Imagining Argentina

Когато Орфей повел съпругата си, навън, от подземното царство,

от Ада

му било казано да не поглежда назад, към нея, каквото и да се случва.

Орфей!

Но той не могъл да устои на гласа й,

обърнал се и я загубил, завинаги.

Когато диктатурата на военните падна през 1983 година, тук в Аржентина

ни бе казано, че никога не бива да поглеждаме назад.

Да, имаше липса на правосъдие, бяха допуснати грешки,

но ако отправим поглед назад, то болката никога не ще затихне,

раните никога не ще зараснат.

Генералите вече бяха променили значението на думата "да изчезнеш".

За тях, нещата просто изчезваха, хората изчезваха.

Говореха за изчезнали хора, за изчезнали врагове.

Промениха езика ни

а сега искаха да заличат и миналото ни.

Казаха ни никога да не поглеждаме назад.

Но ние трябваше да погледнем назад.

Това бе наш съкровен дълг.

"Да си представиш Аржентина"

В ролите: Антонио Бандерас - Карлос Руеда

Ема Томпсън - Сесилия Руеда

Мария Каналс-Барера - Есме

Рубен Бладес - Силвио Аяла

Летисия Долера - Тереза Руеда

Куно Бекер - Густаво Сантос

оператор - Гилермо Наваро

музика - Джордж Фентън

по едноименният роман на Лорънс Торнтън

сценарист и режисьор Кристофър Хамптън

Карлос!

Извинявайте... Извинявам се, да започне отначало.

До скоро, Силвио. Довиждане, Карлос.

В колко трябваше да се обадят утре? В десет.

Вземи и китарата.

Сесилия?

Сесилия?

Какво има?

Къде е мама?

Казахте, че някой я е заплашвал по телефона?

Да, на два пъти. Докладвахте ли за заплахите?

Не. Може би сама си е тръгнала?

Да сте се карали напоследък? Вече ви казах.

Педро е забелязал трима души да я отвеждат. Да, в зелен "Форд Фалкон"?

Успяхте ли да запишете регистрационният номер? Нямаше такъв.

Сигурен ли сте? Така мисля.

Така ли мислиш?

Надявам се че не вярваш в тези глупости за изчезналите хора.

Това е само пропаганда. Жена ми пишеше статия за

хората, които са изчезнали.

Може би се опитва да докаже теорията си?

Вие сте писател, нали? Да, писател съм.

Не се тревожете. Ще я открием.

Ако иска да бъде открита.

...долови ли намека? Бяха изплашени.

Защо правят това?

Защото правителството ни измисли нова форма на лишаване от граждански права.

Какво искаш да кажеш? Ами, виж сега. Някой изчезва

и техният коментар е: "Каква трагедия! Правим всичко по силите си. "

Но ти знаеш и те знаят, че всъщност те са го арестували.

Политиката е като купчина фъшкии. Не искаш да стъпваш в нея.

Не мисля така.

Виж, съгласен съм с всяка твоя казана дума.

Но все още не съм убеден, че трябва да го публикуваш.

Защо не, Карлос?

Твърде провокативно е.

Това са ученици протестиращи против увеличението на автобусните билети.

Против автобусните билети! Изчезнали са безследно.

И с това ще ги върнеш? Не в това е въпроса.

А в какво е? Някой трябва да го изрече гласно.

Всичко което казвам

е че зад ъгъла, в Президентството се е настанила банда ненормални параноици

които мислят, че Джералд Форд е член на международен комунистически заговор.

Предполагаш че те постъпват рационално. Но не е така.

Те са като бесни кучета, които хапят.

Хей, Рубен! Силвио!

Здрасти. Здравей.

На площада стачкуват. Наистина ли?

Възрастни жени със забрадки. Как върви филма?

Все същите глупости. Ще ида да хвърля един поглед.

И аз. Идваш ли?

Не. Хайде.

Връщам се след 2 минути. Внимавай за фъшкии.

Носят се слухове за случващото се.

Кои са те? Майките на "изчезналите".

Щом те не се страхуват, то тогава и аз трябва да имам куража да кажа истината.

При тях е по различно. Защо?

За тях, нещастието вече е факт.

Нещастие което те не са предизвикали.

Сега остава да кажеш че са си го търсили.

Знаеш че не това имах предвид. Точно това...

Дай да сменим темата? Дадено.

Децата които се оплакваха от цените на билетите са на възраста на Тереза.

