A Small Southern Enterprise

Това е моето лице.

Лош момент, но може и да е по-лошо.

Освен този куфар, не притежавам нищо друго.

Само една тайна за изповядване.

Като дете бях привързан към вярата.

Само така си обяснявам влечението

което се роди, като спортна страст.

Като всички деца, бях привлечен от великите спортисти,

само че моят герой беше Исус Христос,

който сипе доброта и ходи по вода.

Въпреки, че още съм богоотдаден,

преди три месеца се лиших от сан.

И ето я тайната: Влюбих се в жена,

но тя обичаше свещеника, не мъжът в него.

Когато се отказах от сана, тя ме заряза.

Все още се обличам като свещеник. Никой не знае, най-малко майка ми.

Тя ще ме разбере.

Не плаче заради мен, още не съм й казал.

Имаме друг семеен проблем, сестра ми Розамария,

преди два дни избяга с някакъв и никой не знае къде е.

Заряза мъжът си Артуро.

Венчах ги, на много приятна церемония.

Майка ми, Стела рухна. Извика ме спешно.

Всичко, което й остана беше подкрепата на обожавания й син - свещеник.

Моментът не е подходящ да й казвам, че не съм вече свещеник.

Мамо, отказах сана.

Валбона чисти на майка ми два пъти седмично

и ме откарва до следващия ми дом.

В Спилимберго, където бях свещеник ме изгониха. Нямах пари,

нямах работа, на петдесет години

и като бивш свещеник нямах светло бъдеще.

Не можех да остана в селото,

майка ми не искаше да се узнае, че съм бивш свещеник.

Затова ме изпрати в изолация.

И какво по-изолирано от морски фар...

изоставен!

Тези са за хвърляне...

Остави на мен.

Няма много вода.

Ще питам мама.

Не си идвала отдавна, а? Има нужда от много ремонт.

Какво очакваше? Луксозен хотел?

Валбона каза, че има проблем с водата.

Трябва да напомпаш в цистерната

докато стигне до помпата.

Ако помпата не се напълни, няма да потече вода.

Стига, мамо! Всичко ще се оправи.

Майната ти!

МАЛКА ЮЖНА КОМПАНИЯ

РИКАРДО СКАМАРЧИО

БАРБОРА БОБУЛОВА

РОКО ПАПАЛЕО

САРА ФЕЛБЕРБАУМ

КЛАУДИА ПОТЕНЦА

ДЖОВАНИ ЕСПОСИТО ДЖИАМПИЕРО ШЧИАНО

и дебют на МЕЛА ЕСПОЗИТО

режисьор: РОКО ПАПАЛЕО

Дай ми сила, Господи!

Артуро, какво стана със сестра ми?

Константино, чух, че си се върнал. - Новини за Розамария?

Искам да се изповядам. - Не мога да те изповядам.

Аз съм във фара. - Фара?

Добре, ще дойда там.

Чакай! - Какво? Не става ли там?

Не, става!

Просто, аз...

Какво? - Артуро, аз...

... не знам...

Няма значение. - Какво?

Тръгвам.

Гадно ли е?

Не, става.

Искаш да се изповядаш?

Слушам те.

Извинявай, но ще си облечеш ли одеждите?

Артуро...

Така предпочитам. И без това ми е неудобно,

поне да има нещо църковно.

Благодаря ти.

Работата е там...

Работата е там, отче, че... - Няма нужда от "отче"!

Не, има, има...

Та, отче... Знаех!

Но не го очаквах. Знаех, че сестра ти, жена ми,

Розамария, си има някой друг.

Познавам я от малка, израснахме заедно.

После, когато стана жена се сгодихме

за всеобща радост.

Но в един момент любовта се изпари.

Прекалено късно, какво трябваше да направим?

Да разочароваме половината село ли?

Затова се венчахме, за радост на родовете ни.

Вие ни венчахте.

Продължихме съвместното съжителство, но не като съпрузи.

Докато тя... не се влюби в друг.

А аз, се радвах за нея.

Позволих й да го направи. Всъщност...

А другият?

Така, че продължихме, по взаимно съгласие...

Разбрах, но другият?

И двамата знаехме, че не може да продължи вечно

затова се решихме на голямото сбогуване.

