Running Scared

БЯГАЩ ОТ СТРАХ

18 часа по-рано

Всичко е наред.

На земята, копелета! - На пода!

Хайде, тъпанари! - Чухте го! На пода.

Правите голяма грешка... - Млъквай!

На пода, копелета! - На пода! Всички!

Лягайте на шибания под! - Копеле...

Сега, много внимателно

си бръкнете в панталоните, извадете "ютиите"

и ги хвърлете под леглото. - Тъпанар...

Хайде! Всички. Бързо! Хайде, тъпанари!

По-бързо!

Копеле, скоро ти и приятелчето ти ще станете храна на плъховете.

Да. Ще си мисля за теб докато умирам.

Не мърдайте, шибаняци!

Черньо, ще си мисля и за теб.

Хайде! Бързо! - Хайде!

Не мърдайте! - По-бързо!

Хайде!

Копеле!

Недей, брато...

Поряза ме, шибано копеле! - Не трябваше да се ебаваш с тях.

Това бяха хора на Перело.

Загазихте яко. Той не прощава. - Майната му на Перело!

Убий го! - По дяволите!

Мътните да ви вземат!

Не мисля.

Къде изчезнахте? Елате да поговорим!

Копелета!

По дяволите!

Кои сте вие, а? - Моля те...

Радвам се, че се запознахме.

По дяволите! Той е ченге.

Шибани ченгета!

Взимайте стоката и да се махаме! - Бързо!

Шибани, мръзни ченгета!

Няма ли поне един чест полицай в този град?!

Джоуи...

Дай ми пистолета си.

Отърви се от тях. Направи ми услуга.

Не прецаквай работата.

Добър удар!

Падай!

Дай шайбата! - Никога!

Съжалявам. Добре ли си?

По дяволите. Не исках да те нараня.

Шефе.

Какво правиш? Пак ли гледаш порно?

А?

Невероятна си докато переш. - Не се обади, копеле.

Пак ли си се забъркал с нещо незаконно?

Имам материал за "почистване". - Джоуи, стига.

Търсиш си неприятности. Ако Томи разбере...

Това е застраховката ни, ясно?

Няма начин да не съм до теб.

Няма начин да си говорим през затворнически прозорец.

Джоуи, стига. Не.

Не. Стига, скъпи. Погледни ме.

Ники е оттатък. - Сигурно си играе. Ще бъдем тихи.

Тихи? Не мисля. Не мога да повярвам, че продължаваш.

Знаеш ли какво, г-жо? Неустоима си.

Да, обаче...

Имам да пера. - Ще переш после.

Имаш по-добра идея? - Много по-добра.

Някога отново ще переш ли в леген?

В някои случаи, да.

Не! Сосът ми загаря!

Чакай. Така го харесвам. - Да, бе!

Стига! Ела! - По-късно!

Ако бяхме го направили нямаше да има десерт за вечеря.

Повикай Ники. Мисля, че е в стаята си с Олег.

Защо вечно е с това русначе? Няма ли други приятели?

Джоуи, двамата се разбират. Остави ги. Какво искаш?

Исках да го направим докато переш.

Знам. Ще го направим после.

Обещавам.

Ще го повикам.

Ник! Олег!

Давай!

По дяволите! Ела.

Залегни.

Вечерята.

Олег може ли да остане? - Остана 3 пъти тази седмица.

Сигурна съм, че майка му би искала днес да си е вкъщи.

Няма проблем. Не съм гладен.

Ще се видим утре. Велики сме!

Иди да се измиеш. Много си мръсен.

Лека вечер, Олег.

Лека нощ, г-жо Газел.

Няма го горе. Играли са хокей в мазето.

Няколко пъти му казах да не играят в мазето.

Джо, какво искаш?! Те са просто деца.

Повече няма да играем в мазето. - Не очаквай да ти повярвам.

Занеси ядене на дядо ти. - Точно си измих ръцете.

