влюбила в чужд.

Скоро вече бяхме като брат и сестра.

Отношенията ни бяха на доверие и взаимно уважение.

И двамата нямахме пари, нито честен поминък,

затова загърбихме честността и опитахме нещо ново.

Опияняващо е да откриеш,

че от онова, което винаги си искал, понякога те дели

само едно тъничко стъкло.

Сигурно се питате как сме водили престъпен живот

с малко момиченце вкъщи.

Ами, не я оставяхме вкъщи.

Бързо! Тичай!

Освен Кира към нас се присъединиха съмнителният магьосник Саймън

и мошеникът Фордж, който ни насърчи да се целим по-високо.

Не след дълго вече бяхме дружина.

Да, бяхме разбойници, но се стремях да поддържаме ниво.

Не наранявахме никого

и обирахме само онези, които почти нямаше да го усетят.

Но всичко се промени, когато срещнахме магьосницата Софина.

За нея знаехме само,

че се нуждаеше от помощта ни да обере Крепостта на Корин.

Това е харпърско укрепление.

Джарнатан със сигурност го знае.

В крепостта имаше безценни реликви, заграбени от злодеи,

и само харпърите имаха достъп до подземието.

Затова Софина се обърна към нас.

Първоначално отказах. Не бих паднал толкова.

Но тогава Фордж ми каза, че сред реликвите

има и скрижал на възкресението,

способен да върне към живот мъртвец,

дори да е бил убит от острие на червен маг.

Сигурно се досещате какво следва.

Защо да не дойда? - Твърде опасно е, Кира.

Тогава не отивай и ти.

Имаме си всичко.

Още не. Но това е за последно.

Довери ми се.

Горе главата, буболече. Няма да се бавим.

Не й казах за скрижала,

в случай че работата се сговняса.

И, да…

сговняса се.

Скоро, любима.

Нарушители!

Ето ги!

Не нараняваме никого.

Уловена е във времестоп! Направи нещо, Саймън!

Не мога. Софина е твърде силна.

Вземи скрижала. Пази Кира.

Имаш думата ми.

Истината е, че дори ако този съвет ме осъди на още две години

или даже на двайсет,

пак ще е малко за най-тежкото престъпление, което извърших.

Лиших дъщеря си от баща.

Но знайте, че ако изберете да ме освободите,

до края на дните си ще изкупвам тази неправда.

Ще добавиш ли нещо?

Аз съм пас.

Преди да обявите решението си, моля ви да изчакаме…

Джарнатан! - Извинявам се.

Нямаш представа колко се радвам да те видя!

Холга, сега! - Стража!

Пуснете ме!

Тя мята картофи!

Джарнатан!

Но ние ви помилвахме!

Лети, птицо!

Още диша.

Казах ти, че ще ни измъкне!

DUNGEONS & DRAGONS РАЗБОЙНИЧЕСКА ЧЕСТ

Има ли следи от Кира?

Скоро е нямало никого.

Къде ли я е отвел Фордж?

Едва ли е напуснал Брега на мечовете. Винаги е обичал градовете.

Вечеря за теб и жена ти?

Какво? Не. - Аз с този?

С тези устни? - Гадост. Само питиета.

Ще хванем кораб до Балдурови порти.

Оттам поемаме на север.

Докато търсим Фордж, ще се отбия при Марламин.

Наистина ли ще си го причиниш?

Ако не иска да говори с теб? - Не е важно какво иска.

Добре. - Важен е краят.

Той ти писа, че повече не ти е мъж.

Това не е ли край?

Не би могъл да разбереш. - Да.

Така е наистина.

Това…

Негодник.

Фордж е лорд на Невъруинтър.

Как е успял този смешник?

Щом Кира е с него, не ми пука.

Хайде. Тръгваме.

Благодаря. Какво им е на устните ми?

Големи са за лицето ти. - Моля?

Други ги харесват.

Тук никога не е било толкова пълно.

Сигурно идват за Игрите на слънцестоенето.

Баща ми ме води на последните, преди да ги забранят.

Някой победи ли?

Един стигна до финалния кръг,

преди да бъде изяден до кръста, така че…