Ами ако същото се случи и с Тереза? Какво ще се случи с мен?

Не знаеш какви ги говориш.

Сега и в собственият ми дом ли не мога да говоря на тази тема?

Какво мислиш че ще ми се случи? Нищо.

Знаеш каква е, когато започне да се държи така.

Имаш право.

Естествено, че си права.

Да.

Все същото, чувствам че трябва...

...не знам... кажи нещо.

Карлос...

Обичам те.

Тереза?

Не можах да заспя.

Нещо против да седна до теб?

Трябваше да я спра, да не пише онези неща.

И как щеше да я спреш?

Та тя с това се занимава.

Ела тук.

Училище по машиностроене на Военноморските сили

Изчезнала Виждали ли сте тази жена? Свържете се с Карлос Руеда ул. "Кордоба" 3219

Прощавайте, да сте виждали тази жена?

Изчезна преди 8 седмици. Не?

Господине, да сте виждали тази жена?

Как мина? Нормално.

Второто действие е малко мудно. Извинявай, пропуснах го.

Тук би бил по полезен, отколкото да се скиташ из дъжда.

Какво прави Енрико? Чака, за да се види с теб.

Имаш проблем.

Какво има, Енрико?

Няма да участвам в пиесата. Повече няма да идвам.

Защо? Не ми се говори за това.

Отвлекли са баща ти.

Кой ти каза? Никой не ми е казвал. Но...

Ти ми кажи какво се е случило.

Нахлуха в апартамента в 3 през нощта и го отведоха.

Тази нощ, трима души ще влязат в килията му.

Единият от тях, полковник, ще каже на баща ти

да внимава какво говори пред студентите си.

Ще го убеди че един професор не може да

разбере целите на правителството.

Ще го помоли, занапред, никога повече да не критикува правителството.

Баща ти ще обещае.

По късно, същата нощ, ще го освободят

и ще го върнат, близо до дома ви.

Повярвай ми.

Карлос, добре ли си?

Не знам.

Казах на Енрико, че ще освободят баща му тази нощ.

Какво си казал?! Защо си му казал това?

Карлос, знам че в момента ти е много тежко, но...

Есме, просто не можах да се спра.

Беше като халюцинация, все едно...

...беше като на кино.

Все едно... все едно че гледах...

...като че ли си припомнях...

...бъдещето.

Не, аз те попитах. Не, не си.

Боже мой, не мога да повярвам че си забравил, аз те попитах.

Невъзможно е, невъзможно е.

Как? Попитах те дали ще се ожениш за мен, глупчо.

Не, имах предвид, от къде ти щукна това?

Как така се превърна в твоя съкровенна мечта?

Пак ли да ти обяснявам защо искам да стана журналистка?

Ти наистина ли не си спомняш? Не.

Казах ти, че искам да стана журналистка, за да мога да задавам неудобни въпроси.

Ти ме попита: "Задай ми неудобен въпрос". И аз те попитах: "Ще се ожениш ли за мен?".

Съвсем характерно за теб. Да не си спомняш. Колко безчувствено.

И аз какво ти отговорих?

Почервеня като домат и почна да пухтиш, като някой локомотив.

И това ли беше всичко? Не, целуна ме.

Това бе най хубавата целувка в живота ми.

Случи се точно както казахте, г-н Руеда.

Полковника... всичко!

Благодаря ви, благодаря ви!

Радвам се за вас.

Енрико, чуй ме...

Слез долу, след няколко минути ще се видим.

Сигурно е било съвпадение.

Не.

Моля ви, елате тази вечер.

Може би ще успея да ви помогна.

Благодаря на всички ви...

...че дойдохте в моят дом.

Аз...

Не знам как да ви го обясня, защото...

...и аз самият не мога да си го обясня.

Мога само да ви кажа, че може би съм способен да ви помогна за

тези които обичате и които са изчезнали.

С информация за тях.

Трябват ми имената им...

...и обстоятелствата при които са изчезнали.

А ако се проваля, ви моля да ми простите.

Но ние нямаме нищо, което...

Затова си струва да опитаме.

Внукът ми се казва Октавио Маркез.

Той е атлет.

Отвлякоха го миналият месец, направо от стадиона.

Той въобще не се интересува от политика.

Съжалявам.

Съжалявам, но... това не... не става.

Господин Руеда? Просто не става.

Съжалявам.

Синът ми...

Името на сина ми е Виктор Мадрид.

Той е само на 15 години.

Понякога говори глупости за неща които не разбира.