Добре, де.

Ник.

Ходи ли ти се на мач в петък вечер?

За третия ред са, брато. - Стига бе!

Ще бъде страхотно. Ще виждаме и резервите.

Давайте, мечки!

Царете на леда!

Може ли и Олег да дойде?

Никога не е ходил на мач. - Не. Не и този път.

Много трудно уредих билетите. Може би следващия път.

Помогни на дядо си.

Хайде, брато!

Хайде! Можеш да се справиш...

Стани.

Казах да станеш!

Какво е това? - Препечено филе. Любимото ти.

Недопечено е, проклета кучко.

Ще го препека още малко. Ще стане по-добре.

Постарай се повече.

Хей.

Ела.

Ела тук.

Ела.

Гледай това.

Джон Уейн и каубоите.

Не харесвам каубои. - Стига.

Страхотни са. Ела.

Седни тук.

Бях момче и живеехме в Кишинев.

Нямахме видео-касети или пък DVD.

Добре си спомням.

Свърших една работа за един приятел на баща ми.

Работата беше гадна, но я свърших.

Като награда, онзи човек ми даде

един прожекционен апарат

и 3 филма.

"Спийди Гонзалес", "Планетата на маймуните"

и "Джон Уейн и каубоите".

Гледал съм този филм

поне 1000 пъти.

Яденето ще изстине.

Бях на 9 години.

Не знаех колко дълги са филмите.

Филмът ми с каубоите беше дълъг само 10 минути.

Беше сцената, където прострелват Джон Уейн.

Всички деца обичат да гледат престрелки.

Гледахме само тази сцена.

Когато дойдох в Америка, гледах филма по телевизията.

За първи път го изгледах целия.

Намразих го. Исках моят герой отново

да бъде жив. На онази версия

той оцеляваше.

Някои неща са по-добри при нас.

Не много, но някои.

Ще ти пусна филма от началото.

Сега ще го простреля.

Тази версия повече ми харесва.

Искаш той да умре?

Момче, тази версия е ужасна!

Не може да се гледа!

Учителката казва, че е разсеян и иска да го заведем на лекар.

Да го прегледат? За какво?

Мисля, че става дума за клинична разсеяност.

Не съм шибан КР. - Не говори така пред майка си.

Какво му е лошото на КР? - Другата дума, умнико!

Често псува! - Не искам да пия лекарства.

Не се тревожи. Няма да позволя да те тъпчат с лекарства.

Ясно? Кажи на учителката да дойде да го гледа на пързалката.

Никога не губи концентрация там. - Джо, това е различно.

Просто искаме да разберем какво ти става.

Учителката каза и добри неща. Че е много умен

и креативен.

Трябваше да започнеш с това. Харесвам тази част.

Имам потенциал.

Какво правиш? Оставяш за плъховете?

Онова момче...

не харесва каубои...

Не го искам в тази къща.

Доведи го! Доведи малкия нещастник!

Или по-добре го заключи в шибаната му стая!

Копеленце!

Той е просто едно хлапе.

Няма да му носиш храна!

Той трябва да яде. Моля те...

Ти ще изядеш тази гадост!

Друг път ще ме слушаш.

Няма да търпя обидите на онова копеле!

Няма да... - Анзор.

Джон Уейн е бил педал.

Учителката ми каза, че често те вижда с детето на Джими.

Валентина?

Прозвуча като изстрел.

Ник, подай ми хляба.

По дяволите! Залегнете! Добре ли сте?

Боже, Джоуи! Какво става? - Стойте тук. Копеле.

Шибано копеле!

Къде отиваш? - Шибано копеле!

Нещастник. Връщай се в къщата.

Връщай се в къщата!

Хайде!

Не мърдай от тук. Шибано копеле!

Онзи шибан руснак!

Джо! Какво ти става?! Да повикаме полиция!

Да се обадим на 911! - Няма време! Отворете!

Отворете шибаната врата! - Олег!