Добре, но другият?

Животът е такъв!

Това беше, отче.

Кой е любовникът на сестра ми?

Отче, това е изповед, не разпит.

Константино, ще ме опростиш ли?

Добре, опрощавам те. - Не, не, не!

Стереотипно, хайде!

Опрощавам те в името на отца, сина и светия дух. Амин!

Благодаря.

Ще направя кафе, твоето беше отвратително.

Какъв е проблемът, защо да не остана при теб?

Добре.

Добро утро, отче Константино.

Това е сестра ми, Магнолия, хубаво ме изненада.

Ще оставя торбите, ще почистя и после ще видя къде да я настаня.

Да помогна? - Не, благодаря.

Сестра ми каза, че сте свещеник.

Много добре!

Добре ли сте? - Да, нищо ми няма.

Тук ли сте свещеник? - Не, малко съм на почивка.

Това ваше ли е? - Семейно е.

Семейство с късмет!

Особено напоследък.

Това какво е? - Работилницата на баща ми.

Поправяше някои неща, уплътняваше си времето.

Беше фараджия, с много време.

Готова съм. Магнолия, да тръгваме, по-бързо.

Почакай! Нека се насладя на тази красота.

Сестра ми все бърза, за разлика от мен.

Аз съм в пенсия. - Вече? Толкова млада? Каква сте била?

Проститутка. - Моля?

Започнах с танцьорка, после хостеса, проститутка

и на края елитен ескорт.

Зарекох се на 40 да се оттегля и ето ме.

Трябва ли всички да знаят? - Срамя ли те?

Не, но не го тръбя. - Нито пък аз.

Току-що го разтръби! - Ти засрами ли се?

Само ти си засрамената тук!

Да тръгваме! - Само ако смениш тона си!

Хайде! - Не мърдам!

Спри да ми лазиш по нервите! - Стига!

Майната ти! - Досадница! Курва!

От година не съм я виждала и вече я дразня.

Стига! - С това ти поведение, ще спя тук.

Забрави! - Съсипа всичко!

Може ли остана тук? - Не мисля, че...

Курва! - Валбона!

Къде да се настаня?

Не искам да се натрапвам. В работилницата?

Там е кочина. - Ще я изчистя.

Кое е за предпочитане? Чистачка или курва? Кажете.

Което си е по-добре, си е по-добре.

Не ме е срам ако си ти си чистачка, тогава защо се срамуваш ако съм курва?

Сестри сме, саминки, без баща и майка, и отказваш финансовата ми помощ?

Стига!

Готово ли е? - Да, ей сега.

Извинявам се за обслужването, още не съм оправил кухнята.

Господи, какво е това?

Паста с нещо си.

Моля.

Стига, стига!

Внимавай, сложил съм люти чушки,

доста безвкусно, но люто.

Как е? - Люто.

Питах, дали ти харесва.

Не, но както казваше дядо ми: "Гладен махнаджия няма."

И ние си имаме: "Глада е най-добрата подправка."

Почити същото е.

Благодаря, че ме приютихте.

Наистина. Не мога да се бъркам на сестра ми.

После мога да правя любов с вас, за благодарност.

Може да съм в пенсия, но още съм добра.

Ама аз съм свещеник... - И какъв е проблемът?

Обслужвала съм и свещеници, дори и важни свещеници.

Елитен ескорт - елитни свещеници.

Що за физиономия? Професионалистка съм, няма нищо лошо.

Ти ми предлагаш паста, а аз оргазъм.

Не е чак така де, понеже пастата ти е гадна,

а оргазмът ми върхът.

Мамо? - Сестра ти се обади.

В Пекин е.

В Пекин? - Отиди да я върнеш.

Чак в Пекин? Тя как е?

В Пекин е! - Защо в Пекин?

Защото е кучка! - Мамо, стига!

Както и ти!

Чудесно.

И нито един глас, нито един лъч, слънцето угаснало е.

Угаснало е слънцето, угаснало е слънцето,

върху устните на моя любим.

В илюзията на един момент.

Слънцето не грее само за мен.

Краят дойде, краят дойде.

Земята ми е без любов,

без дъжд и вятър.

Угаснало е слънцето, угаснало е слънцето,

угаснало е слънцето само за мен.